Финансирани с десетилетия от ЕС региони не постигат устойчив растеж
Има райони, изключително в Южна Европа, а също и някои периферни райони, където резултатите от кохезионната политика са незначителни. Някои райони са получавали финансиране от Европейски Съюз в продължение на 30 – 40 години, само че не са постигнали огромна смяна във връзка с устойчивия напредък.
Това сподели по време на конференцията “Evaluating EU Cohesion Policy – Challenges and opportunities ” Джон Батлер от University of Strathclyde, който още от 90-те години на предишния век работи като оценител във всеки програмен интервал на Европейски Съюз.
Политиката на доближаване на Европейския съюз е съвсем толкоз остаряла, колкото и самият Европейски съюз. Замислена с концепцията да понижи разликите сред районите, през днешния ден тя ненапълно играе ролята на непрекъснат проект „ Маршал “ – създаден от Европа за самата Европа. Брюксел я разказва като сполучлива и от значително значение за модернизирането на районите през последните две десетилетия – с подобряването на връзките, подвижността, разширението на икономическите благоприятни условия. Но тя има и своите пропуски.
По думите на Батлер през последните 15 години политиката на доближаване е помогнала за поддържане на вложенията и заетостта през две огромни рецесии. Той отбелязва „ позитивните и обилни резултати “ в по-слабо развити райони, изключително в Централна и Източна Европа, само че също и в Източна Германия, Скандинавския район и така нататък
Но резултатите ѝ варират доста в другите райони и програмни интервали “, разяснява Батлер.
Според него разлики във въздействието прозират освен на териториален принцип, само че и във връзка с тематични цели. Пример Батлер даде със браншове, които разчитат на обществена поддръжка против такива, които са свързани с нововъведения или развиване на дребни и междинни предприятия.
Съществуват доказателства, че политиката е най-ефективна там, където е минимум нужна, и противоположното. И това е в действителност огромен проблем. “
С други думи – „ тя в действителност зависи от качеството на институциите, от наличния човешки капитал в района “, добавя Фридрих Хайнман, ZEW Mannheim. Като фактор за триумф той вижда особеностите на другите страни, свързани с функционалността на пазарите на труда, държавния потенциал, неналичието на корупция и така нататък
Въпросът за институционалния потенциал също е основен, съгласно участниците в конференцията. „ Мисля, че по-малко приказваме за смисъла на това къде имаме места, които имат релативно постоянни политически и стопански режими. Това оказва въздействие върху процеса на оценяване, само че и върху резултатите “, означи Алисън Хънтър, EPC старши съветник; шеф EPPC.
Подчертавайки, че измежду инструментите на кохезионната политика към този момент е и Механизмът за възобновяване и резистентност – който планува пари за насърчаване на институционалния потенциал – Хънтър повдигна въпроса за това какво в действителност се прави в тази посока.
Дали не вървим по пътя на проформата? “
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Това сподели по време на конференцията “Evaluating EU Cohesion Policy – Challenges and opportunities ” Джон Батлер от University of Strathclyde, който още от 90-те години на предишния век работи като оценител във всеки програмен интервал на Европейски Съюз.
Политиката на доближаване на Европейския съюз е съвсем толкоз остаряла, колкото и самият Европейски съюз. Замислена с концепцията да понижи разликите сред районите, през днешния ден тя ненапълно играе ролята на непрекъснат проект „ Маршал “ – създаден от Европа за самата Европа. Брюксел я разказва като сполучлива и от значително значение за модернизирането на районите през последните две десетилетия – с подобряването на връзките, подвижността, разширението на икономическите благоприятни условия. Но тя има и своите пропуски.
По думите на Батлер през последните 15 години политиката на доближаване е помогнала за поддържане на вложенията и заетостта през две огромни рецесии. Той отбелязва „ позитивните и обилни резултати “ в по-слабо развити райони, изключително в Централна и Източна Европа, само че също и в Източна Германия, Скандинавския район и така нататък
Но резултатите ѝ варират доста в другите райони и програмни интервали “, разяснява Батлер.
Според него разлики във въздействието прозират освен на териториален принцип, само че и във връзка с тематични цели. Пример Батлер даде със браншове, които разчитат на обществена поддръжка против такива, които са свързани с нововъведения или развиване на дребни и междинни предприятия.
Съществуват доказателства, че политиката е най-ефективна там, където е минимум нужна, и противоположното. И това е в действителност огромен проблем. “
С други думи – „ тя в действителност зависи от качеството на институциите, от наличния човешки капитал в района “, добавя Фридрих Хайнман, ZEW Mannheim. Като фактор за триумф той вижда особеностите на другите страни, свързани с функционалността на пазарите на труда, държавния потенциал, неналичието на корупция и така нататък
Въпросът за институционалния потенциал също е основен, съгласно участниците в конференцията. „ Мисля, че по-малко приказваме за смисъла на това къде имаме места, които имат релативно постоянни политически и стопански режими. Това оказва въздействие върху процеса на оценяване, само че и върху резултатите “, означи Алисън Хънтър, EPC старши съветник; шеф EPPC.
Подчертавайки, че измежду инструментите на кохезионната политика към този момент е и Механизмът за възобновяване и резистентност – който планува пари за насърчаване на институционалния потенциал – Хънтър повдигна въпроса за това какво в действителност се прави в тази посока.
Дали не вървим по пътя на проформата? “
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ




