Откъде знаем възрастта на звездите
Има единствено една звезда, на която сме съвсем сигурни, че знаeм вярната възраст, и това е Слънцето.
Получаването на тази стойност за всяка друга звезда – от доста младите до доста старите – е въпрос на хитроумни модели, които се пробват да я наместят в прекрасен подреден шаблон. И макар че този способ постоянно работи, надалеч не е съвършен и в последна сметка зависи от това какъв брой знаем за самата звезда. Дори когато става дума за личното ни Слънце, има доста неща, с които не сме наясно.
Но възрастта на звездите е значим фактор, който би трябвало да се разбере и на доктрина е много елементарно да си дадем сметка какво би трябвало да търсим. На процедура обаче нещата са по-трудни…
Слънчеви петна, снимани с любителски безоблачен телескоп
През по-голямата част от живота си, една звезда ще синтезира водород. Колко дълго ще продължи това зависи от масата й – само че не по явен метод.
Масивните звезди имат повече гориво за изгаряне, само че също по този начин излъчват и доста повече сила. За да не се срутен върху себе си, те би трябвало да горят доста повече от звезди като Слънцето, тъй че ще преминат през упоменатото гориво за доста по-кратко време. По-малките звезди пък ще усвоят горивото по-бавно, защото не би трябвало да го изгарят толкоз бързо, с цел да поддържат вътрешното си равновесие.
Въз основа на това можем сами да забележим, че има закон, който свързва възрастта с масата на една звезда. Това е потребен метод да стигнете до някакъв тип оценка. Важно е да се знае, че без значение от размера си, когато една звезда стартира да освобождава сила заради вътрешен нуклеарен синтез на водород, тя ще принадлежи към група, наречена Главна поредност.
Диаграма на Херцшпрунг-Ръсел
Терминът идва от разпределението на тези звезди върху диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел (ХР). На отвесната ос е осветеността на тези обекти, а на другата цветовият показател (или температурата, или звездната класификация). Синьо-белите звезди са най-големите и горещи, горе вляво, а алените джуджета са долу вдясно. Слънцето е някъде по средата. Когато звездите се отдалечат от основната поредност, те стават червени колоси (и по-късно свръхгиганти), тъй че тяхната бляскавост остава същата, само че цветът им се трансформира. Тази информация може да бъде доста потребна, когато става въпрос за оценка на тяхната възраст.
Ако имате група от звезди в клъстер, те евентуално са се образували почти едновременно. Ще имате по-голям брой дребни звезди, в сравнение с огромни, само че през година 0 бихте очаквали всичките да са в основната поредност.
Сега, в случай че отидете и ги ревизирате известно време по-късно, избран брой от тях ще са се преместили отвън последователността. Като ги начертаете върху диаграмата на ХР можете да намерите тъкмо по кое време са се отбили от нея. Ако в този клъстер тази точка е звезда като Слънцето, бихте предположили, че клъстерът е на към 10 милиарда години, защото толкоз дълго се чака Слънцето да остане в основната поредност.
Очевидно обаче този относителен метод не би бил потребен, в случай че имаме сами звезди. В подобен случай една друга техника може да ни бъде потребна: астеросеизмологията. Звездите трансформират водорода в хелий, тъй че по-старата звезда ще има повече хелий и звуковите талази в нея ще се популяризират по друг метод. И от това към този момент може да се допусна възрастта.
Има и способи, които преглеждат въртенето на звезда и от това вършат умозаключение за възрастта й. Този метод наподобява работи за звездите от основната поредност с ниска маса.
За звезди, които са прекомерно млади, с цел да бъдат на ХР, е допустимо да се познае възрастта въз основа на съществуването на материал към тях или на каква фаза са, преди да станат „ по-спокойни “ и да навлязат в основната поредност.
Тези способи директно или индиректно разчитат на това, което знаем за Слънцето. Колкото повече научаваме за нашата дребна жълта звезда, толкоз по-добре ще разбираме всички звезди във Вселената.
