Учени: Сонда на НАСА може случайно да е убила живот на Марс при експериментите си
Има късмет апаратът да е удавил евентуални марсиански бактерии в опит да потвърди съществуването им
Астробиологът Дирк Шулце-Макух от Техническия университет в Берлин, Германия, допуска, че хората може несъзнателно да са унищожили живот на Марс още през 70-те години на предишния век.
През 1976 година задачата Viking 1 на НАСА изпрати два апарата, които кацнаха на повърхността на Червената планета. Те организираха опит, при който вода и хранителни субстанции бяха смесени със събрани почвени проби. Тогава се предполагаше, че в случай че на Марс има живот, той би функционирал по сходен метод на земния и би разчитал на течна вода за оцеляване.
Както оповестява Space.com, ранните резултати дадоха обещаващи индикации за опцията за живот на Марс. Въпреки това, след десетилетия диспути, учените главно стигнаха до извода, че тези резултати са били подправено позитивни.
Шулце-Макух обаче преглежда тази полемика в нова светлина, предполагайки, че апаратите на задачата Viking може в действителност да са разкрили живот на Марс, само че да са го умъртвили с опитите си, основани на вода.
Животът на Марс и солените среди
Според него животът на Марс може да разчита на солни отлагания, сходно на организмите, които населяват най-сухите места на Земята, като микробите в пустинята Атакама в Чили.
" В хиперсухи условия животът може да си набира вода посредством соли, които извличат влага от атмосферата, " написа Шулце-Макух в публикация за списание Nature. " Тези соли би трябвало да бъдат главен фокус в търсенето на живот на Марс. "
" Експериментите, извършени от апаратите Viking, може инцидентно да са унищожили марсианския живот, като са добавили прекалено много вода. "
Нова тактика за търсене на живот
Хипотезата на Шулце-Макух оспорва догатката на учените от 70-те години, че животът се нуждае от течна вода, с цел да оцелее.
" Ако тези заключения за организми, оцеляващи в хиперсухите марсиански условия, са верни, тогава вместо да следваме водата, както дълго време беше тактиката на НАСА, би трябвало също да следваме хидратирани и хигроскопични съединения — соли — като метод да открием микробен живот, " написа той.
В изявление за Space.com той допуска, че концепцията за потребление на елементарна готварска сол за основаване на саламура, в която " избрани бактерии процъфтяват, " може да бъде използвана и за живота на Марс.
" Основната сол на Марс наподобява е натриев хлорид, " изяснява той, " което значи, че тази концепция може да проработи. "
Урок от пустинята Атакама
Шулце-Макух напомня проучване, което открило, че проливни дъждовеунищожили 70-80% от локалните бактерии в район на пустинята Атакама, тъй като " не можели да понесат толкоз доста вода едновременно ". По сходен метод апаратите Viking може да са унищожили всевъзможни признаци на живот по време на опитите си.
" Почти 50 години след биологичните опити на задачата Viking, е време за нова задача за разкриване на живот — в този момент, когато разбираме доста по-добре марсианската среда, " написа Шулце-Макух в коментара си.
Засега обаче това остава доктрина. " Накратко, би трябвало да разполагаме с няколко разнообразни метода за разкриване на живот, които са самостоятелни един от различен, с цел да съберем по-убедителни данни, " споделя той пред Space.com.
Астробиологът Дирк Шулце-Макух от Техническия университет в Берлин, Германия, допуска, че хората може несъзнателно да са унищожили живот на Марс още през 70-те години на предишния век.
През 1976 година задачата Viking 1 на НАСА изпрати два апарата, които кацнаха на повърхността на Червената планета. Те организираха опит, при който вода и хранителни субстанции бяха смесени със събрани почвени проби. Тогава се предполагаше, че в случай че на Марс има живот, той би функционирал по сходен метод на земния и би разчитал на течна вода за оцеляване.
Както оповестява Space.com, ранните резултати дадоха обещаващи индикации за опцията за живот на Марс. Въпреки това, след десетилетия диспути, учените главно стигнаха до извода, че тези резултати са били подправено позитивни.
Шулце-Макух обаче преглежда тази полемика в нова светлина, предполагайки, че апаратите на задачата Viking може в действителност да са разкрили живот на Марс, само че да са го умъртвили с опитите си, основани на вода.
Животът на Марс и солените среди
Според него животът на Марс може да разчита на солни отлагания, сходно на организмите, които населяват най-сухите места на Земята, като микробите в пустинята Атакама в Чили.
" В хиперсухи условия животът може да си набира вода посредством соли, които извличат влага от атмосферата, " написа Шулце-Макух в публикация за списание Nature. " Тези соли би трябвало да бъдат главен фокус в търсенето на живот на Марс. "
" Експериментите, извършени от апаратите Viking, може инцидентно да са унищожили марсианския живот, като са добавили прекалено много вода. "
Нова тактика за търсене на живот
Хипотезата на Шулце-Макух оспорва догатката на учените от 70-те години, че животът се нуждае от течна вода, с цел да оцелее.
" Ако тези заключения за организми, оцеляващи в хиперсухите марсиански условия, са верни, тогава вместо да следваме водата, както дълго време беше тактиката на НАСА, би трябвало също да следваме хидратирани и хигроскопични съединения — соли — като метод да открием микробен живот, " написа той.
В изявление за Space.com той допуска, че концепцията за потребление на елементарна готварска сол за основаване на саламура, в която " избрани бактерии процъфтяват, " може да бъде използвана и за живота на Марс.
" Основната сол на Марс наподобява е натриев хлорид, " изяснява той, " което значи, че тази концепция може да проработи. "
Урок от пустинята Атакама
Шулце-Макух напомня проучване, което открило, че проливни дъждовеунищожили 70-80% от локалните бактерии в район на пустинята Атакама, тъй като " не можели да понесат толкоз доста вода едновременно ". По сходен метод апаратите Viking може да са унищожили всевъзможни признаци на живот по време на опитите си.
" Почти 50 години след биологичните опити на задачата Viking, е време за нова задача за разкриване на живот — в този момент, когато разбираме доста по-добре марсианската среда, " написа Шулце-Макух в коментара си.
Засега обаче това остава доктрина. " Накратко, би трябвало да разполагаме с няколко разнообразни метода за разкриване на живот, които са самостоятелни един от различен, с цел да съберем по-убедителни данни, " споделя той пред Space.com.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ