БНБ: Има риск от вдигане на данъци
Има риск от повдигане на директните налозите в България – върху приходите на жителите и облагата на компаниите, в случай че в идващите години бюджетът не успее да се върне към траекторията на нулеви дефицити.
Това предизвестие насочи към депутатите подуправителят на Българската национална банка Калин Христов, който показа бележките на институцията по проектобюджета за 2021 година Депутатите от комисиите по финанси, опазване на здравето и обществена политика разгледаха в четвъртък на първо четене бюджетите на страната, здравната каса и Държавното публично обезпечаване.
Най-сериозният въпрос е дали България ще се върне към фискална консолидация, т.е. към постоянни финанси с нулеви дефицити след излизане от Covid-кризата, стана ясно от изявлението на Христов. По думите му това зависи от два фактора – дали заложения стопански напредък за 2021 – 2023 година е изпълним и дали ограниченията за поддръжка на семействата и бизнеса, които се показват като краткотрайни, действително ще бъдат анулирани след рецесията. Ако те не бъдат анулирани, както е планувано, консолидацията ще бъде сложена под въпрос, а това може да докара до повишаване на налозите върху труда и капитала, които в този момент са в размер на 10%, стана ясно от думите на Христов.
" Увеличаването на директните налози при свиваща се работна мощ в страната и ниски равнища на частните вложения няма да има добър резултат върху стопанската система ", уточни подуправителят на Българска народна банка.
По думите му прогнозата на централната банка за спада на стопанската система тази година е много по-негативна от държавната – 5.5% по отношение на 3% на държавното управление. Междувременно, Европейската комисия в четвъртък също показа планове за 5.1% спад.
Това предизвестие насочи към депутатите подуправителят на Българската национална банка Калин Христов, който показа бележките на институцията по проектобюджета за 2021 година Депутатите от комисиите по финанси, опазване на здравето и обществена политика разгледаха в четвъртък на първо четене бюджетите на страната, здравната каса и Държавното публично обезпечаване.
Най-сериозният въпрос е дали България ще се върне към фискална консолидация, т.е. към постоянни финанси с нулеви дефицити след излизане от Covid-кризата, стана ясно от изявлението на Христов. По думите му това зависи от два фактора – дали заложения стопански напредък за 2021 – 2023 година е изпълним и дали ограниченията за поддръжка на семействата и бизнеса, които се показват като краткотрайни, действително ще бъдат анулирани след рецесията. Ако те не бъдат анулирани, както е планувано, консолидацията ще бъде сложена под въпрос, а това може да докара до повишаване на налозите върху труда и капитала, които в този момент са в размер на 10%, стана ясно от думите на Христов.
" Увеличаването на директните налози при свиваща се работна мощ в страната и ниски равнища на частните вложения няма да има добър резултат върху стопанската система ", уточни подуправителят на Българска народна банка.
По думите му прогнозата на централната банка за спада на стопанската система тази година е много по-негативна от държавната – 5.5% по отношение на 3% на държавното управление. Междувременно, Европейската комисия в четвъртък също показа планове за 5.1% спад.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ




