Как станах престъпник
Имах шанса до този миг от живота ми да не ми се постанова да давам рушвет. Само един път, преди доста години на погребението на татко ми, пъхнах банкнота в шепата на гробаря, който трябваше да копае. Беше февруари, земята замръзнала и по никакъв начин не му се искаше на индивида да си прави работата единствено за едната заплата. Но поради тогавашното ми прочувствено ми положение, мисля, че този случай може и да не си брои.
Пред катаджиите до момента сполучливо минавах с всякакви кифленски номера. Или ще се разплача пред органите на реда и ще обещая, че в никакъв случай повече няма да върша по този начин, или ще прошепна с печален глас " Ако ме накажете, мъжът ми ще ме набие! Пък като не приехме Истанбулската " Хората, въпреки и униформени, демонстрират схващане. Понякога споделям: " Вярно, че паркирах погрешно, само че в случай че ми вземете книжката, децата ще ме спукат от подбив " И те, нали са млади момчета, смеят се, махват с ръка, хайде, разкарай ни се от главата Това и очаквам, пръждосвам се. Но пари – в никакъв случай!
Децата приключиха учебно заведение, без да се наложи да си платя за нещо.
Малкият по едно време се беше научил на един корупционен номер – в случай че не можеше да си напише контролното, слагаше изпод на листа нежно обръщение: " Не знам отговора на задачата, само че госпожа Иванова/Петрова/Георгиева е най-хубавата на света! " Колко й би трябвало на една госпожа да се почувства харесвана! Обаче този трик си беше чисто негов, майка му няма присъединяване, даже прекомерно късно разбра. Изкласи детето единствено.
С един другар повеждам дълготраен спор. Той твърди, че България е чудна страна, тъй като всички дребни бюрократични проблеми могат да се разрешат бързо и безболезнено против пари в плик. И то против дребни суми. Същите проблеми в другите страни се разрешавали без рушвет, само че по тази причина пък дълго трябвало да се чака. А нали времето е пари. Във времето на очакване, той можел да изкара повече, в сравнение с ще даде като рушвет. Затова предпочитал българската бюрократична система, защото по-лесно се преодолявала.
Разбира се, по никакъв метод не одобрявах причините му. Разпалено се пробвах да му обясня по какъв начин тъкмо тази система ни задушава, по какъв начин в последна сметка сами си пречим и че няма по какъв начин да преборим огромната корупция, в случай че сами спомагаме на дребната
Всичко това до предишния вторник, когато ми се обади приятелката ми Д.
Плачеше. Оперирали незабавно мъжа й, неприятна диагноза, отишла да го види в болничното заведение и го заварила оставен в най-отвратителната стая, непроветрена, незнамколко души вътре, воня и бедност. Ако не го реалокират другаде, заплашил той, щял самичък да си тръгне. Ама къде ще върви с открита рана? " Какво да направя? – попита ме Д. – Никога не съм давала подкупи, само че в този момент единствено това ми се върти в главата. Дали да не занеса някакъв подарък на завеждащия отделението? "
Какъв подарък, запитвам я. Някакъв огромен, безценен и прекрасен, споделя тя. И какъв ще е той? Откъде знаеш какво ще му хареса? Не знам! Ами тогава? Вариантът, по всичко личеше, беше единствено един. Пари в плик! Разбрахме се, без да го изговаряме.
" Колко? – попита ме тя – 200 ще стигнат ли? " По принцип съм си скъперник, и в случай че някой каже сума за каквото и да е, незабавно свалям. Но откогато, заради заплеснатост къде се намирам, един път, като ми предложиха хонорар с въпроса дали ми стига, го понижих ей по този начин от раз с 50 лв., стане ли дума за съответни суми, мълча. И в този случай не знам какъв брой. Както се разбра, в никакъв случай не съм давала, не знам цените. А да се обаждам на моя другар, нямаше време.
" Давай, колкото имаш, и това е! " – отсякох.
На другия ден Д. сграбчила от тях надълбоко скътаната за напън заман сума от 200 лв., връхлетяла в стаята на завеждащия отделението, с отривисто придвижване тропнала парите на бюрото и викнала: " Да преместите незабавно мъжа ми в друга стая, че дяволите ви взели! "
Завеждащият отделението не чакал да го вземат дяволите, самичък бързо взел парите, като по едно и също време с това споделил на Д.: " Ама за какво са ми? Задръж си ги, ще ти трябват за твоето момче! " Тя не схванала по какъв начин да задържи парите, които той към този момент бил задържал в джоба си, пък и това към този момент нямало значение. След час мъжът й бил изместен в друга стая на болничното заведение.
" Покварих се! " – проплака Д. Обаче в този миг аз към този момент бях не запомнила всичките си морални съображения от рода на " в случай че не желаеме да сърбаме корупция, се постанова и да не я дробим. " Успокоих я, че на нейно място бих постъпила по същия метод. Пък и нали аз я посъветвах да работи! Освен това познавам и други лекари, благородни, които даже лекуват гратис. Това не е системата, това е изключение, не трябва да виним всички. Лошо се е получило, че в този незабавен случай Д. е попаднала на изключението, само че какво да се прави. Това е животът. Д. се съгласи с мен, че не трябва да виним всички, в действителност в този миг тя не винеше никого различен с изключение на себе си. " Знаеш ли – сподели тя – най-лошото в тази история е, че постоянно съм упреквала хората, които позволяват въпросите си посредством подкупи.
Веднъж аз изпаднах в обстановка, която позволява подкупа, и незабавно я използвах.
Не единствено че не пробвах, само че и не имах вяра, че нещо друго би имало резултат. Толкова ли съм изкривена? "
В този миг в стаята имаше две " изкривени ". Може би и да е имало различен метод за споразумяване на въпроса, само че той, както споделя моят другар, с който спорим за подкупа, сигурно би претендирал време, с което Д. не разполагаше. " И още нещо ме потиска – продължи Д. – ние сме строги към другите, а когато нещата допрат до нас, до нашето семейство, до нашите близки, намираме аргументи да се оправдаем и да си извиним. " И по този въпрос нямаше какво да й опонирам. Остава ми да се надявам, че шансът ще продължи да е с мен и животът няма да изисква да корумпирам някого. Но знае ли човек? Както станах подстрекател, по този начин един ден мога да бъда и причинител.
Колкото до разногласието с моя другар, отхвърля се да го повеждам. В последните дни с Д. размишляваме над следните въпроси: защото сме към този момент в кюпа и, по този начин да се каже, познаваме системата от вътрешната страна, коя е брънката, която първо би трябвало да се скъса, с цел да се махне цялата верига. Засега сме отхвърлили непознатия опит като несъчетаем с чертите на националния ни темперамент. Продължаваме да мислим. Ако стигнем до някакви отговори, ще ви осведомявам.
Пред катаджиите до момента сполучливо минавах с всякакви кифленски номера. Или ще се разплача пред органите на реда и ще обещая, че в никакъв случай повече няма да върша по този начин, или ще прошепна с печален глас " Ако ме накажете, мъжът ми ще ме набие! Пък като не приехме Истанбулската " Хората, въпреки и униформени, демонстрират схващане. Понякога споделям: " Вярно, че паркирах погрешно, само че в случай че ми вземете книжката, децата ще ме спукат от подбив " И те, нали са млади момчета, смеят се, махват с ръка, хайде, разкарай ни се от главата Това и очаквам, пръждосвам се. Но пари – в никакъв случай!
Децата приключиха учебно заведение, без да се наложи да си платя за нещо.
Малкият по едно време се беше научил на един корупционен номер – в случай че не можеше да си напише контролното, слагаше изпод на листа нежно обръщение: " Не знам отговора на задачата, само че госпожа Иванова/Петрова/Георгиева е най-хубавата на света! " Колко й би трябвало на една госпожа да се почувства харесвана! Обаче този трик си беше чисто негов, майка му няма присъединяване, даже прекомерно късно разбра. Изкласи детето единствено.
С един другар повеждам дълготраен спор. Той твърди, че България е чудна страна, тъй като всички дребни бюрократични проблеми могат да се разрешат бързо и безболезнено против пари в плик. И то против дребни суми. Същите проблеми в другите страни се разрешавали без рушвет, само че по тази причина пък дълго трябвало да се чака. А нали времето е пари. Във времето на очакване, той можел да изкара повече, в сравнение с ще даде като рушвет. Затова предпочитал българската бюрократична система, защото по-лесно се преодолявала.
Разбира се, по никакъв метод не одобрявах причините му. Разпалено се пробвах да му обясня по какъв начин тъкмо тази система ни задушава, по какъв начин в последна сметка сами си пречим и че няма по какъв начин да преборим огромната корупция, в случай че сами спомагаме на дребната
Всичко това до предишния вторник, когато ми се обади приятелката ми Д.
Плачеше. Оперирали незабавно мъжа й, неприятна диагноза, отишла да го види в болничното заведение и го заварила оставен в най-отвратителната стая, непроветрена, незнамколко души вътре, воня и бедност. Ако не го реалокират другаде, заплашил той, щял самичък да си тръгне. Ама къде ще върви с открита рана? " Какво да направя? – попита ме Д. – Никога не съм давала подкупи, само че в този момент единствено това ми се върти в главата. Дали да не занеса някакъв подарък на завеждащия отделението? "
Какъв подарък, запитвам я. Някакъв огромен, безценен и прекрасен, споделя тя. И какъв ще е той? Откъде знаеш какво ще му хареса? Не знам! Ами тогава? Вариантът, по всичко личеше, беше единствено един. Пари в плик! Разбрахме се, без да го изговаряме.
" Колко? – попита ме тя – 200 ще стигнат ли? " По принцип съм си скъперник, и в случай че някой каже сума за каквото и да е, незабавно свалям. Но откогато, заради заплеснатост къде се намирам, един път, като ми предложиха хонорар с въпроса дали ми стига, го понижих ей по този начин от раз с 50 лв., стане ли дума за съответни суми, мълча. И в този случай не знам какъв брой. Както се разбра, в никакъв случай не съм давала, не знам цените. А да се обаждам на моя другар, нямаше време.
" Давай, колкото имаш, и това е! " – отсякох.
На другия ден Д. сграбчила от тях надълбоко скътаната за напън заман сума от 200 лв., връхлетяла в стаята на завеждащия отделението, с отривисто придвижване тропнала парите на бюрото и викнала: " Да преместите незабавно мъжа ми в друга стая, че дяволите ви взели! "
Завеждащият отделението не чакал да го вземат дяволите, самичък бързо взел парите, като по едно и също време с това споделил на Д.: " Ама за какво са ми? Задръж си ги, ще ти трябват за твоето момче! " Тя не схванала по какъв начин да задържи парите, които той към този момент бил задържал в джоба си, пък и това към този момент нямало значение. След час мъжът й бил изместен в друга стая на болничното заведение.
" Покварих се! " – проплака Д. Обаче в този миг аз към този момент бях не запомнила всичките си морални съображения от рода на " в случай че не желаеме да сърбаме корупция, се постанова и да не я дробим. " Успокоих я, че на нейно място бих постъпила по същия метод. Пък и нали аз я посъветвах да работи! Освен това познавам и други лекари, благородни, които даже лекуват гратис. Това не е системата, това е изключение, не трябва да виним всички. Лошо се е получило, че в този незабавен случай Д. е попаднала на изключението, само че какво да се прави. Това е животът. Д. се съгласи с мен, че не трябва да виним всички, в действителност в този миг тя не винеше никого различен с изключение на себе си. " Знаеш ли – сподели тя – най-лошото в тази история е, че постоянно съм упреквала хората, които позволяват въпросите си посредством подкупи.
Веднъж аз изпаднах в обстановка, която позволява подкупа, и незабавно я използвах.
Не единствено че не пробвах, само че и не имах вяра, че нещо друго би имало резултат. Толкова ли съм изкривена? "
В този миг в стаята имаше две " изкривени ". Може би и да е имало различен метод за споразумяване на въпроса, само че той, както споделя моят другар, с който спорим за подкупа, сигурно би претендирал време, с което Д. не разполагаше. " И още нещо ме потиска – продължи Д. – ние сме строги към другите, а когато нещата допрат до нас, до нашето семейство, до нашите близки, намираме аргументи да се оправдаем и да си извиним. " И по този въпрос нямаше какво да й опонирам. Остава ми да се надявам, че шансът ще продължи да е с мен и животът няма да изисква да корумпирам някого. Но знае ли човек? Както станах подстрекател, по този начин един ден мога да бъда и причинител.
Колкото до разногласието с моя другар, отхвърля се да го повеждам. В последните дни с Д. размишляваме над следните въпроси: защото сме към този момент в кюпа и, по този начин да се каже, познаваме системата от вътрешната страна, коя е брънката, която първо би трябвало да се скъса, с цел да се махне цялата верига. Засега сме отхвърлили непознатия опит като несъчетаем с чертите на националния ни темперамент. Продължаваме да мислим. Ако стигнем до някакви отговори, ще ви осведомявам.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ