Българин ли е бил Ататюрк?
Има версия, че Ататюрк е от български генезис. Това е записано даже в енциклопедията на братя Данчови, отпечатана през 1936 година Там се споделя, че родителите на основателя на турската република са българомохамедани от Солунско. В този край още има хора, които декларират, че са рода с Ататюрк. В Гърция Кулов е срещал българи мохамедани, които също настояват, че са му родственици, написа 24 часа.
„ Ние сме български селяни от Солунско. Викат ни помаци, тъй като сме помагали на турската войска в османско време. Ататюрк е от нашето коляно. ”
С тези думи посрещнаха екипа ни жителите на одринското село Азатлъ, писа преди време Кулов в smolyan.bgvesti.net. Това е най многолюдното българомохамеданско село в Одринско. От България са и населилите покрайнините на Текирдаг и Люлебургаз в Европейска Турция, добавя създателят.
Изследователят Христо Красин пък в книгата си “Има ли турци в България ” твърди, че Мустафа Кемал е роден в село Себища – област Голо бърдо, ситуирана сред днешна Албания и Македония. В това село живеят единствено българи мохамедани, единствен ходжата преди време знаел малко турски. Според съветския академик Афанасий Селишев в цялата област нямало даже един турчин.
Там се залюбили левентът Али Реза и красивата Зюбейде. Името на хубавицата е от староперсийски генезис и значи “Обичано цвете ”. Те били деца на заможни родители, охридски търговци, а от техния брак се родил Мустафа. По-късно фамилията се мести в Солун. Има и версия, че единствено Зюбейде е българомохамеданка.
Българския шпионин и посланик Сребрен Поппетров написа конфиденциален доклад № 54 до министъра на външните работи за обиколката си в региона Малесия на 14 август 1930 година, където е изпратен с разследваща задача. Той рапортува, че в село Себища се е срещнал и разговарял с родственици на Мустафа Кемал. Никой от тях не знаел турски, макар че се опитвал да им приказва на този език. Те си приказвали на български и му разказали, че роднината им Али Реза възнамерявал да завърти търговийка и решил, че тя ще тръгне най-добре в Солун. Научил десетина турски думи от локалния ходжа и се преселил там със семейство си. Провървяло му и почнал работа в тамошната митница.
Самият Ататюрк е единственият общественик от Балканите, който неведнъж е заявявал не просто привързаността си към българския народ, а е изтъквал мощната си обич към него. Нещо повече, той признава, че в детството си е играл единствено с българчета.
Но за какво единствено с тях? Може би тъй като други в близост не е имало. Дали с думите, представени във в. “Утро ” от 22 октомври 1931 г, не е желал да подскаже точно това. Ето ги: “Няма да не помни приятните моменти, които съм претърпял в България. Бил съм, съм и постоянно ще бъда другар на българския народ. Обичам безкрайно българския народ още от детинство. В Солун съм другарувал през всичкото време единствено с българи. Всяко българско злощастие ми предизвиква невъобразима болежка. Винаги съм правил всичко допустимо да оказа помощ на България. Турция и България би трябвало да бъдат другари. Който е срещу България, той е срещу Турция. “
Българи с ислямско изповедание и турци алиани в Кърджалийско си оспорват Ататюрк, писа преди 6 години уеб сайтът на град Първомай. Тогава водачите на двете общности били в пикантен спор към коя от тях принадлежи Бащата на турците. Първите се базират на написаното в енциклопедията на братя Данчови, както и на негова версия, повторена 70 години по-късно от писателя Петър Япов в книгата му “Помаците ”.
Алианите пък показват като мотив името на татко му – Али Реза. Според изследователката на алианската общественост у нас Невена Граматикова, която самата е от подобен генезис, възрастното населеление в региона е уверено, че Ататюрк е почитател на Али. Даже през 30-те години на ХХ век много алиани са се изселили от България в Турция с мисълта, че тя се ръководи от техен човек.
Учени откриха, че и по южните скатове на Родопите живеят българомохамедани, изповядващи алевизма. Още през 1943-44 година бъдещият патриарх Кирил е изследвал Южните Родопи и разкрил села с българомохамедани алевити.
Интересни са всички аспекти на топлата връзка на Мустафа Кемал с България.Той е боен аташе у нас незабавно след Балканската война. Въпреки това тук е заобиколен от другари, като че ли е измежду родственици, както самичък споделя.
Майор Мустафа Кемал идва в София на 28 октомври 1913 година Умният и неотразим офицер става непосредствен другар с редица бележити българи. Сред тях е и доктор Васил Радославов, който става министър-председател. С главнокомандващия на българската войска през наближаващата Първа международна война Никола Жеков постоянно са на раздумка в аперитив “Копривщица ”. Мустафа ни минимум не е зложелател на алкохола. Алианите прочее извършват някои от ритуалите си с почерпка.
Не е въздържател и полковник Жеков. На по една-две-три люти анасонлийки с мезе те разискват всички аспекти на стремглаво изменящия се свят, като изключително ги вълнуват процесите на Балканите.
“Засягахме всевъзможни въпроси – религиозни, исторически и политически. Аз виждах в него един волеви и образован човек, надвишаващ със невзискателност. Той бе с явен взор и властта му разреши да реализира фантазиите си. Неговите проекти за нова, възродена и могъща Турция го вълнуваха и тревожеха от дълго време, доста преди да има опция да ги осъществя ”, написа в своите мемоари военачалник Жеков.
Ето и част от това, което Ататюрк споделя пред в. “Джумхуриет ” от 27 ноември 1930 година, оповестено и в томчето със събраните му речи и съчинения:
“След Балканската война отпътувах в качеството ми на боен аташе за София, гдето останах към една година. С българите съумях да вляза в близко прикосновение и открих връзки, наподобяващи тези сред членове на едно и също семейство.
Тези връзки оставиха в моята памет трайни мемоари. Опознаването ми с българите усили моите благосклонности към тях. Естествено, в отговор на възприятията и привързаността, които засвидетелствах към техния народ, българските кръгове ме посрещнаха със същата непрестореност. От тогава до през днешния ден аргументите и смисъла на тази откровена братска непосредственост получиха особена изясненост. Няма подозрение, че сред турци и българи са съществували в предишното мотиви за раздори, изключително в региона на езика и вярата. Обаче през днешния ден на тези мотиви, които почиват на отживели към този момент и остарели политически течения, нито турците, нито българите нямам доверие да отдават значение.
…Моят съвет към вас е: Идете в България. Вие ще обикнете българите. ”
От тази позиция надали е инцидентно, че и огромната обич на Ататюрк – Димитрина, също е българка.
Виж още:
