Има възраст, в която животът спира да бъде списък от

Има възраст, в която животът стопира да бъде лист от задания и стартира да наподобява на огледало.
След 40 рядко има огромни външни промени, само че от вътрешната страна стартира тиха проверка на всичко, което си направил, избрал и отсрочил. Това не е рецесия, а по-скоро миг, в който шумът на младостта утихва и остава изясненост, която не можеш да игнорираш.
Първият въпрос е дали съм на верния път. Не като обвиняване, а като почтено съпоставяне сред посоката, в която си тръгнал и индивида, който си станал. Понякога отговорът носи успокоение, от време на време леко безпокойствие, само че постоянно носи истина.
Вторият въпрос е дали съм живял съгласно себе си или съгласно упованията на другите. Това е моментът, в който започваш да виждаш какъв брой постоянно изборите ти са били водени не от вътрешния глас, а от външен напън.
Третият въпрос е дали съм бил задоволително покрай хората, които обичам. С времето излиза наяве, че наличието не е гаранция за връзка и че най-важните думи постоянно са тези, които не сме изрекли. 
Четвъртият въпрос е дали съм отлагал живота си. Мечти оставени ''за после'', проекти, които постоянно са чакали по-добър миг и решения, които по този начин и не са пристигнали. 
И петият въпрос, може би най-тихият, е дали в случай че стартира изначало бих избрал същото. Тук няма верни отговори има единствено почтеност и методът, по който тя подрежда всичко останало.
След 40 тези въпроси не идват с цел да разклащат, а с цел да обясняват. В тази изясненост човек постоянно открива не паника, а нещо доста по-ценно, а точно способността да види живота си подобен, какъвто е и да реши какво в действителност си коства да продължи оттук насетне.