Има срещи, които не се случват всеки ден, и не

Има срещи, които не се случват всеки ден, и не се не помнят. Христо Стоичков, който от дълго време е част от футболната безкрайност, си спомня са срещата си с папа Франциск, който е почитател на футбола. Роден в Буенос Айрес, Светият отец израства в кварталите, където футболът не е просто спорт, а живот. Още като момче е почитател на " Сан Лоренцо " – тим, учреден от духовник. Любовта към играта в никакъв случай не го напуща, въпреки че в младостта си играе рядко поради здравословни проблеми, съобщи NOVA.

Като глава на Римокатолическата черква папа Франциск не стопира да се среща със спортисти и да въодушевява. Преди три години на терена на Ватикана част от това ентусиазъм става и българската легенда Христо Стоичков.

Христо Стоичков се е срещал с доста митове в живота си, само че какво почувства, когато застана лице в лице с папа Франциск?

Беше извънреден ден за мен. Това е човек, който способства през последните години най-вече за мира, за уважението, за обичта. Никога не раздели хората. За мен беше привилегия да бъда във Ватикана. Да имам шанса да му поднеса въпреки и непретенциозен подарък - копие от златната топка, която доста го зарадва. Голяма персона! Отиде си един човек, който обичаше спорта. Винаги сме се стремили да бъдем покрай него, когато ни е канил на някой благотворителен мач, както беше последния път, когато бяхме в Рим, с цел да играем в памет на Марадона. Той подари на всеки от нас специфична топка. Имам и различен специфичен подарък от него с неговия автограф. Имам фланелката от мача. Това са неща, които остават в Залата на славата. Той беше огромен човек. Изключително добър, откровен. Човек, който обичаше хората.

Спомняш ли си кои бяха първите ви думи един към различен?

Няма по какъв начин да си спомняш...думи един към различен. Подарих топката и той доста се зарадва. Погледнахме се в очите и това беше задоволително.

Ако в този момент можеше да му кажеш нещо, което тогава не съумя, какво би било то?

Само една дума - благодаря! Благодаря за огромното сърце, което има към всеки един човек. Мисля, че това е задоволително.

Папата беше аржентинец. Съвсем естествено, поради произхода си, обичаше футбола. Имаше обичан локален тим. Говорили ли сте си за футбол?

Аз мисля, че като всеки аржентинец, той се гордееше с това, че Аржентина стана международен първенец. Знаете какъв брой доста пъти Марадона е бил при него. Един човек, който е тръгнал от Аржентина и е стигнал до най-престижното място в своята кариера. Един фен на футбола – знаете, " Сан Лоренцо " му е на сърцето. Генерално бих споделил, че той обожаваше всеки един спорт – освен футбола.

Спортистите постоянно се уповават на Бог. Какво е вярата за теб? Какво ти дава?

Аз съм доста набожен! Естествено, че е нужно хората да имат вяра. Вярата ти дава порив, победи. Когато бяхме в Рим и останахме уединено с него, единствено спортисти, той сподели: “Вярвайте и успявайте! ” Това са неговите думи.

Кога за последно се помоли същински, от сърце, и защо беше молитвата?

Всяка заран. Да съм здрав. Нещо да ме боли се апелирам, че не ме ли боли – не е добре работата.

Смяташ ли, че човек би трябвало да стигне върха, с цел да открие какъв брой е значима вярата или тя му е нужна най доста още преди да е стигнал до него?

Първо ти би трябвало да вярваш, а когато вярваш и следваш своите фантазии всичко идва единствено по себе си. От дребен съм бил по този начин. Вярвал съм, че един ден ще стигна до най-високото ходило. Следвал съм си моите фантазии и по тази причина съм горделив там докъдето съм стигнал.