Всеки трети българин в Германия живее на социални помощи
Има подозрения, че част от българите идват в Германия не толкоз, с цел да си търсят работа, колкото с цел да употребяват облагите на добре уредената обществена страна. Разследването по този проблем е на „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “, представено е от " Дойче веле ".
След горната граница за банкет на бежанци дали няма да има потребност и от горна граница за прилагане на обществени облаги от чужденци, пита медията. Защото Германия е страна, привлекателна освен за бежанци от райони на военни дейности и рецесии.
През 2016 година в страната са влезнали да вземем за пример близо 1,3 млн. чужденци, половината от които (близо 650 000) са жители на други страни от Европейски Съюз. За страдание не се води точна статистика за това каква е трудовата подготовка на тези хора, защото трудовият пазар на Германия е изцяло отворен за жителите на Европейски Съюз, които имат и достъп до обществени облаги в страната, въпреки и с някои ограничавания.
Има и една ясна наклонност: огромната част от тези европейци идват таман от тези страни в Европейски Съюз, които се намират в дъното на класацията по богатство. Повече от една трета от пристигналите през 2016 година европейци са били да вземем за пример от Румъния и България. От Полша са пристигнали 123 000 души, а от Хърватия – 5000. Докато всички французи и британци, взети дружно, са били едвам 20 000 души.
Тези данни пораждат подозрението, че една част от имигрантите се усещат привлечени към Германия не толкоз от вероятността за добра работа, колкото от опцията да употребяват облагите на добре уредената обществена страна.
В удостоверение на тази теза изданието привежда данни на немската Агенция по труда от средата на 2017 година. От тях излиза наяве, че 47% от българите, живеещи в страната, имат постоянна работа, а 30% живеят от обществени помощи. Сред румънците съотношението по този индикатор е по-благоприятно: 59:12. За съпоставяне: 60% от немските жители имат работа и заплащат обществени осигуровки, а 7,2% получават обществени помощи.
В тази връзка ФАЦ се пита дали немската страна прави задоволително ясна разлика сред същински претенденти за работа и такива, които целят да източват непознати обществени облаги. Изданието напомня, че в края на предходната година немското държавно управление е стегнало разпоредбите за приемане на обществени помощи: отвод към този момент получават тези непознати европейски жители, които идват в Германия, с цел да си търсят работа, само че не съумяват да си намерят такава в продължение на 6 месеца.
Предишното немско държавно управление искаше да промени и разпоредбите за приемане на немски детски надбавки за деца, живеещи в чужбина, като ги приравни към стандарта на живот в съответната страна.
През април Берлин изпрати питане до Брюксел, без чието единодушие смяната не може да бъде прокарана, само че до този миг от Европейска комисия не са дали отговор. По данни на немското финансово министерство, Германия заплаща детски надбавки за 185 000 деца, живеещи в друга страна от Европейски Съюз. Ако разпоредбите бъдат изменени, както желае Берлин, това може да икономисва на страната по 159 млн. евро годишно.
След горната граница за банкет на бежанци дали няма да има потребност и от горна граница за прилагане на обществени облаги от чужденци, пита медията. Защото Германия е страна, привлекателна освен за бежанци от райони на военни дейности и рецесии.
През 2016 година в страната са влезнали да вземем за пример близо 1,3 млн. чужденци, половината от които (близо 650 000) са жители на други страни от Европейски Съюз. За страдание не се води точна статистика за това каква е трудовата подготовка на тези хора, защото трудовият пазар на Германия е изцяло отворен за жителите на Европейски Съюз, които имат и достъп до обществени облаги в страната, въпреки и с някои ограничавания.
Има и една ясна наклонност: огромната част от тези европейци идват таман от тези страни в Европейски Съюз, които се намират в дъното на класацията по богатство. Повече от една трета от пристигналите през 2016 година европейци са били да вземем за пример от Румъния и България. От Полша са пристигнали 123 000 души, а от Хърватия – 5000. Докато всички французи и британци, взети дружно, са били едвам 20 000 души.
Тези данни пораждат подозрението, че една част от имигрантите се усещат привлечени към Германия не толкоз от вероятността за добра работа, колкото от опцията да употребяват облагите на добре уредената обществена страна.
В удостоверение на тази теза изданието привежда данни на немската Агенция по труда от средата на 2017 година. От тях излиза наяве, че 47% от българите, живеещи в страната, имат постоянна работа, а 30% живеят от обществени помощи. Сред румънците съотношението по този индикатор е по-благоприятно: 59:12. За съпоставяне: 60% от немските жители имат работа и заплащат обществени осигуровки, а 7,2% получават обществени помощи.
В тази връзка ФАЦ се пита дали немската страна прави задоволително ясна разлика сред същински претенденти за работа и такива, които целят да източват непознати обществени облаги. Изданието напомня, че в края на предходната година немското държавно управление е стегнало разпоредбите за приемане на обществени помощи: отвод към този момент получават тези непознати европейски жители, които идват в Германия, с цел да си търсят работа, само че не съумяват да си намерят такава в продължение на 6 месеца.
Предишното немско държавно управление искаше да промени и разпоредбите за приемане на немски детски надбавки за деца, живеещи в чужбина, като ги приравни към стандарта на живот в съответната страна.
През април Берлин изпрати питане до Брюксел, без чието единодушие смяната не може да бъде прокарана, само че до този миг от Европейска комисия не са дали отговор. По данни на немското финансово министерство, Германия заплаща детски надбавки за 185 000 деца, живеещи в друга страна от Европейски Съюз. Ако разпоредбите бъдат изменени, както желае Берлин, това може да икономисва на страната по 159 млн. евро годишно.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ