Резолюция за Джендъристан от Атлантика до Урал
Има единствено два пола – не обърквайте децата “, прикани Американската асоциация по педиатрия
Има един законодателен орган без право на законодателна самодейност. Дотолкова лишен от действителни пълномощия и политическа тежест. Парламент, който по самия си план е фасада на една непрозрачна наднационална администрация, която се разпорежда с парите на данъкоплатците, без да предстои на сполучлив либерален надзор. Парламент, който не е даже “гумен щемпел ” за решенията, взети другаде. Не е даже мастиленият тампон на този щемпел, а неговата лъскава, само че дрънчаща на кухо тенекия. Парламент безвластен, само че тънещ в благоденствие. Луксозна резиденция на една безделническа класа, на която се заплаща прескъпо, с цел да хвърля прахуляк в очите на европейските жители, че нещо зависи от тях. Имитация на парламентаризъм, по сходство на фасадните парламенти от времето на тоталитарния социализъм.
Само че, тази фасада си има цели две седалища. В едното заседава единствено четири дни в месеца и това преселение на депутати, администрация и документи коства към 200 млн. евро годишно. Без да се броят заплатите на тези повече от 100 еврочиновници, които стоят непрекъснато в едната постройка и получават тлъсти бюджетни заплати, с цел да работят на цялостни обороти единствено една непълна работна седмица месечно. Плащат несъмнено жителите – същите, на които се постановат строги икономии за всичко останало.
С това, видите ли, през XXI век продължаваме да означаваме обстоятелството, че две от общо 28-те народи, показани в този парламент, в миналото решили да спрат варварските си войни и заличаване. Какво милосърдие! Всички би трябвало да плащаме за това, че те са благоволили да не се избиват между тях и да не тероризират континента. Имперско безсрамие, вместо същинско смирение.
Познахте, естествено – иде тирада за Европейския парламент. Същият, в който повече от половината депутати се оказаха лобисти на интернационалния търгаш Сорос. Органът, който оня ден си разреши да ни разпорежда “незабавно ” да ратифицираме Истанбулската спогодба. И гласоподава резолюция, която може да се назова “За Джендъристан от Атлантика до Урал ”. Тази тенекия се сложи над суверенните народи. Арогантна проява на пренебрежение към институциите и конституционния ред на страните, които не са утвърдили Истанбулската спогодба. Подигравка с тяхната национална и конституционна еднаквост, която сякаш е обезпечена в Лисабонския контракт.
Гласуваната “незаконодателна резолюция ” е удар във въздуха. Декларация без правна стойност. Брюкселско мърморене. Трябва обаче да е пределно ясно – за България въпросът с Истанбулската спогодба е решен окончателно и дефинитивно. Не предстои на проверка. Джендър-идеологията, която се прокарва иззад благородната идея за битка с насилието против дами, опонира на фундаментални конституционни полезности и правила, заложени в българската конституция. Нещо повече, тя е не просто нормативно неприемлива, само че и обществено неприемлива – отхвърля се по безапелационен метод от българското общество, от публичния и теоретичен хайлайф на нацията. Причината е, че конвенцията не се основава на законното научно схващане, че биологичният пол предопределя и е неразривно обвързван със обществения пол (джендър). За първи път в интернационален акт се прокарва анти-научния парадокс, че общественият пол е въпрос на персонален избор. Как? Чрез понятието “джендърна еднаквост ”, което е дефинирано тъкмо в този смисъл от трансджендър юристите – като без значение от биологичния пол.
Това е джендър-идеологията – хунвейбинската режисура, че генетиката и половите белези нямат значение, и щом, да вземем за пример, един мъж се разгласи за жена, той би трябвало да бъде юридически и обществено третиран като жена. Да се състезава в женски тимове, да посещава женски тоалетни, а когато прави обич с жена, това да се счита за “хомосексуална ” обич. И всичко това да се трансформира в наложителна обществена норма, която да се индоктринира у децата още от детската градина. Днес това, а на следващия ден някой ще реши, че е слон и се е “родил в непознато тяло ”, ще си присади хобот и ще изиска да бъде третиран като слон, да бъде освободен от налози, тъй като дивите животни не заплащат данъци. Тогава Европейският парламент и соросоидите ще изискат вместо да му се помогне с уместно лекуване в психиатрията, да му се обезпечи храна и протекция по закона за отбрана на животните.
Невежествена неистина е, че в конвенцията става дума единствено за насилието над дами. Българският Конституционен съд разобличи тази неистина, по този начин както преди него е сторено от цели вагони с научна литература и в публичните полемики в Европа и Америка. “Има единствено два пола – не обърквайте децата ”, прикани Американската асоциация по педиатрия.
Авторите на резолюцията, както и интелектуалният провинциализъм на родните соросоиди, цинично злоупотребяват с нещастието на дами, които са жертва на закононарушения. Правят го с опорката, че “ако бяхме приели Истанбулската спогодба, това нямаше да се случи ”. Истината е, че конвенцията не съдържа решения за битка с престъпността. Никъде броят на закононарушенията и насилствените актове против дами не е намалял като резултат от Истанбулската спогодба.
Резолюцията на Европейския парламент обаче е удостоверение, че за брюкселската плутокрация и тези, които се изхранват към нея, няма по-животрептящ приоритет от джендър-идеологията. Нито битката с бедността, нито разрастващите се обществени неравенства са мотив за такива нервности и напън. Забравят обаче едно – техният блян за Европа като Джендъристан поражда огромна демократична опозиция измежду европейските народи. Това ще докара до дълбока промяна на Европейски Съюз. Защото повече Европа, значи по-малко Брюксел.
Има един законодателен орган без право на законодателна самодейност. Дотолкова лишен от действителни пълномощия и политическа тежест. Парламент, който по самия си план е фасада на една непрозрачна наднационална администрация, която се разпорежда с парите на данъкоплатците, без да предстои на сполучлив либерален надзор. Парламент, който не е даже “гумен щемпел ” за решенията, взети другаде. Не е даже мастиленият тампон на този щемпел, а неговата лъскава, само че дрънчаща на кухо тенекия. Парламент безвластен, само че тънещ в благоденствие. Луксозна резиденция на една безделническа класа, на която се заплаща прескъпо, с цел да хвърля прахуляк в очите на европейските жители, че нещо зависи от тях. Имитация на парламентаризъм, по сходство на фасадните парламенти от времето на тоталитарния социализъм.
Само че, тази фасада си има цели две седалища. В едното заседава единствено четири дни в месеца и това преселение на депутати, администрация и документи коства към 200 млн. евро годишно. Без да се броят заплатите на тези повече от 100 еврочиновници, които стоят непрекъснато в едната постройка и получават тлъсти бюджетни заплати, с цел да работят на цялостни обороти единствено една непълна работна седмица месечно. Плащат несъмнено жителите – същите, на които се постановат строги икономии за всичко останало.
С това, видите ли, през XXI век продължаваме да означаваме обстоятелството, че две от общо 28-те народи, показани в този парламент, в миналото решили да спрат варварските си войни и заличаване. Какво милосърдие! Всички би трябвало да плащаме за това, че те са благоволили да не се избиват между тях и да не тероризират континента. Имперско безсрамие, вместо същинско смирение.
Познахте, естествено – иде тирада за Европейския парламент. Същият, в който повече от половината депутати се оказаха лобисти на интернационалния търгаш Сорос. Органът, който оня ден си разреши да ни разпорежда “незабавно ” да ратифицираме Истанбулската спогодба. И гласоподава резолюция, която може да се назова “За Джендъристан от Атлантика до Урал ”. Тази тенекия се сложи над суверенните народи. Арогантна проява на пренебрежение към институциите и конституционния ред на страните, които не са утвърдили Истанбулската спогодба. Подигравка с тяхната национална и конституционна еднаквост, която сякаш е обезпечена в Лисабонския контракт.
Гласуваната “незаконодателна резолюция ” е удар във въздуха. Декларация без правна стойност. Брюкселско мърморене. Трябва обаче да е пределно ясно – за България въпросът с Истанбулската спогодба е решен окончателно и дефинитивно. Не предстои на проверка. Джендър-идеологията, която се прокарва иззад благородната идея за битка с насилието против дами, опонира на фундаментални конституционни полезности и правила, заложени в българската конституция. Нещо повече, тя е не просто нормативно неприемлива, само че и обществено неприемлива – отхвърля се по безапелационен метод от българското общество, от публичния и теоретичен хайлайф на нацията. Причината е, че конвенцията не се основава на законното научно схващане, че биологичният пол предопределя и е неразривно обвързван със обществения пол (джендър). За първи път в интернационален акт се прокарва анти-научния парадокс, че общественият пол е въпрос на персонален избор. Как? Чрез понятието “джендърна еднаквост ”, което е дефинирано тъкмо в този смисъл от трансджендър юристите – като без значение от биологичния пол.
Това е джендър-идеологията – хунвейбинската режисура, че генетиката и половите белези нямат значение, и щом, да вземем за пример, един мъж се разгласи за жена, той би трябвало да бъде юридически и обществено третиран като жена. Да се състезава в женски тимове, да посещава женски тоалетни, а когато прави обич с жена, това да се счита за “хомосексуална ” обич. И всичко това да се трансформира в наложителна обществена норма, която да се индоктринира у децата още от детската градина. Днес това, а на следващия ден някой ще реши, че е слон и се е “родил в непознато тяло ”, ще си присади хобот и ще изиска да бъде третиран като слон, да бъде освободен от налози, тъй като дивите животни не заплащат данъци. Тогава Европейският парламент и соросоидите ще изискат вместо да му се помогне с уместно лекуване в психиатрията, да му се обезпечи храна и протекция по закона за отбрана на животните.
Невежествена неистина е, че в конвенцията става дума единствено за насилието над дами. Българският Конституционен съд разобличи тази неистина, по този начин както преди него е сторено от цели вагони с научна литература и в публичните полемики в Европа и Америка. “Има единствено два пола – не обърквайте децата ”, прикани Американската асоциация по педиатрия.
Авторите на резолюцията, както и интелектуалният провинциализъм на родните соросоиди, цинично злоупотребяват с нещастието на дами, които са жертва на закононарушения. Правят го с опорката, че “ако бяхме приели Истанбулската спогодба, това нямаше да се случи ”. Истината е, че конвенцията не съдържа решения за битка с престъпността. Никъде броят на закононарушенията и насилствените актове против дами не е намалял като резултат от Истанбулската спогодба.
Резолюцията на Европейския парламент обаче е удостоверение, че за брюкселската плутокрация и тези, които се изхранват към нея, няма по-животрептящ приоритет от джендър-идеологията. Нито битката с бедността, нито разрастващите се обществени неравенства са мотив за такива нервности и напън. Забравят обаче едно – техният блян за Европа като Джендъристан поражда огромна демократична опозиция измежду европейските народи. Това ще докара до дълбока промяна на Европейски Съюз. Защото повече Европа, значи по-малко Брюксел.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ