Петкова: Отказваме се от данъка върху подземните богатства, в Бюджет 2025 ще има пари за общините
" Има средства за плановете на общините с държавно финансиране ", съобщи финансовият министър Людмила Петкова в Народното събрание по време на блицконтрола.
По думите ѝ плановете в приложение 3 на закона за Бюджет 2024, където са плановете на общините, са подавани от всички общини и по предложенията три пъти е имало актуализация. " В началото общините залагали на асфалтиране на пътища, само че след това промените проектите си към ВиК инфраструктура ", добави тя.
" В Бюджета за 2025 година има пари за незавършените планове и нужните заплащания по тях. Направен е разбор на настояванията на общините за плановете и тяхната степен на осъществяване. Плащанията не се вършат по последователност на настояванията по плановете, а съгласно готовността на осъществяване ", сподели още Петкова.
От БСП попитаха финансовия министър за това за какво няма да бъдат обложени свръхпечалбите на банките. Петкова посочи: „ Анализирахме практиката на други страни членки в Европейски Съюз. Направихме с банковия бранш разбор за това какви налози ще бъдат платени през 2025 година В мощ е така наречен най-малък световен налог. Банките към този момент ще заплащат 15% налог, като при разискването с тях банките предоставиха информация, че заплащанията за 2025 година ще бъдат в размер на 1,125 милиарда лева Прогнозите на МФ се различаваха от банките и това, което ще платят банките, е два пъти повече от прогнозата на МФ. “
Петкова разгласи, че финансовото министерство ще се откаже от концепцията за въвеждане на налог подземни благосъстояния.
В проектобюджета за 2025 година, който за пръв път се предлага от длъжностен кабинет, ще се подсигурява фискалната непоклатимост, само че най-сериозни ще са разноските за личен състав - в размер на 18 милиарда лв., и за пенсии - 35 милиарда лв., заяви вицепремиерът и длъжностен министър на финансите Людмила Петкова.
Тя още веднъж предизвести, че разликата сред доходи и разноски ще е 18 милиарда лв., а за постигането на 3 % недостиг, са нужни ограничения в размер на 12 милиарда лв..
" Ако има запас в приходите на бюджета за 2024 година над тези от 3 % недостиг от брутния вътрешен артикул (БВП), той ще бъде заделен, с цел да подкрепи бюджета за 2025 година. В края на годината няма да бъдат изхарчени 10 милиарда лв., както се твърди.
Изпълнението на бюджета в този момент е с 2 % недостиг от Брутният вътрешен продукт. Предвидени са заплащания за финансовата стратегия на министерствата и по финансовата стратегия на общините. Към октомври дефицитът беше 2 % от Брутният вътрешен продукт, а към ноември - 1,9 на 100, т.е. няма повишаване на разноските ", сподели още служебният финансов министър.
„ Беше ни елементарно да предложим увеличение Данък добавена стойност ставката, осигурителните вноски или някои от другите налози, само че дали това е най-хубавото за жителите и бизнеса? Ако не бъдат подкрепени препоръчаните ограниченията, това означа, че оставате само оценката от макрорамката, която е към 4,5 милиарда, включително оценката към присъединението към Шенген – разликата сред 12 и 4,5 милиарда е 7,5 милиарда, което ознава 3,3% спомагателен недостиг над към този момент трите % подобен “, акцентира още тя.
Първият въпрос към министър Людмила Петкова бе заложен от Йордан Иванов от „ Продължаваме промяната “- “Демократична България “: „ Един от огромните проблеми на обществените финанси в страната е свръхцентрализацията, която е по съветски модел повече, в сравнение с е по европейски. Това докара до там развиването на българските общини да бъде възпрепятствани, кметове, определени от хората, да се молят на партийно назначени министри. Затова гласувахме в бюджет 2024 година невиждана стратегия за общините в Закона за държавния бюджет, която докара до това кметовете да получат известна доза независимост – такава, каквато не бяха виждали. Днес обаче получаваме голям брой сигнали, че Министерство на регионалното развитие споделят, че работи по партиен симптом. Няма знак за тъждество сред всички общини. Каква е тактиката на държавното управление за 2025 година, тази стратегия ще продължи ли? “
„ Няма да влизам в политически спор с вас. Относно изплащането – плановете бяха подадени от всички общини. Три пъти имаше актуализация на Приложение 3, което фактически забави заплащанията. Относно бюджет 2025 – изработен е повсеместен разбор за всички планове, стартирани през 2024 година, които не са завършили, по които има неизплатено предплатено заплащане или са на стадий междинно заплащане, в допълнение сме поискали информация от общините, с цел да се засече информацията. Средствата са планувани в Бюджет 2025 година “, увери Петкова.
Димо Дренчев от „ Възраждане “ съобщи: „ Силно съм смутен от препоръчаната от вас 4-годишна рамка, която планува внезапен скок на държавния дълг. Ръстът е двоен. Това ще се отрази и на кредитния рейтинг на страната. Въпросът ми е за дълга през 2025 година Заложеният недостиг е 3%, а вие обмисляне да изтеглите 16,9 милиарда заеми, което е доста повече. Защо планирате да теглите толкоз доста над недостига? “
Министър Петкова посочи, че има рефинансиране на остарял дълг, планувани са и средства за увеличение на капитала на ББР, както и средства за увеличение на капитала на Българска народна банка.
План-сметката за следващата година провокира отрицателни реакции измежду работодатели и синдикати. Срещу проектобюджета се оповестиха и от Българска народна банка.
В него е заложен недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт. Прогнозите са направени при предстоящ растеж на стопанската система от 2,8% и средногодишна инфлация от 2,4 на 100. От бизнеса и от синдикатите обаче се усъмниха в тези параметри.
Също по този начин е планувано и въвеждане на нов налог върху добива на подземни благосъстояния. Именно против тази корекция се оповестиха както работодатели, по този начин и синдикати.
По техни калкулации мярката ще отнеме 900 милиона лв. от добивния бранш, като го направи неконкурентоспособен, написа Българска национална телевизия.
От Българска народна банка се оповестиха против проектобюджета с аргумента, че заплашва фискалната непоклатимост на страната и приемането на еврото.
Бюджетът е осъществим и реален. План-сметката се приготвя от повече от 1000 специалиста от Министерството на финансите.
Това увери служебният министър председател Димитър Главчев в изявление за Нова тв.
" Разчетите са направени от специалисти, той не е политически, изключително когато става въпрос за служебно държавно управление. Доверявам се на опита и на знанията на специалистите от МФ, които са там от години. Те са изпълнили добре задачата си, това е бюджет, който дава основа за финансова непоклатимост ", разгласи Главчев.
И акцентира, че с тази план-сметка се вместваме в критерия от 3% за еврозоната, която продължава да бъде цел на кабинета. Но добави, че има доста подводни камъни.
" Съществува заплаха, когато внесем бюджета, в случай че не се сформира постоянно държавно управление, да се отиде в предизборна обстановка и оттова нататък заплахите за бюджета са доста огромни. Отива се в популизъм. Затова аз си резервирах правото, в случай че видя такива сигнали, да изтегля законопроекта. Винаги е елементарно да критикуваш. Излизат специалисти и е по-лесно да си дървен мъдрец, в сравнение с да направиш нещо, да го представиш и да поемеш отговорност ", бе безапелационен той.
Финансовото министерство и част от отрасловите министерства с огромен растеж на разноските за личен състав са подали неточни оценки за готвените нараствания. Затова сметките нямат нищо общо със залегналото в проектобюджет 2025, който се оказа с рекорден растеж на разноските за личен състав. Парите за заплати в обществения бранш по консолидираната фискална стратегия доближават невероятните 23 милиарда лв.. Само за 3 години - от края на 2022 година до момента, това перо в бюджета е повишено с 57%.
Това демонстрира прегледът на заложените равнища в проектобюджет 2025 и изготвяните мнения от МФ и отраслови министри по бюджетите, по които има максимален растеж на заплатите.
В претекстовете към проектобюджет 2025 финансовото министерство твърди, че политиката по приходите следващата година планува повдигане на заплатите с 10% отвън секторите, при които има по-голям растеж поради нов модел на установяване на заплатите и връзването им със междинна работна заплата.
Проверка сподели, че това не е правилно.
Разходите за личен състав (в това перо попадат и осигуровките) повсеместно по министерствата се подвигат с към 20%. В Министерски съвет да вземем за пример за личен състав ще отидат с 30.4% повече по отношение на 2024 година - бюджетът скача от 79.5 млн. на 103.683 млн. лева В МФ нарастването е 19% - от 530 на 630 млн. лева. В Министерство на регионалното развитие средствата за личен състав се усилват с 21% - от 115.805 млн. на 140.795 млн. лева В Министерството на земеделието и храните - с 24% - от 215.012 млн. на 267.184 млн. лева. С 21% има растеж за администрацията на президенството - от 8.134 млн. лева на 9.837 млн. лева
Истинските върхове обаче са в секторите, в които бе заменен моделът на възнаграждение и заплатите бяха вързани със междинната работна заплата - Министерство на вътрешните работи и МО. Тук растежът е доста над авансово оповестения. При внасянето на новите равнища на възнаграждение в закона за МВР се твърдеше, че с тях ще се реализира 13% приблизително нарастване на възнагражденията на държавните чиновници и 38 на 100 - за тези на трудово правно отношение, и по тази причина са нужни общо 339 млн. лева През септември общата сума, нужна за нарастването, скочи на 1 милиарда и 70 млн., като равнището на растежите се резервира - 14% за държавни чиновници и 31 на 100 за тези на трудово правно отношение. Тези цифри демонстрират, че е имало погрешни сметки.
Сега се оказва, че разноските за личен състав в Министерство на вътрешните работи скачат от 2.536 милиарда лева за тази година на 3.828 милиарда следващата година, или с 51% - доста над обсъжданите 13% и 31% нарастване на възнагражденията.
Сумата надвишава освен сметките на Министерство на вътрешните работи, само че и цитираното като резултат от самото финансово министерство. През април 2024 година в мощно закъсняло мнение МФ уточни, че за гласуваните промени за системата на Министерство на вътрешните работи ще са нужни 900 млн. лева в допълнение на година - с 400 млн. лева под препоръчаното сега.
МФ е дало неточна информация и за растежа на заплатите в системата на защитата. Ведомството уточни, че гласуваното през април 2024 година обвързване на възнагражденията ще коства 510 млн. лева, като се говореше за 30% растеж на възнагражденията. Увеличението действително в проектобюджет 2025 е от 1.68 на 2.47 милиарда лева или 790 млн. лева. - растеж на разноските за личен състав в размер на 47%. Възможно е разликите да се дължат на разноски за осигуровки, само че не е ясно за какво те са били изключвани при пресмятане на резултата на измененията.
За това нарастване на заплатите в бранш " Отбрана " в мнението на МФ се акцентира, че заплатите в МО не са били замразени в последните години и настояването на висок растеж не е целесъобразно. През 2022 година в системата на Министерство на вътрешните работи, считано от юни, е обезпечено нарастване на възнагражденията на личния състав с 15%, през 2023 година - с 10% от август, през 2024 година - с нови 10%, написа в това мнение.
При някои структури нарастванията са рекордни като дял, като това евентуално се изяснява и със съществували до тогава разлики в заплащането. За тях алармира някогашният финансов министър Асен Василев (който обаче като министър на собствен ред позволи безпринципни ръстове). Рекордьор по този индикатор е Държавна организация " Технически интервенции " (ДАТО) с растеж на разноските за личен състав от 75%. Там средствата за заплати се усилват от 81.3 млн. на 142 млн. лева. 73% растеж има Комисията за противопоставяне на корупцията - от 8.956 млн. лева за 2024 година на 15.522 млн. лева В същото време другата комисия, която се появи след разделянето на огромното КПКОНПИ - Комисията за лишаване на нелегално добито имущество, получава през 2025 година 13.497 млн. лева средства за личен състав, което е със 17% повече от 2024 година Това евентуално се изяснява с по-високи стартови заплати на тези чиновници. В ДАНС растежът е 61% на издръжката на личния състав - от 162.538 млн. лева през тази година до 262.349 млн. за 2025 година
С 48% ще скочи издръжката на личния състав в Националната работа защита /НСО/ - от 59.312 млн. на 88.245 млн. С близо 50% скачат и средствата за личен състав в правосъдното министерство - от 389.478 млн. на 582.981 млн. лева
Защо са позволени тези огромни нараствания на фона на голям дефицит на средства и въвеждане на екзотични налози не е ясно. Сравнението в перо личен състав по Консолидираната фискална стратегия на 2025 по отношение на проекта за 2024 година демонстрира невъобразим растеж за последните години в размер на 5 милиарда лева Тук попадат разноските на личен състав на всички съставни бюджети - освен министерства и държавен бюджет, само че и общини, вузове, осигурителна система.
На въпрос, в случай че сегашната обстановка в Народното събрание се резервира и не е допустимо съставянето на постоянно държавно управление и той бъде помолен от президента още веднъж да поеме поста на длъжностен министър-председател, Главчев отговори: " Към момента за мен такава догадка няма ".
Надеждата му е да се сформира кабинет с политическа поддръжка.
Източник БНР, Фокус, Новини.бг