Да ушиеш съдбата си - Айзък Сингер
Имах шанса да прекарам известно време на Английската Ривиера – залива Торбей, Южен Девън. За него към този момент приказвах в пътеписа ми за Агата Кристи. Торбей, с прилежащите му морски богаташки градчета, бил магнит за „ новите пари “ на Америка от средата на деветнадесети век до към втората международна война. Всеки замогнал се бизнесмен намирал метод да пристигна в Европа – знак на просвета и класа, а и източник на по-добри приходи по това време. След нормалните обиколки из континента, новоизлюпените американски милионери нормално дебаркирали живота си за непрекъснато в залива Торбей. Тук било цялостно със себеподобни, а и само в Англия от цяла Европа говорели американски език, въпреки и с придирчив британски акцент. Малко неясно, само че търпимо за американците, които въздишали с примирие и плащали с дебели пачки за новите си домове.
Айзък Сингер е пропуснатата от Холивуд велика история (за сега). Роден в цялостна беднотия, Айзък избягал още като млад тинейджър от проблемите с втория си татко и пътувал из щатите с театрална натрупа. Работил и като механик в няколко работилници, извадил няколко патента за потребни машини, конструирани от него самия. Златният момент за Сингер настъпил, когато бил помолен един път да ремонтира един от първите опити за шевна машина. Младият запалянко не я поправил. Той я преработил, направил я по-лека, по-бърза и с водоравен 900 удара бод. Изправил иглата и тя към този момент не приличала на сърп, а на гвоздей. Резултатът от нововъведенията бил знамение за пазара – нещо напълно ново и невиждано дотогава. Собственикът на истинската машина осъдил Айзък за кражба на концепция и спечелил. Това не попречило на Сингер да основе лична компания със лично произвеждане на шевни машини. Насочил вниманието си към американските домакини. Стратегиите му били гениални и евтини за осъществяване, надлежно стремително прекопирани от други бизнеси. Но Сингер бил пръв – тъй като не разполагал с доста пари за лично разпространяване, той давал машините франчайз. Така всеки магазинер в дребен град ставал и представител на Сингер, като подсигурявал и техническата поддръжка на продадените към този момент машини. Айзък желал да научи всяка стопанка да шие сама в къщи. Постигнал това с ниски цени на машините и разсрочено заплащане – нещо нечувано за времето си. До тогава единствено шивачите се занимавали с приготвянето на облекла. Работата им била мудна и скъпа. От Сингер почнало всеобщото домашно шиене на всичко – от облекла до чаршафи и завеси. Някой си Бътерлок се изхитрил и пуснал в всеобщо произвеждане хартиени кройки за рокли в разнообразни модели и размери. Обединил се със Сингер и направил положение. Пазарът полудял. Нямали време да произведат даже част от желаните количества шевни машини. Отворили фабрика и в Шотландия, само че тя се задъхвала да задоволи пазара даже единствено за Европа. Сингер се замогнал и отворил доста лични салони за продажба на шевните си машини. Там работели единствено млади и красиви девойки, които продавали машините на всеки влезнал селски търговец и млади момчета, които се държали с всяка бедна стопанка като с принцеса. Милионите заваляли. Сингер се оженил. Няколко пъти. Едновременно. Има приети осемнадесет деца в Америка. Върнал се към остарялата си обич – театъра, основал лична натрупа, с която обикалял просто за наслаждение. Има евентуално най-малко два пъти повече непризнати (или неизвестни) от законните си деца. Купил си парцели, полезности, живеел като същински американски милионер. Случайно в Ню Йорк една от дамите му го видяла с една от другите му дами. Подгонила го за многоженство и на Сингер му се наложило да избяга в Европа. Тук той още веднъж се оженил и му се народили още шест деца. Бил наедрял, занимателен и магнетичен мъж с изострен разум и безмилостни търговски подходи. Жените не можели да му устоят. Европейската му брачна половинка Изабела е модела на Статуята на Свободата. Можете да прочетете в детайли за живота на този извънреден мъж в книгата: „ Issac Singer:The First Capitalist “ на Alex Askaroff.
В градчето Пейнгтън, на няколко благи от имението на Агата Кристи, Сингер намерил идеалното място за двореца си – няма по какъв начин да се дефинира по различен метод дома му, който с изключение на всичко друго е и умалено копие на Версай. Кръстил го Олдуей Маншън. Посетихме със фамилията ми мястото в един прелестен юлски ден.
Свободно е за влизане, само че може да се преглежда единствено извън. Основната постройка за жалост е заключена. Днес общината се чуди какво да прави с имението въобще, откакто го купува от семейство Сингер през 1946г. с понижение и с обещанието мястото да стане център на локалната просвета с достъп за всички хора. Дълго време тук са се състояли сватбени тържества, симпозиуми и балове от друг темперамент. Поддържането на имението обаче се оказва прекомерно скъпо за общината. След дълги диспути и макар митинга на популацията, общината продава двореца заедно с прилежащите прелестни градини, тенис кортове и спомагателни функциониращи здания през 2012г. на частен бизнесмен, който да ги трансформира в хотел и първокласен старешки дом. Сделката обаче пропада и в този момент бизнесмена съди общината за пропуснати изгоди. Населението ликува и се разхожда всекидневно с кучетата си из Версайската градина на двореца. Тя е планувана точно от френски ландшафтен проектант и се поддържа отлично и до през днешния ден, повече от 100 години след създаването ѝ. В дясно долу са кортовете.
Ето и по-близък проект на тази хубост.
Нека ви разходя в близост, с цел да усетите атмосферата на мястото. Хората от близките офиси и магазини, както и туристите си носят сандвичи и обядват по пейките на слънце. Много от локалните играят тенис – има си цялостен клуб. Всички хора и домашни любимци пазят чистотата на нужното равнище. Голяма арка води към северната задница на главната постройка.
Това са прилежащи здания, предопределени за обслужващия личен състав. Сега са домове за възрастни хора.
Основната постройка е поизоставена и има потребност от ремонт. Все отново проличава, че не са жалени средства при изграждане то ѝ. Тези стълби водят доста елементарно и бързо от постройките на помощния личен състав към кухните, сервизните и складовите пространства на главната постройка.
Красива паркова алея води към южната страна и ливадата пред нея.
Дори в изоставеното си настоящо положение имението е впечатляващо. Представям си го в славните му дни. Колко ли хора, веселба, музика, храна, врява и смехове са запълвали това пространство.
