Посланието на една майка: Отказвам да отглеждам дъщеря на 18+, която не учи и не работи
Има родители, които по всякакъв начин се пробват да предпазят своите деца – позволяват всеки техен проблем, икономисват им мъчителната истина, нагърбват се с всевъзможни отговорности. Дали обаче това е верният метод?
Има и родители, които считат, че е най-добре да бъдем прями със своите деца. Да им разкажем авансово за всички страшни и мъчителни страни на това да си възрастен, с цел да ги предпазим от разочарованията.
Ако и вие смятате по този начин, то наложително би трябвало да прочетете това писмо на Даря Королкова до нейната 15-годишна щерка.
1. След 3 години ще мога да те изгоня от къщи.
Страшничко звучи, нали? Когато станеш на 18 година ще имаш две благоприятни условия. Първата – влизаш в университет и аз ще те устоявам и поддържам както мога до завършването ти или до намирането на работа. Втората – отказваш се от следването (никога няма да те осъдя за това) и почваш работа. В този случай ще би трябвало да се грижиш сама за себе си. Няма да устоявам госпожица на 18+, която не учи, тъй като считам това за погрешно. Имаш 3 години да решиш…
И да, към този момент сме обмислили преструктурирането на жилището. Твоята стая ще стане наша спалня.
2. Ти си прелестна. Ти си красива. Ти си доста интелигентна.
Ти си доста по-добра от мен. Ти си незабравим човек. Познавам те от 15 години и ти си по-прекрасна от дъщерята, която съм си представяла и в най-смелите си фантазии. Ако някой не го схваща, това е негов проблем.
3. Аз не съм образецът, който би трябвало да следваш.
Ти си напълно друга, обособена персона. Ти имаш своята лична характерност. Не си длъжна да харесваш това, което аз одобрявам, и имаш цялостното право да отхвърлиш моя престиж и да не споделяш моите полезности. Има единствено един проблем с това – сама ще носиш отговорността за изборите си.
4. Ти си свободна персона. Нищо не чакам от теб.
Можеш да станеш монтьор, бизнес анализатор, стопанка, козметичка, управител или касиерка в супермаркет. Не е моя работа да се меся в живота ти. Но не забравяй точка първа.
5. Нищо не ми дължиш.
Не съм те отгледала с концепцията, че един ден ще ми връщаш грижата под формата на дълг. Не чакам да ми осигуриш охолна напреднала възраст. Ти имаш правото да избереш това, върху което да се фокусираш. Това е твоят живот и твоят избор.
6. Имаш дом.
Каквото и да се случи в твоя живот, ще съм до теб, в случай че имаш потребност от теб. Ще те поддържа, ще споделя щастието и тъгата ти, ще ти оказа помощ, в случай че ме помолиш. Но няма да се въвличам самоволно.
7. Аз имам собствен живот.
Не съм длъжна да оказвам помощ, в случай че просто ми свирнеш или щракнеш с пръсти. Не съм длъжна да зарежа всичко, което върша, или да жертвам комфорта си поради теб. Мога да го направя, само че не съм длъжна.
8. Ти имаш твой живот.
За кого да се омъжиш, дали да имаш деца, с какви хора да спиш, за кого да гласуваш...това си е твоя работа и ти решаваш. Моите възгледи, житейски правила и убеждения не би трябвало да ти въздействат по никакъв метод. Трябва да следваш сърцето и съвестта си. От това ти няма да ме загубиш, няма да престанеш да си моя щерка.
