Хора развиват тревожност, ако 2-3 минути не проверят социалните си мрежи, отчитат експерти
„ Има прекалено много хора, които в случай че през 2 – 3 минути не си ревизират профилите в обществените мрежи, споделят, че се усещат тревожни “.
Това съобщи проф. Соня Карабельова, декан на Философски факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ по време на събитие, отдадено на Световния ден на психологичното здраве.
" Няма здраве без психологично здраве ", сподели на собствен ред ръководителят на Дружеството на психолозите в България Стою Недин.
„ За Световната здравна организация здравето е положение на цялостно физическо, психическо и обществено благоденствие, а не просто като неявяване на болест “, означи Недин. Той посочи, че България, Малта и Унгария са страните, които имат най-малка динамичност на предразположеност към депресии.
„ Може да се каже, че сме малко по-устойчиви на меланхолия, спрямо други европейски нации “, разясни той.
По думите му психологичните болести съставляват 20% от световното задължение на заболяванията.
„ По малко от 3% от световния бюджет за опазване на здравето обаче се отделят за психологичното здраве, в това време 15% от възрастните в трудоспособна възраст имат психологично разстройство. Такива са данните през 2019 година ", сподели той.
В светове мащаб стотици хиляди умират от самоубийство, като зад самоубийствата стоят леки психологични разстройства. Тревожните и депресивните разстройства са най-често срещаните, регистрират специалистите.
Разстройствата, свързани с приложимост на субстанции – от опиати до алкохолни, при мъжете са два пъти повече, в сравнение с при дамите.
В България се падат 8 психиатри на 100 хиляди индивида, което прави страната ни доста обратно за стандартите в Европа. Едва 1/5 от тези психиатри са под 50-годишна възраст.
„ Проблемът с психологичното здраве е извънредно сериозен. Тогава, когато човек има такива проблеми, това неизбежно се отразява и на неговото физическо здраве и оттова казусът става доста сериозен “, добави проф. Карабельова.
Това съобщи проф. Соня Карабельова, декан на Философски факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ по време на събитие, отдадено на Световния ден на психологичното здраве.
" Няма здраве без психологично здраве ", сподели на собствен ред ръководителят на Дружеството на психолозите в България Стою Недин.
„ За Световната здравна организация здравето е положение на цялостно физическо, психическо и обществено благоденствие, а не просто като неявяване на болест “, означи Недин. Той посочи, че България, Малта и Унгария са страните, които имат най-малка динамичност на предразположеност към депресии.
„ Може да се каже, че сме малко по-устойчиви на меланхолия, спрямо други европейски нации “, разясни той.
По думите му психологичните болести съставляват 20% от световното задължение на заболяванията.
„ По малко от 3% от световния бюджет за опазване на здравето обаче се отделят за психологичното здраве, в това време 15% от възрастните в трудоспособна възраст имат психологично разстройство. Такива са данните през 2019 година ", сподели той.
В светове мащаб стотици хиляди умират от самоубийство, като зад самоубийствата стоят леки психологични разстройства. Тревожните и депресивните разстройства са най-често срещаните, регистрират специалистите.
Разстройствата, свързани с приложимост на субстанции – от опиати до алкохолни, при мъжете са два пъти повече, в сравнение с при дамите.
В България се падат 8 психиатри на 100 хиляди индивида, което прави страната ни доста обратно за стандартите в Европа. Едва 1/5 от тези психиатри са под 50-годишна възраст.
„ Проблемът с психологичното здраве е извънредно сериозен. Тогава, когато човек има такива проблеми, това неизбежно се отразява и на неговото физическо здраве и оттова казусът става доста сериозен “, добави проф. Карабельова.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ