Трогателното писмо на една майка към нейната дъщеря...
Има толкоз доста неща, които нашите майки в никакъв случай няма да ни кажат.
Колко са плакали поради нас, какъв брой нощи не са спали, с цел да можем ние да сме добре.
И като че ли живота си минава, годините летят, а ние все нямаме време, все сме се забързали, все нещо друго е по-важно...
Лека-полека ние порастваме, а майките ни остаряват. И като че ли се разсънваме от бездънен сън - по кое време стана това? Кога родителите ми остаряха толкоз? Къде бях аз? Какво да направя в този момент?
Днес взехме решение да споделим с вас едно писмо на майка към нейната щерка.
Писмо, което ни накара да се обадим на майките си, да си спомним какъв брой са ни дали и да им кажем, че ги обичаме.
* * *
Мое благо момиче,
Когато видиш, че одъртявам, апелирам те – бъди търпелива, само че най-много пробвай да схванеш през какво преминавам. Ако, когато приказваме, дублирам едно и също нещо хиляди пъти, не ме прекъсвай с думите „ Каза това преди минута”...
Просто ме изслушай, апелирам те. Опитай се да си спомниш времената, когато беше дребна и аз ти четях една и съща приказка нощ след нощ, до момента в който заспиш. Когато съм прекомерно изморена, с цел да се изкъпя, не се ядосвай и не ме засрамвай.
Спомни си по какъв начин аз трябваше да търча след теб, когато ти беше малко момиче и се оправдаваше за какво не искаш да се къпеш. Когато видиш какъв брой необразована съм във връзка с новите технологии, дай ми време да се науча и не ме поглеждай с скука...
Спомни си, блага моя, по какъв начин аз търпеливо те учех да правиш доста неща като да вземем за пример да се храниш, да се обличаш, да сплиташ косата си и да се справяш с нещата от живота всеки ден...
Когато видиш, че одъртявам, апелирам те – бъди търпелива, само че най-много пробвай да схванеш през какво преминавам. Ако от време на време се случи да изпусна нишката на диалога ни, дай ми време да си спомня и, в случай че не съумея, не бъди нервна, нетърпелива или арогантна.
Просто знай в сърцето си, че най-важното нещо за мен е да бъда с теб. И когато моите остарели и изтощени стъпала не ми разрешават да се движа толкоз бързо както преди, подай ми ръка по същия метод, както аз ти подавах, когато прохождаше.
Когато тези дни настъпят, не бъди тъжна... Просто бъди с мен и ме разбирай, до момента в който стигна до края на живота си с обич. Аз ще те оценявам и ще ти бъда признателна за подареното време и насладата, която споделяме.
С една огромна усмивка и голямата обич, които постоянно съм имала за теб, желая просто да ти кажа, че те обичам... мое благо момиче.
Липсваш ми.
Мама
Колко са плакали поради нас, какъв брой нощи не са спали, с цел да можем ние да сме добре.
И като че ли живота си минава, годините летят, а ние все нямаме време, все сме се забързали, все нещо друго е по-важно...
Лека-полека ние порастваме, а майките ни остаряват. И като че ли се разсънваме от бездънен сън - по кое време стана това? Кога родителите ми остаряха толкоз? Къде бях аз? Какво да направя в този момент?
Днес взехме решение да споделим с вас едно писмо на майка към нейната щерка.
Писмо, което ни накара да се обадим на майките си, да си спомним какъв брой са ни дали и да им кажем, че ги обичаме.
* * *
Мое благо момиче,
Когато видиш, че одъртявам, апелирам те – бъди търпелива, само че най-много пробвай да схванеш през какво преминавам. Ако, когато приказваме, дублирам едно и също нещо хиляди пъти, не ме прекъсвай с думите „ Каза това преди минута”...
Просто ме изслушай, апелирам те. Опитай се да си спомниш времената, когато беше дребна и аз ти четях една и съща приказка нощ след нощ, до момента в който заспиш. Когато съм прекомерно изморена, с цел да се изкъпя, не се ядосвай и не ме засрамвай.
Спомни си по какъв начин аз трябваше да търча след теб, когато ти беше малко момиче и се оправдаваше за какво не искаш да се къпеш. Когато видиш какъв брой необразована съм във връзка с новите технологии, дай ми време да се науча и не ме поглеждай с скука...
Спомни си, блага моя, по какъв начин аз търпеливо те учех да правиш доста неща като да вземем за пример да се храниш, да се обличаш, да сплиташ косата си и да се справяш с нещата от живота всеки ден...
Когато видиш, че одъртявам, апелирам те – бъди търпелива, само че най-много пробвай да схванеш през какво преминавам. Ако от време на време се случи да изпусна нишката на диалога ни, дай ми време да си спомня и, в случай че не съумея, не бъди нервна, нетърпелива или арогантна.
Просто знай в сърцето си, че най-важното нещо за мен е да бъда с теб. И когато моите остарели и изтощени стъпала не ми разрешават да се движа толкоз бързо както преди, подай ми ръка по същия метод, както аз ти подавах, когато прохождаше.
Когато тези дни настъпят, не бъди тъжна... Просто бъди с мен и ме разбирай, до момента в който стигна до края на живота си с обич. Аз ще те оценявам и ще ти бъда признателна за подареното време и насладата, която споделяме.
С една огромна усмивка и голямата обич, които постоянно съм имала за теб, желая просто да ти кажа, че те обичам... мое благо момиче.
Липсваш ми.
Мама
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ