Има състояния, които не се обявяват шумно. Те не идват с

Има положения, които не се афишират шумно.
Те не идват с трагични сривове, а с непрекъснат вътрешен декор, като звук, който в никакъв случай не се изключва изцяло. Много хора ги одобряват за стрес, отмалялост или просто неприятен интервал. Но от време на време това, което наподобява, като ежедневна изтощеност, е нещо по-дълбоко.
Един от първите сигнали е невъзможността за същинската отмора.
Дори когато тялото спре мозъкът продължава да работи. Мислите се въртят в цикъл от разбори сюжети и ''какво ако''. Сънят не носи цялостно възобновяване, тъй като вътрешният разговор не прекъсва. Това положение постоянно се приема за обикновено натоварване, само че когато стане непрекъснато към този момент приказваме за безсилие на душeвността освен на тялото.
Вторият признак е чувството за непрекъсната натегнатост без ясна причина. 
Човек може да е в спокойна среда без действителни проблеми сега и все пак да усеща вътрешно напрежение. Сърцето е ''нащрек'', мислите са ускорени, а тялото реагира по този начин, като че ли има опасност. Това е присъщ белег на тревога, който постоянно остава неразпознат, тъй като няма съответен външен мотив.
Третият сигнал е оттегляне от неща, които преди са носили наслаждение. 
Хобита, срещи, диалози, всичко стартира да губи своята ''тежест''. Не тъй като индивидът не желае, а тъй като няма вътрешен запас. Това е един от по-тихите, само че значими признаци, че душeвността се пробва да се защищити, като понижава тласъците.
Тези положения рядко се появяват ненадейно. Те се натрупват последователно, посредством недоспиване, подценен стрес и непрекъсната вътрешна натовареност. Поради тази причина постоянно остават незабелязани, до момента в който не стартират да въздействат осезаемо на всекидневието. Разпознаването им не е диагноза, а сигнал за внимание. Защото мозъкът, който не стопира, не е ''претоварен'', а просто се пробва да бъде чут.