Всеки заслужава да се чувства обичан в Деня на любовта
Има разнообразни истории за произхода на името на празника, който означаваме на 14 февруари, Свети Валентин.
Една от най-известните споделя за свещеник Валентин, живял в Рим през III век прочие н. е. по времето на ръководството на император Клавдий II. Тогавашният държател на Римската империя забранил мъжете да се женят, тъй като съгласно него любовта правела бойците му слаби. Тук влиза и ролята на Валентин като настойник на влюбените. Противопоставяйки се на закона, той скрито провеждал сватбени церемонии. Заради това на 14 февруари 240 година Клавдий II заповядал изтезанието на епископа. Едва през Средновековието тази дата стартира да се свързва с рoмантика в католическите страни.
В днешно време Свети Валентин се чества съвсем в целия свят като всяка страна го отбелязва по друг метод.
Най-популярните обичаи не престават да бъдат подаряването на цветя, шоколадови бонбони и всевъзможни вариации на формата сърце. Всеки от тези жестове би трябвало да символизира любовта и романтиката на един сътрудник към различен. Най-често от мъжа към дамата.
Дали обаче желанията на двойките са откровени или по-скоро в 21 век са се трансформирали в един привиден модел и стандарт?
И Свети Валентин в действителност остава ли си празника на влюбените или сме свободни да го погледнем и под по-различен ъгъл?
Много хора се смущават от концепцията за 14 февруари заради обстоятелството, че нямат сътрудник.
Не постоянно обаче на човек му е нужна пловинка, с цел да се усеща обичан. Ако се огледаме, можем да открием най-различни форми на любовта на всички места към нас. Дали привързан или самостоятелен, правото на човек да раздава любов не може да му бъде отнето.
Затова отправям вниманието си към хората, които съгласно разбиранията за този празник не би трябвало да честват през днешния ден.
Можем ли на този ден да обърнем внимание на самите нас?
Този ден не трябва да ни лимитира до баналното отношение сред двама души, които са дружно. Вместо да оставим обществените упования да диктуват дейностите ни, можем да се насладим на нужното време за себе си с обичаните си занимания.
Преди да раздаваме обичта си на близките, е значимо сами да я изпитаме.
Любовта образува основата на психическото и физическото ни богатство, както и поддържа вътрешната ни резистентност и равновесие. Затова не трябва да подценяваме обичта и уважението си първо към самите нас и този ден умерено може да стане нещо като наш персонален празник. Може и с вино, въпреки всичко означаваме и Трифон Зарезан.
Вместо да се подчиняваме на добре познатия стандарт за Деня на любовта, питали ли сме се скоро, кой заслужава нашата обич, в действителност?
Дори без половинка, в живота на всеки човек участват значими персони, които го стимулират, поддържат и са там до него в моментите, когато той се усеща самичък. Това, в най-честите случаи е фамилията му – майка, татко, сестра, баба, вуйчо, братовчед... само че и приятелите, които са станали част от неговия живот. Всички тези хора заслужават внимание на Свети Валентин. Този ден би бил съвършен да им покажем, че те са значими, специфични и обичани от нас.
Всеки показва любовта си по друг метод. Но съм сигурна, че когато я демонстрираме – тя се връща при нас.
Както свещеник Валентин се противопоставил на волята на императора, по този начин и вие можете да се противопоставите на заучения модел на празника и да го отбележите по собствен метод, тъй като както споделя френската писателка Жорж Санд, „ Има единствено едно благополучие в този живот - да обичаш и да бъдеш обичан. “
Честит Свети Валентин!
Една от най-известните споделя за свещеник Валентин, живял в Рим през III век прочие н. е. по времето на ръководството на император Клавдий II. Тогавашният държател на Римската империя забранил мъжете да се женят, тъй като съгласно него любовта правела бойците му слаби. Тук влиза и ролята на Валентин като настойник на влюбените. Противопоставяйки се на закона, той скрито провеждал сватбени церемонии. Заради това на 14 февруари 240 година Клавдий II заповядал изтезанието на епископа. Едва през Средновековието тази дата стартира да се свързва с рoмантика в католическите страни.
В днешно време Свети Валентин се чества съвсем в целия свят като всяка страна го отбелязва по друг метод.
Най-популярните обичаи не престават да бъдат подаряването на цветя, шоколадови бонбони и всевъзможни вариации на формата сърце. Всеки от тези жестове би трябвало да символизира любовта и романтиката на един сътрудник към различен. Най-често от мъжа към дамата.
Дали обаче желанията на двойките са откровени или по-скоро в 21 век са се трансформирали в един привиден модел и стандарт?
И Свети Валентин в действителност остава ли си празника на влюбените или сме свободни да го погледнем и под по-различен ъгъл?
Много хора се смущават от концепцията за 14 февруари заради обстоятелството, че нямат сътрудник.
Не постоянно обаче на човек му е нужна пловинка, с цел да се усеща обичан. Ако се огледаме, можем да открием най-различни форми на любовта на всички места към нас. Дали привързан или самостоятелен, правото на човек да раздава любов не може да му бъде отнето.
Затова отправям вниманието си към хората, които съгласно разбиранията за този празник не би трябвало да честват през днешния ден.
Можем ли на този ден да обърнем внимание на самите нас?
Този ден не трябва да ни лимитира до баналното отношение сред двама души, които са дружно. Вместо да оставим обществените упования да диктуват дейностите ни, можем да се насладим на нужното време за себе си с обичаните си занимания.
Преди да раздаваме обичта си на близките, е значимо сами да я изпитаме.
Любовта образува основата на психическото и физическото ни богатство, както и поддържа вътрешната ни резистентност и равновесие. Затова не трябва да подценяваме обичта и уважението си първо към самите нас и този ден умерено може да стане нещо като наш персонален празник. Може и с вино, въпреки всичко означаваме и Трифон Зарезан.
Вместо да се подчиняваме на добре познатия стандарт за Деня на любовта, питали ли сме се скоро, кой заслужава нашата обич, в действителност?
Дори без половинка, в живота на всеки човек участват значими персони, които го стимулират, поддържат и са там до него в моментите, когато той се усеща самичък. Това, в най-честите случаи е фамилията му – майка, татко, сестра, баба, вуйчо, братовчед... само че и приятелите, които са станали част от неговия живот. Всички тези хора заслужават внимание на Свети Валентин. Този ден би бил съвършен да им покажем, че те са значими, специфични и обичани от нас.
Всеки показва любовта си по друг метод. Но съм сигурна, че когато я демонстрираме – тя се връща при нас.
Както свещеник Валентин се противопоставил на волята на императора, по този начин и вие можете да се противопоставите на заучения модел на празника и да го отбележите по собствен метод, тъй като както споделя френската писателка Жорж Санд, „ Има единствено едно благополучие в този живот - да обичаш и да бъдеш обичан. “
Честит Свети Валентин!
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ