ПБ режат субсидиите на партиите, теглят нов дълг до 3,8 млрд. евро, намаляват пенсиите
Има незабавна потребност от финансиране, с цел да не пострадат общини, бизнес и да не загубим средства, съобщи Константин Проданов, народен представител от " Прогресивна България " и ръководител на краткотрайната комисия по бюджет и финанси, на брифинг в Народното събрание. " Прогресивна България " предлага три бюджетни ограничения, които целят спестовност на средства от държавния бюджет.
В момента сме в изискванията на удължителен бюджет поради неналичието на постоянна финансова рамка за тази година. Преди няколко дни внесохме една смяна, която беше обвързвана с индексацията на минималните пенсии, защото те не можеха да бъдат осъвременени по швейцарското предписание, тъй като това до момента не беше планувано в настоящото законодателство. Това беше първата смяна, която внесохме. Сега, сред двете четения, вследствие на разбора, който сега се прави в Министерството на финансите, предлагаме, предвид на досегашните резултати, още няколко промени.
Това съобщи в Народното събрание ръководителят на Временната комисия по бюджет и финанси Константин Проданов от ПГ на " Прогресивна България ". Той даде брифинг по отношение на промени в удължителния закон за бюджета. Първата е обвързвана с понижаване на партийната дотация за един получен глас изясни депутатът. " В момента тя е 4,09 евро на глас, а ние предлагаме да бъде понижена на 3 евро на глас. Тази смяна ще влезе в действие от деня на полагане на клетва на новия парламент, т.е. от 30 април тази година ", акцентира той.
Проданов изясни, че задачата на тази смяна, наред с фискалната спестовност, е да се даде образец, че политическата класа, в миг когато финансовата обстановка несъмнено е тежка - би трябвало да поеме своята отговорност. " Налагат се сложни и рестриктивни ограничения и по тази причина е значимо да стартираме от себе си и да дадем явен образец за взаимност и дисциплинираност ", посочи националният представител и добави, че тя ще бъде гледана във вторник в комисията.
Втората смяна, която оферират ръководещите, е в тавана на държавния дълг. " Според Закона за обществените финанси страната може да поема дълг единствено за рефинансиране на остарели, падежиращи отговорности. В рамките на тази година това към този момент е направено - имаше към 1,4 милиарда евро остарели падежиращи отговорности, против които към този момент е изтеглен дълг под формата на държавни скъпи бумаги. Нито удължителният закон в настоящия му тип, нито Законът за обществените финанси дават опция страната да употребява непосредствено дългово финансиране за покриване на настоящи потребности или капиталови разноски ", изясни той.
Държавен бюджет Източник: Zonanews
И беше безапелационен, че смяната се постанова, с цел да се даде опция на МФ да прибегне до в допълнение дългово финансиране в размер на 3,8 милиарда евро. Преобладаващата част от тази сума ще бъде употребена за предплатено финансиране на плановете по ПВУ.
" Огромната част от заплащанията по ПВУ са съсредоточени точно през тази година. В рамките на осемте месеца до 31 август, когато би трябвало да приключат всички заплащания, с цел да можем да претендираме за тяхното възобновяване, предстоят заплащания в размер на 4,4 милиарда евро ", съобщи той.
Третата смяна е обвързвана с по този начин наречените Коронавирус добавки към пенсиите. " Първоначално размерът им беше друг, а след това се откри на 60 лв. месечно. По своята същина това беше краткотрайна мярка и съгласно мен трябваше да остане такава. Тя имаше обществен темперамент, а не застрахователен, и в този смисъл включването ѝ в размера на пенсията евентуално не беше най-правилният метод. Но както гласи остарялата сентенция, няма нищо по-постоянно от краткотрайните ограничения. Така тази добавка се трансформира в непрекъсната част от пенсиите ", акцентира Проданов.
И добави: " Ние сме наясно, че няма по какъв начин, изключително за една от най-уязвимите групи в обществото - пенсионерите, тази сума да бъде отнета. В същото време обаче е реалност, че сходни заплащания, които са обществени по своя темперамент, нарушават осигурителния принцип на системата, при който следва да има директна връзка сред направените осигурителни вноски и получаваните права. Нарушаването на този принцип посредством сходни начинания води до загуба на доверие в самата система и демотивира хората да се обезпечават върху действителните си приходи ".
Затова от " Прогресивна България " Коронавирус добавката за актуалните пенсионери да се резервира и да не бъде намалявана или премахвана. " От 1 юли обаче тя към този момент няма да бъде осъвременявана по швейцарското предписание. Само частта, представляваща Коронавирус добавка, няма да предстои на осъвременяване, защото задачата на швейцарското предписание е да актуализира пенсиите, учредени на застрахователен стаж и възраст, а не обществени заплащания. Освен това за новоотпуснатите пенсии след 1 юли Коронавирус добавка към този момент няма да бъде включвана, тъй като, както към този момент отбелязахме, тя представляваше краткотрайна антикризисна мярка. Коронавирус рецесията завърши ", акцентира Проданов.
И беше безапелационен, че " няма да подвигаме налози " на фона на предстоящото решение на Европейска комисия за свръхдефиците. От думите на Проданов стана ясно, че България най-вероятно няма да има постоянен държавен бюджет до 1 август. Министерството на финансите още събирало данни за картината на обществените финанси. Досега финансовият министър Гълъб Донев обещаваше, че бюджет ще има от 1 юли, а точно в него се разписва таванът на новия дълг.
Междувременно Министерството на финансите още не е оповестило данните за недостига към края на май, което се очакваше в понеделник. За желанието на държавното управление да изиска позволение на тегли още дълг се разбра от оповестената законодателна стратегия на кабинета преди десетина дни, само че явно ръководещите в крачка са открили, че нямат време да минават през съвещание на държавното управление.
Заради неналичието на постоянен бюджет сега държавното управление можеше да изтегли най-много 1.4 милиарда евро дълг, който е задоволителен единствено за покриване на падежиращият дълг тази година. Тази сума към този момент беше изтеглена на вътрешния пазар, а лихвите по излъчванията започнаха да се качват над 4%.
Заради трупащия се недостиг обаче, който е 1.76 милиарда евро към края на април, стартират да пораждат и проблеми с ръководството на ликвидността на бюджета. Те се задълбочават в допълнение и поради нужното предплащане на плановете по Плана за възобновяване и резистентност. По думите на Проданов тази година по проекта би трябвало да бъдат направени заплащания за 4.4 милиарда евро, а страната вероятно ще си получи последното заплащане от Брюксел чак през декември, което изисква бюджетът да поеме префинансирането.
Проданов упрекна служебния финансов министър Георги Клисурски, че е дал погрешна информация за финансирани тази година планове за 0.5 милиарда евро по Плана за възобновяване.
За да може да финансира умерено трупащия се недостиг и да прави заплащания по Плана за възобновяване и резистентност, кабинетът желае спомагателните 3.8 милиарда евро, макар че не е показан даже план на Бюджет 2026, от който да стане ясно какъв ще е общият нов дълг, който ще се тегли през годината.
Въпросните 3.8 милиарда евро се равняват на към 3% от Брутният вътрешен продукт, само че ръководещите към този момент направиха поръчки, че не могат да поемат ангажимент, че ще спазят тавана от 3%, което значи, че желаният от тях предел на дълга евентуално няма да е задоволителен.
В момента сме в изискванията на удължителен бюджет поради неналичието на постоянна финансова рамка за тази година. Преди няколко дни внесохме една смяна, която беше обвързвана с индексацията на минималните пенсии, защото те не можеха да бъдат осъвременени по швейцарското предписание, тъй като това до момента не беше планувано в настоящото законодателство. Това беше първата смяна, която внесохме. Сега, сред двете четения, вследствие на разбора, който сега се прави в Министерството на финансите, предлагаме, предвид на досегашните резултати, още няколко промени.
Това съобщи в Народното събрание ръководителят на Временната комисия по бюджет и финанси Константин Проданов от ПГ на " Прогресивна България ". Той даде брифинг по отношение на промени в удължителния закон за бюджета. Първата е обвързвана с понижаване на партийната дотация за един получен глас изясни депутатът. " В момента тя е 4,09 евро на глас, а ние предлагаме да бъде понижена на 3 евро на глас. Тази смяна ще влезе в действие от деня на полагане на клетва на новия парламент, т.е. от 30 април тази година ", акцентира той.
Проданов изясни, че задачата на тази смяна, наред с фискалната спестовност, е да се даде образец, че политическата класа, в миг когато финансовата обстановка несъмнено е тежка - би трябвало да поеме своята отговорност. " Налагат се сложни и рестриктивни ограничения и по тази причина е значимо да стартираме от себе си и да дадем явен образец за взаимност и дисциплинираност ", посочи националният представител и добави, че тя ще бъде гледана във вторник в комисията.
Втората смяна, която оферират ръководещите, е в тавана на държавния дълг. " Според Закона за обществените финанси страната може да поема дълг единствено за рефинансиране на остарели, падежиращи отговорности. В рамките на тази година това към този момент е направено - имаше към 1,4 милиарда евро остарели падежиращи отговорности, против които към този момент е изтеглен дълг под формата на държавни скъпи бумаги. Нито удължителният закон в настоящия му тип, нито Законът за обществените финанси дават опция страната да употребява непосредствено дългово финансиране за покриване на настоящи потребности или капиталови разноски ", изясни той.
Държавен бюджет Източник: Zonanews И беше безапелационен, че смяната се постанова, с цел да се даде опция на МФ да прибегне до в допълнение дългово финансиране в размер на 3,8 милиарда евро. Преобладаващата част от тази сума ще бъде употребена за предплатено финансиране на плановете по ПВУ.
" Огромната част от заплащанията по ПВУ са съсредоточени точно през тази година. В рамките на осемте месеца до 31 август, когато би трябвало да приключат всички заплащания, с цел да можем да претендираме за тяхното възобновяване, предстоят заплащания в размер на 4,4 милиарда евро ", съобщи той.
Третата смяна е обвързвана с по този начин наречените Коронавирус добавки към пенсиите. " Първоначално размерът им беше друг, а след това се откри на 60 лв. месечно. По своята същина това беше краткотрайна мярка и съгласно мен трябваше да остане такава. Тя имаше обществен темперамент, а не застрахователен, и в този смисъл включването ѝ в размера на пенсията евентуално не беше най-правилният метод. Но както гласи остарялата сентенция, няма нищо по-постоянно от краткотрайните ограничения. Така тази добавка се трансформира в непрекъсната част от пенсиите ", акцентира Проданов.
И добави: " Ние сме наясно, че няма по какъв начин, изключително за една от най-уязвимите групи в обществото - пенсионерите, тази сума да бъде отнета. В същото време обаче е реалност, че сходни заплащания, които са обществени по своя темперамент, нарушават осигурителния принцип на системата, при който следва да има директна връзка сред направените осигурителни вноски и получаваните права. Нарушаването на този принцип посредством сходни начинания води до загуба на доверие в самата система и демотивира хората да се обезпечават върху действителните си приходи ".
Затова от " Прогресивна България " Коронавирус добавката за актуалните пенсионери да се резервира и да не бъде намалявана или премахвана. " От 1 юли обаче тя към този момент няма да бъде осъвременявана по швейцарското предписание. Само частта, представляваща Коронавирус добавка, няма да предстои на осъвременяване, защото задачата на швейцарското предписание е да актуализира пенсиите, учредени на застрахователен стаж и възраст, а не обществени заплащания. Освен това за новоотпуснатите пенсии след 1 юли Коронавирус добавка към този момент няма да бъде включвана, тъй като, както към този момент отбелязахме, тя представляваше краткотрайна антикризисна мярка. Коронавирус рецесията завърши ", акцентира Проданов.
И беше безапелационен, че " няма да подвигаме налози " на фона на предстоящото решение на Европейска комисия за свръхдефиците. От думите на Проданов стана ясно, че България най-вероятно няма да има постоянен държавен бюджет до 1 август. Министерството на финансите още събирало данни за картината на обществените финанси. Досега финансовият министър Гълъб Донев обещаваше, че бюджет ще има от 1 юли, а точно в него се разписва таванът на новия дълг.
Междувременно Министерството на финансите още не е оповестило данните за недостига към края на май, което се очакваше в понеделник. За желанието на държавното управление да изиска позволение на тегли още дълг се разбра от оповестената законодателна стратегия на кабинета преди десетина дни, само че явно ръководещите в крачка са открили, че нямат време да минават през съвещание на държавното управление.
Заради неналичието на постоянен бюджет сега държавното управление можеше да изтегли най-много 1.4 милиарда евро дълг, който е задоволителен единствено за покриване на падежиращият дълг тази година. Тази сума към този момент беше изтеглена на вътрешния пазар, а лихвите по излъчванията започнаха да се качват над 4%.
Заради трупащия се недостиг обаче, който е 1.76 милиарда евро към края на април, стартират да пораждат и проблеми с ръководството на ликвидността на бюджета. Те се задълбочават в допълнение и поради нужното предплащане на плановете по Плана за възобновяване и резистентност. По думите на Проданов тази година по проекта би трябвало да бъдат направени заплащания за 4.4 милиарда евро, а страната вероятно ще си получи последното заплащане от Брюксел чак през декември, което изисква бюджетът да поеме префинансирането.
Проданов упрекна служебния финансов министър Георги Клисурски, че е дал погрешна информация за финансирани тази година планове за 0.5 милиарда евро по Плана за възобновяване.
За да може да финансира умерено трупащия се недостиг и да прави заплащания по Плана за възобновяване и резистентност, кабинетът желае спомагателните 3.8 милиарда евро, макар че не е показан даже план на Бюджет 2026, от който да стане ясно какъв ще е общият нов дълг, който ще се тегли през годината.
Въпросните 3.8 милиарда евро се равняват на към 3% от Брутният вътрешен продукт, само че ръководещите към този момент направиха поръчки, че не могат да поемат ангажимент, че ще спазят тавана от 3%, което значи, че желаният от тях предел на дълга евентуално няма да е задоволителен.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ