Ананиев пред Tribune: Петков завари фискален резерв от 10,5 млрд. лева, сега е на драматично ниско ниво
Има съществени подозрения за „ пране на пари “ и за връзки с олигарси от Русия, разяснява Кирил Ананиев подписания меморандум за 1 милиарда лв. инвестиция в енергетиката
Интервю на Tribune с Кирил Ананиев, народен представител от ПГ на ГЕРБ-СДС, финансист, някогашен министър на опазването на здравето и някогашен министър на финансите в третия кабинет на Бойко Борисов, за все по-високите равнища на инфлацията в България, аргументите за стопяващия се фискален запас на страната ни, въпросите, които отваря противоречивия меморандум, който държавното управление подписа за 1 милиарда лв. инвестиция в енергетиката с фонд, зад който стои съветски олигарх и двамата претенденти за шеф на Българска народна банка
Г-н Ананиев, очевидци сме на невиждана инфлация, виждаме какво става всеки ден с цените на съществени хранителни артикули, те стават все по-високи, да не приказваме цените на горивата. От друга страна на следващия ден отпада изключителната епидемиологична конюнктура, а с това обезщетенията за бизнеса, които и все още са извънредно незадоволителни, ще бъдат прекъснати. Какви ограничения би трябвало да се подхващат за преодоляване на тази рецесия, оправя ли се държавното управление?
Вижте, аз съм човек, който поддържа етичните връзки сред хората, в това число и в политиката. За страдание се позволиха доста неточности и човек, в случай че продължава да мълчи, това значи, че той се опълчва на самия себе си, на вижданията, които има за възстановяване на ситуацията в България. Още лятото на предходната година предложихме на служебните кабинети да подхващат нужните ограничения за поддръжка на бизнеса, най-много въз основата на тръгващата нагоре цена на енергоносителите, с които те щяха да подкрепят бизнеса, а той от своя страна нямаше да усили толкоз доста цените, което в последна сметка се отразява на крайния консуматор. За страдание това не беше направено и то не за друго, а просто тъй като го предлага опозицията. Затова започнах своя коментар с етичността в връзките. Тук не става въпрос за ръководещи и съпротива, става въпрос за това по какъв начин да помогнем на българските жители и на българския бизнес, с цел да може да излезем от тази сложна обстановка. Впоследствие ние подготвихме планове на закони, с които предложихме да се контролира цената на горивата за небитовите консуматори, които са обществени организации като учебни заведения, лечебни заведения, детски градини, храмове и други институции, които в действителност не образуват облага, а получават прехрана от бюджета. Тя е избрана със самия Закон за бюджета и те нямат опция да си обезпечат спомагателни средства, с цел да посрещнат тези разноски. Предложихме тези обществени организации да бъдат обезщетени 100%, което обаче още веднъж не беше признато. Подобно предложение направихме и за бизнеса. Искахме да бъде основан обезщетителен механизъм, който да покрие 75% от разликата сред контролираната и действителната пазарна цена на електрическата енергия. И това предложение не беше признато. В последна сметка сме пристигнали в Народното събрание, с цел да одобряваме закони, които работят в интерес на хората и на бизнеса, на стопанската система на страната, само че за жалост политическата обстановка е такава, че нормално предложенията на опозицията не се одобряват. Разбира се, имаше и доста други неща, които се опитахме да споделим с ръководещите. Те сами схващат, че в действителност са нужни избрани дейности. Такива дейности се ползват и от редица други страни и там са дали съответния резултат. Не е нещо ново. За мен остава неясно и неразбираемо за какво градивни оферти не се одобряват.
Що се отнася до инфлацията като цяло, отвън обособените механизми, които предложихме, още при започване на второто полугодие на предходната година ние им показахме въз основата на един сериозен стопански разбор на обстановката вътре в страната и въздействието на външните фактори, че в края на годината тя ще се приближи до 10%, а тя в действителност излезе към 9%. Посочихме им факторите и развиването на инфлацията през идващите месеци, дори и за първото тримесечие на 2022 година, като ги предупредихме, че тя ще стигне двуцифрено число и това в този момент е реалност. Аз разбирам, че те употребяват хармонизирания показател на цените, който жестоко казано е по този начин нареченета „ огромна кошница “, където може да се манипулира публичното мнение по някакъв метод, само че в последна сметка, при този обществен статус на българина за нас е най-важна „ дребната кошница “, а тя изрично евентуално към този момент надминава 20% инфлация.
Тези дни стана ясно, че единствено з а седмица от 18 до 25 март фискалният ни запас се е стопил с към 2.54 милиарда лева Според финансовото министерство на Асен Василев причина за това са заплащанията по външния дълг . Ваши сътрудници финансисти разясняват, че това основава усещане, че бюджетът е направил съществени разноски през март или приходите не вървят по проект . Каква е вашата експертна оценка?
Тя е доста близо до това, което са споделили икономистите в нашата страна. Към 25 март тази година фискалният запас е на трагично ниско равнище - 6, 487 милиарда лева Трябва обаче да кажем, че включително е включен и неприкосновеният запас на „ Сребърния фонд “ (бел.ред. Държавен фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система) и нуклеарните фондове, който възлиза на към 4,5 милиарда лв.. Той обаче не може да се употребява за други цели. Това се случва в случай, че към 17 декември, при започването на мандата си кабинетът на Кирил Петков завари фискален запас от към 10,5 милиарда лв.. Безспорно заплащането на дълга през март месец даде отражение върху намаляването на фискалния запас. България заплати 2,5 милиарда лв., само че в това време не би трябвало да забравяме, че в приходната част на бюджета постъпиха, в случай че не се неистина, 1,2 милиарда лв. от НЕК (Националната електрическа компания). Става въпрос за заем, който беше провиснал на НЕК от нашето държавно управление (бел.ред. третият кабинет на Бойко Борисов) и срокът за възобновяване му беше при започване на 2022. Освен това осъществяването на приходите и на разноските демонстрира, както са показали специалистите, че при разноските имаме завишаване, без да се изяснява дали това е обвързвано с коронавирус ограниченията или има и други разноски, които са направени, а в това време огромното говорене за високата събираемост на приходите не се оправда, тъй като въздействието на инфлацията сподели, че тази събираемост не дава такова позитивно отражение върху приходите. Тоест, имаме въздействие върху фискалния запас както от позиция на множеството разноски, по този начин и от позиция на не това равнище на събираемост на приходите, което очакваше държавното управление. Много значим миг беше в края на предходната година, когато за девет дни бяха изхарчени 9 милиарда лв., като една част и то не дребна - 2,8 милиарда лв., бяха трансферирани в непознати сметки, т.е. изписва се на разход през 2021 година, а самият разход се прави през 2022 година, което неотложно дава отражение върху недостига на начислена основа. Това значи, че в случай че държавното управление беше съумяло да организира по-правилна фискална политика в края на годината, в този момент щяхме да имаме доста по-добър фискален запас. Затова, за мен, ръководството на фискалния запас е неприятно, непрофесионално и е отражение на цялата фискална политика, която се организира, включително и метода на ръководство на обществените финанси, качеството на което се снижава с всеки минал месец.
Как бихте коментирали подписания от министъра на енергетиката Александър Николов в наличието на премиера Кирил Петков меморандум за 1 милиарда $ за инвестиция в енергетиката на България с фонда Gemcorp Capital Management Ltd. и IT3, които ръководещите показаха като американо-британски консорциум. От следствие на уеб страницата Bird и разбор на „ Файненшъл таймс “ обаче стана ясно, че зад фонда прозира съветският олигарх Алберт Авдолян. Вашата парламентарна група изиска през вчерашния ден основаването на анкетна комисия за изясняване на доста въпросителни към този меморандум, предлагането обаче беше подкрепено единствено от Движение за права и свободи.
Определено от ГЕРБ-СДС считаме, че има интервенция, която не дава отговор на законите, които работят в нашата страна, има съществени подозрения за „ пране на пари “, за връзки с олигарси от Русия. Разбира се, ние не сме правосъден орган, най-важното е правосъдните органи да се произнесат по всички тези констатации, само че тъй като имаме голямото предпочитание да разберем цялата истина, включително и какви задължения е поело българското държавно управление в този меморандум, ние поискахме основаването на такава краткотрайна анкетна комисия. Още повече, че и външни финансови институции и медии, и то известни, също показаха подозрения на база на следствия, че това е развой на пране на пари. Надявам се въпреки всичко да изслушаме най-малко министър-председателя или министъра на финансите, несъмнено и министъра на енергетиката, който подписа самия меморандум, с цел да разберем цялата истина. Няма за какво да ни отхвърлят, в случай че всичко е чисто и в случай че тези пари са „ свети “, „ бели “ пари, както го споделя българинът, и процедурата е напълно законна. Как ще е законна обаче, когато тя ще се организира не по Закона за публичните поръчки, а по някакви механизми, които са предопределени особено за осъществяването на Плана за възобновяване и резистентност, където можеш да влизаш в директно договаряне с крайния адресат на парите. Много съмнителни неща! Ние не тръгваме с желанието да кажем, че има незаконно държание, само че желаеме да се потвърди, че не е такова.
Предстои избор на нов шеф на Българската национална банка (БНБ). Видяхме, че бяха издигнати двама претенденти от две от партиите в ръководещата коалиция, а точно Андрей Гюров от Политическа партия и Любомир Каримански от Има Такъв Народ. Смятате ли, че те имат нужния потенциал, професионален опит и качества да застанат отпред на Българска народна банка?
Според мен мнението на ръководещите би трябвало да се консолидира кой да бъде шефът. В случая се видя, че няма такава консолидация и в този момент ще влязат в спор двама души от две парламентарни групи, които в действителност не извършиха поетия ангажимент в съдружното съглашение за излизане с единна кандидатура. Честно казано аз считам, че нито единият, нито другият дават отговор на потенциала, на експертизата, на опита, на връзките, които има сегашният шеф на Българска народна банка (бел.ред. Димитър Радев) с Международния валутен фонд, Световната банка, Европейския съюз, Европейската централна банка. Това са контакти, които са извънредно значими. Той има доста положителни връзки с тези институции, почитан наш специалист е. Той е измежду най-хубавите централни банкери в света за 2020 и 2021 година ( бел.ред. Димитър Радев е отличен с най-високата оценка „ А “ в годишната ранглиста на влиятелното издание Global Finance за 2020 и 2021 година, като за 2020 е единственият от Европа, който е оценен най-високо). От тази позиция, сравнявайки настоящия гуверньор с кандидатурите, ми е доста мъчно да кажа, че някой от двамата дава отговор на неговите пълномощия и професионален опит.
Интервю на Tribune с Кирил Ананиев, народен представител от ПГ на ГЕРБ-СДС, финансист, някогашен министър на опазването на здравето и някогашен министър на финансите в третия кабинет на Бойко Борисов, за все по-високите равнища на инфлацията в България, аргументите за стопяващия се фискален запас на страната ни, въпросите, които отваря противоречивия меморандум, който държавното управление подписа за 1 милиарда лв. инвестиция в енергетиката с фонд, зад който стои съветски олигарх и двамата претенденти за шеф на Българска народна банка
Г-н Ананиев, очевидци сме на невиждана инфлация, виждаме какво става всеки ден с цените на съществени хранителни артикули, те стават все по-високи, да не приказваме цените на горивата. От друга страна на следващия ден отпада изключителната епидемиологична конюнктура, а с това обезщетенията за бизнеса, които и все още са извънредно незадоволителни, ще бъдат прекъснати. Какви ограничения би трябвало да се подхващат за преодоляване на тази рецесия, оправя ли се държавното управление?
Вижте, аз съм човек, който поддържа етичните връзки сред хората, в това число и в политиката. За страдание се позволиха доста неточности и човек, в случай че продължава да мълчи, това значи, че той се опълчва на самия себе си, на вижданията, които има за възстановяване на ситуацията в България. Още лятото на предходната година предложихме на служебните кабинети да подхващат нужните ограничения за поддръжка на бизнеса, най-много въз основата на тръгващата нагоре цена на енергоносителите, с които те щяха да подкрепят бизнеса, а той от своя страна нямаше да усили толкоз доста цените, което в последна сметка се отразява на крайния консуматор. За страдание това не беше направено и то не за друго, а просто тъй като го предлага опозицията. Затова започнах своя коментар с етичността в връзките. Тук не става въпрос за ръководещи и съпротива, става въпрос за това по какъв начин да помогнем на българските жители и на българския бизнес, с цел да може да излезем от тази сложна обстановка. Впоследствие ние подготвихме планове на закони, с които предложихме да се контролира цената на горивата за небитовите консуматори, които са обществени организации като учебни заведения, лечебни заведения, детски градини, храмове и други институции, които в действителност не образуват облага, а получават прехрана от бюджета. Тя е избрана със самия Закон за бюджета и те нямат опция да си обезпечат спомагателни средства, с цел да посрещнат тези разноски. Предложихме тези обществени организации да бъдат обезщетени 100%, което обаче още веднъж не беше признато. Подобно предложение направихме и за бизнеса. Искахме да бъде основан обезщетителен механизъм, който да покрие 75% от разликата сред контролираната и действителната пазарна цена на електрическата енергия. И това предложение не беше признато. В последна сметка сме пристигнали в Народното събрание, с цел да одобряваме закони, които работят в интерес на хората и на бизнеса, на стопанската система на страната, само че за жалост политическата обстановка е такава, че нормално предложенията на опозицията не се одобряват. Разбира се, имаше и доста други неща, които се опитахме да споделим с ръководещите. Те сами схващат, че в действителност са нужни избрани дейности. Такива дейности се ползват и от редица други страни и там са дали съответния резултат. Не е нещо ново. За мен остава неясно и неразбираемо за какво градивни оферти не се одобряват.
Що се отнася до инфлацията като цяло, отвън обособените механизми, които предложихме, още при започване на второто полугодие на предходната година ние им показахме въз основата на един сериозен стопански разбор на обстановката вътре в страната и въздействието на външните фактори, че в края на годината тя ще се приближи до 10%, а тя в действителност излезе към 9%. Посочихме им факторите и развиването на инфлацията през идващите месеци, дори и за първото тримесечие на 2022 година, като ги предупредихме, че тя ще стигне двуцифрено число и това в този момент е реалност. Аз разбирам, че те употребяват хармонизирания показател на цените, който жестоко казано е по този начин нареченета „ огромна кошница “, където може да се манипулира публичното мнение по някакъв метод, само че в последна сметка, при този обществен статус на българина за нас е най-важна „ дребната кошница “, а тя изрично евентуално към този момент надминава 20% инфлация.
Тези дни стана ясно, че единствено з а седмица от 18 до 25 март фискалният ни запас се е стопил с към 2.54 милиарда лева Според финансовото министерство на Асен Василев причина за това са заплащанията по външния дълг . Ваши сътрудници финансисти разясняват, че това основава усещане, че бюджетът е направил съществени разноски през март или приходите не вървят по проект . Каква е вашата експертна оценка?
Тя е доста близо до това, което са споделили икономистите в нашата страна. Към 25 март тази година фискалният запас е на трагично ниско равнище - 6, 487 милиарда лева Трябва обаче да кажем, че включително е включен и неприкосновеният запас на „ Сребърния фонд “ (бел.ред. Държавен фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система) и нуклеарните фондове, който възлиза на към 4,5 милиарда лв.. Той обаче не може да се употребява за други цели. Това се случва в случай, че към 17 декември, при започването на мандата си кабинетът на Кирил Петков завари фискален запас от към 10,5 милиарда лв.. Безспорно заплащането на дълга през март месец даде отражение върху намаляването на фискалния запас. България заплати 2,5 милиарда лв., само че в това време не би трябвало да забравяме, че в приходната част на бюджета постъпиха, в случай че не се неистина, 1,2 милиарда лв. от НЕК (Националната електрическа компания). Става въпрос за заем, който беше провиснал на НЕК от нашето държавно управление (бел.ред. третият кабинет на Бойко Борисов) и срокът за възобновяване му беше при започване на 2022. Освен това осъществяването на приходите и на разноските демонстрира, както са показали специалистите, че при разноските имаме завишаване, без да се изяснява дали това е обвързвано с коронавирус ограниченията или има и други разноски, които са направени, а в това време огромното говорене за високата събираемост на приходите не се оправда, тъй като въздействието на инфлацията сподели, че тази събираемост не дава такова позитивно отражение върху приходите. Тоест, имаме въздействие върху фискалния запас както от позиция на множеството разноски, по този начин и от позиция на не това равнище на събираемост на приходите, което очакваше държавното управление. Много значим миг беше в края на предходната година, когато за девет дни бяха изхарчени 9 милиарда лв., като една част и то не дребна - 2,8 милиарда лв., бяха трансферирани в непознати сметки, т.е. изписва се на разход през 2021 година, а самият разход се прави през 2022 година, което неотложно дава отражение върху недостига на начислена основа. Това значи, че в случай че държавното управление беше съумяло да организира по-правилна фискална политика в края на годината, в този момент щяхме да имаме доста по-добър фискален запас. Затова, за мен, ръководството на фискалния запас е неприятно, непрофесионално и е отражение на цялата фискална политика, която се организира, включително и метода на ръководство на обществените финанси, качеството на което се снижава с всеки минал месец.
Как бихте коментирали подписания от министъра на енергетиката Александър Николов в наличието на премиера Кирил Петков меморандум за 1 милиарда $ за инвестиция в енергетиката на България с фонда Gemcorp Capital Management Ltd. и IT3, които ръководещите показаха като американо-британски консорциум. От следствие на уеб страницата Bird и разбор на „ Файненшъл таймс “ обаче стана ясно, че зад фонда прозира съветският олигарх Алберт Авдолян. Вашата парламентарна група изиска през вчерашния ден основаването на анкетна комисия за изясняване на доста въпросителни към този меморандум, предлагането обаче беше подкрепено единствено от Движение за права и свободи.
Определено от ГЕРБ-СДС считаме, че има интервенция, която не дава отговор на законите, които работят в нашата страна, има съществени подозрения за „ пране на пари “, за връзки с олигарси от Русия. Разбира се, ние не сме правосъден орган, най-важното е правосъдните органи да се произнесат по всички тези констатации, само че тъй като имаме голямото предпочитание да разберем цялата истина, включително и какви задължения е поело българското държавно управление в този меморандум, ние поискахме основаването на такава краткотрайна анкетна комисия. Още повече, че и външни финансови институции и медии, и то известни, също показаха подозрения на база на следствия, че това е развой на пране на пари. Надявам се въпреки всичко да изслушаме най-малко министър-председателя или министъра на финансите, несъмнено и министъра на енергетиката, който подписа самия меморандум, с цел да разберем цялата истина. Няма за какво да ни отхвърлят, в случай че всичко е чисто и в случай че тези пари са „ свети “, „ бели “ пари, както го споделя българинът, и процедурата е напълно законна. Как ще е законна обаче, когато тя ще се организира не по Закона за публичните поръчки, а по някакви механизми, които са предопределени особено за осъществяването на Плана за възобновяване и резистентност, където можеш да влизаш в директно договаряне с крайния адресат на парите. Много съмнителни неща! Ние не тръгваме с желанието да кажем, че има незаконно държание, само че желаеме да се потвърди, че не е такова.
Предстои избор на нов шеф на Българската национална банка (БНБ). Видяхме, че бяха издигнати двама претенденти от две от партиите в ръководещата коалиция, а точно Андрей Гюров от Политическа партия и Любомир Каримански от Има Такъв Народ. Смятате ли, че те имат нужния потенциал, професионален опит и качества да застанат отпред на Българска народна банка?
Според мен мнението на ръководещите би трябвало да се консолидира кой да бъде шефът. В случая се видя, че няма такава консолидация и в този момент ще влязат в спор двама души от две парламентарни групи, които в действителност не извършиха поетия ангажимент в съдружното съглашение за излизане с единна кандидатура. Честно казано аз считам, че нито единият, нито другият дават отговор на потенциала, на експертизата, на опита, на връзките, които има сегашният шеф на Българска народна банка (бел.ред. Димитър Радев) с Международния валутен фонд, Световната банка, Европейския съюз, Европейската централна банка. Това са контакти, които са извънредно значими. Той има доста положителни връзки с тези институции, почитан наш специалист е. Той е измежду най-хубавите централни банкери в света за 2020 и 2021 година ( бел.ред. Димитър Радев е отличен с най-високата оценка „ А “ в годишната ранглиста на влиятелното издание Global Finance за 2020 и 2021 година, като за 2020 е единственият от Европа, който е оценен най-високо). От тази позиция, сравнявайки настоящия гуверньор с кандидатурите, ми е доста мъчно да кажа, че някой от двамата дава отговор на неговите пълномощия и професионален опит.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ