Нацизъм ли е задължителната ваксина?
Има единствено един проблем: нацистите в действителност не са издали декрет за ваксина.
Нека се върнем обратно за минута, с цел да разберем историята на наложителната имунизация в Германия. Подобно на Съединените щати и доста други страни, новосъздадената Германска империя е принудена да предприеме тази стъпка заради опустошенията от едра шарка, която убива десетки хиляди хора в Прусия. През 1874 година имперското държавно управление прави имунизациите наложителни за бебета и мъже, постъпващи на военна работа, както и постоянната реваксинация за деца. През идващите петдесет и няколко години мярката е един от крайъгълните камъни на немското опазване на здравето.
По времето, когато Хитлер и нацистите завладяват страната през 1933 година, недоволството от наложителните ваксини се натрупва известно време, като някои от настроенията против имунизациите се смесват с антисемитските теории на конспирацията, които се популяризират в онази ера. Тази съпротива е изключително разпалена от случай от 1930 година, при който повече от седемдесет деца умират поради погрешно приложена ваксина против туберкулоза, в по този начин наречената „ Катастрофа в Любек. “ В резултат на това в годините на намаляване на немската народна власт държавното управление на Ваймар прекратява наложителната имунизация на процедура, даже в случай че това към момента е публично законът на страната.
Въпреки че нацистите поддържат имунизациите (за себе си), те вършат прагматичния избор да запазят новото, гъвкаво използване на имунизацията, даже когато по-късно публично отдръпват облекчението през 1934 година, съгласно Малте Тисен, началник на LWL института за Вестфалия Регионална история. Министерството на вътрешните работи на Хитлер (отделът, отговарящ за полицията, сред другото) предлага да се добави уговорка за съвест в британски жанр към закона за имунизацията и през 1935 година министърът прецизира, че „ известният темперамент на здравните закони, безусловно мечтан в националсоциалистическата страна се поддържа, в случай че се заобикаля ненужното безпокойствие при използването на законите измежду популацията. "
Принудителната имунизация против волята на децата и родителите, която провокира отвращение през годините на Ваймар, спря да се случва от 30-те години на предишния век. До 1936 година германците към този момент не би трябвало да потвърждават, че са получили ваксина против едра шарка, с цел да посещават приблизително учебно заведение, а до 1940 година политиката на „ еластичност “ става правно обвързваща и продължава да се употребява от немските държавни управления даже след войната. Вместо това нацистите разчитат на всеобщата агитация и просветителната система, с цел да убедят хората да изберат да се имунизират.
Ако в края на Ваймарската република отношението на държавните субекти към насилствените ограничения се трансформира внимателно, „ Третият райх “ предвещава прехода от насила към доброволни дейности “, написа Тисен.
Нещо повече, от доказателствата, които са оставили след себе си, излиза наяве, че Хитлер и други нацисти са разбирали, че всяка политика на налагане на ваксини би работила против геноцидните им цели. Ето Хитлер през 1942 година, който споделя на други високопоставени нацисти своите проекти за хората от съветските територии, които са възнамерявали да завладеят.
„ В региона на публичното здраве няма никаква потребност да разширяваме върху окупираните раси изгодите от нашите лични познания. Това би довело единствено до голямо нарастване на локалното население и аз изрично не разрешавам организирането на каквито и да било кръстоносни походи за хигиена или непорочност в тези територии. Задължителната имунизация ще бъде лимитирана единствено до германците, а лекарите в немските колонии ще бъдат там единствено за да се грижат за немските колонисти. Глупаво е да налагаш благополучие на хората срещу техните стремежи. Стоматологията също би трябвало да остане затворена книга за тях. “
Или вижте Мартин Борман, началникът на щаба на Хитлер и ръководителят на нацистката партия, който написа в „ Осем правилото за ръководството на източните територии “, също през 1942 година:
„ Славяните би трябвало да работят за нас. Доколкото нямаме потребност от тях, те могат да умрат. Следователно наложителната имунизация и немските здравни услуги са непотребни. Плодородието на славяните е нежелателно. “
Или помислете за Института „ Робърт Кох “, организацията за предварителна защита на заболяванията в страната, която дава отговор на искане от цех за мотори в Нюрнберг за ваксини за „ три хиляди руснаци “. Ваксинациите са „ предопределени най-вече за германци “, а не за руснаци, отговоря институтът, което накара завода да отдръпна своята „ погрешно “ сложена поръчка и да удостовери, че имунизирането на „ задгранични служащи..не беше алтернатива.” Нацистите схващат, че в случай че желаете да унищожите доста хора, няма да ви помогне това те да са имунизирани против заразна болест.
И по този начин, в случай че нацистите облекчават наложителната имунизация за личния си народ и вземат решение да не я дават на „ подчовеците “, които завоюват, по какъв начин постановат тоталитаризма у нас и в чужбина? Е, като вършат всички неща, които държавните управления в действителност подхващат - централизират властта по властнически метод: възбрана на всички други партии, криминализиране на несъгласието, основаване на голяма страна за наблюдаване и налагане на загадка полиция върху популацията да прави случайни арести, изтезания и друго принуждение. С други думи, някои от точните неща, които сме виждали да идват значително от десните политици най-малко през последните двадесет години.
Все още мързеливи след всичките тези години
Какво разбрахме от всичко това? От една страна, не че имунизациите или превръщането им в наложителни са част от някакъв общоприет проект за фашистко завладяване. Освен облекчаването на използването на ваксини от страна на нацистите, изминават повече от петдесет години сред имперския закон за имунизация от 1874 година и края на немската народна власт и програмата за наложителна имунизация на Германия явно не е употребена от нацистите , с цел да завладяват страната.
Говоренето за използването на ваксини като фашизъм е функционалност на лековития метод, по който нацизмът и неговото завещание се употребяват в политическия дискурс. Някои с наслада ще посочат поддръжката на Хитлер за надзор на раждаемостта и абортите или потреблението от нацистите на стратегии за публично строителство, бизнес регулация и политики за обществено подкрепяне, с цел да настояват, че правенето на нещо сходно в този момент ще докара до тоталитаризъм; само че ще мълчат за милитаризма на нацистите, всеобщото наблюдаване, разбиването на профсъюзите и потискането на гражданските свободи, избиването на милиони души...
Може би вместо да използваме нацистите, с цел да спорим " мързеливо ", че нещо е положително или неприятно да вземем за пример контрацепция, вегетарианство или мустаци – можем просто да преценим една политика по нейните лични качества.
Превод и редакция: Фрог нюз
Източник :
Нека се върнем обратно за минута, с цел да разберем историята на наложителната имунизация в Германия. Подобно на Съединените щати и доста други страни, новосъздадената Германска империя е принудена да предприеме тази стъпка заради опустошенията от едра шарка, която убива десетки хиляди хора в Прусия. През 1874 година имперското държавно управление прави имунизациите наложителни за бебета и мъже, постъпващи на военна работа, както и постоянната реваксинация за деца. През идващите петдесет и няколко години мярката е един от крайъгълните камъни на немското опазване на здравето.
По времето, когато Хитлер и нацистите завладяват страната през 1933 година, недоволството от наложителните ваксини се натрупва известно време, като някои от настроенията против имунизациите се смесват с антисемитските теории на конспирацията, които се популяризират в онази ера. Тази съпротива е изключително разпалена от случай от 1930 година, при който повече от седемдесет деца умират поради погрешно приложена ваксина против туберкулоза, в по този начин наречената „ Катастрофа в Любек. “ В резултат на това в годините на намаляване на немската народна власт държавното управление на Ваймар прекратява наложителната имунизация на процедура, даже в случай че това към момента е публично законът на страната.
Въпреки че нацистите поддържат имунизациите (за себе си), те вършат прагматичния избор да запазят новото, гъвкаво използване на имунизацията, даже когато по-късно публично отдръпват облекчението през 1934 година, съгласно Малте Тисен, началник на LWL института за Вестфалия Регионална история. Министерството на вътрешните работи на Хитлер (отделът, отговарящ за полицията, сред другото) предлага да се добави уговорка за съвест в британски жанр към закона за имунизацията и през 1935 година министърът прецизира, че „ известният темперамент на здравните закони, безусловно мечтан в националсоциалистическата страна се поддържа, в случай че се заобикаля ненужното безпокойствие при използването на законите измежду популацията. "
Принудителната имунизация против волята на децата и родителите, която провокира отвращение през годините на Ваймар, спря да се случва от 30-те години на предишния век. До 1936 година германците към този момент не би трябвало да потвърждават, че са получили ваксина против едра шарка, с цел да посещават приблизително учебно заведение, а до 1940 година политиката на „ еластичност “ става правно обвързваща и продължава да се употребява от немските държавни управления даже след войната. Вместо това нацистите разчитат на всеобщата агитация и просветителната система, с цел да убедят хората да изберат да се имунизират.
Ако в края на Ваймарската република отношението на държавните субекти към насилствените ограничения се трансформира внимателно, „ Третият райх “ предвещава прехода от насила към доброволни дейности “, написа Тисен.
Нещо повече, от доказателствата, които са оставили след себе си, излиза наяве, че Хитлер и други нацисти са разбирали, че всяка политика на налагане на ваксини би работила против геноцидните им цели. Ето Хитлер през 1942 година, който споделя на други високопоставени нацисти своите проекти за хората от съветските територии, които са възнамерявали да завладеят.
„ В региона на публичното здраве няма никаква потребност да разширяваме върху окупираните раси изгодите от нашите лични познания. Това би довело единствено до голямо нарастване на локалното население и аз изрично не разрешавам организирането на каквито и да било кръстоносни походи за хигиена или непорочност в тези територии. Задължителната имунизация ще бъде лимитирана единствено до германците, а лекарите в немските колонии ще бъдат там единствено за да се грижат за немските колонисти. Глупаво е да налагаш благополучие на хората срещу техните стремежи. Стоматологията също би трябвало да остане затворена книга за тях. “
Или вижте Мартин Борман, началникът на щаба на Хитлер и ръководителят на нацистката партия, който написа в „ Осем правилото за ръководството на източните територии “, също през 1942 година:
„ Славяните би трябвало да работят за нас. Доколкото нямаме потребност от тях, те могат да умрат. Следователно наложителната имунизация и немските здравни услуги са непотребни. Плодородието на славяните е нежелателно. “
Или помислете за Института „ Робърт Кох “, организацията за предварителна защита на заболяванията в страната, която дава отговор на искане от цех за мотори в Нюрнберг за ваксини за „ три хиляди руснаци “. Ваксинациите са „ предопределени най-вече за германци “, а не за руснаци, отговоря институтът, което накара завода да отдръпна своята „ погрешно “ сложена поръчка и да удостовери, че имунизирането на „ задгранични служащи..не беше алтернатива.” Нацистите схващат, че в случай че желаете да унищожите доста хора, няма да ви помогне това те да са имунизирани против заразна болест.
И по този начин, в случай че нацистите облекчават наложителната имунизация за личния си народ и вземат решение да не я дават на „ подчовеците “, които завоюват, по какъв начин постановат тоталитаризма у нас и в чужбина? Е, като вършат всички неща, които държавните управления в действителност подхващат - централизират властта по властнически метод: възбрана на всички други партии, криминализиране на несъгласието, основаване на голяма страна за наблюдаване и налагане на загадка полиция върху популацията да прави случайни арести, изтезания и друго принуждение. С други думи, някои от точните неща, които сме виждали да идват значително от десните политици най-малко през последните двадесет години.
Все още мързеливи след всичките тези години
Какво разбрахме от всичко това? От една страна, не че имунизациите или превръщането им в наложителни са част от някакъв общоприет проект за фашистко завладяване. Освен облекчаването на използването на ваксини от страна на нацистите, изминават повече от петдесет години сред имперския закон за имунизация от 1874 година и края на немската народна власт и програмата за наложителна имунизация на Германия явно не е употребена от нацистите , с цел да завладяват страната.
Говоренето за използването на ваксини като фашизъм е функционалност на лековития метод, по който нацизмът и неговото завещание се употребяват в политическия дискурс. Някои с наслада ще посочат поддръжката на Хитлер за надзор на раждаемостта и абортите или потреблението от нацистите на стратегии за публично строителство, бизнес регулация и политики за обществено подкрепяне, с цел да настояват, че правенето на нещо сходно в този момент ще докара до тоталитаризъм; само че ще мълчат за милитаризма на нацистите, всеобщото наблюдаване, разбиването на профсъюзите и потискането на гражданските свободи, избиването на милиони души...
Може би вместо да използваме нацистите, с цел да спорим " мързеливо ", че нещо е положително или неприятно да вземем за пример контрацепция, вегетарианство или мустаци – можем просто да преценим една политика по нейните лични качества.
Превод и редакция: Фрог нюз
Източник :
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ