Има презастрояване и урбанистични проблеми в някои градове в Турция.

Има презастрояване и урбанистични проблеми в някои градове в Турция. Това изясни пред проф. Петър Павлов, който е началник на Националния център по сеизмично инженерство. 

" Разстоянието сред някои здания е много близко. Забелязва се, че има такива, които са рухнали, само че има и други, които не са с компрометирани детайли. Някои са строени по старите правила. След 2000-та година, когато имаше земетресение в Измит, при което починаха 17 000 индивида, нещата се усъвършенстваха. Турската страна предприе ограничения по отношение на контрола по проектирането, осъществяването и екплоатацията на постройките ".

България има сеизмична карта и колкото по-застрашени са местата, толкоз по-големи са условията при планиране, изясни проф. Павлов. 

" Сеизмично най-опасните региони у нас са Кресненското дефиле, региона сред Търговище и Провадия, както и Чирпанска равнина. Изискването при планиране е да могат да устоят на земетресение като вчерашното в Турция. За останалите региони е малко по-ниско ".

" Сградите в София са проектирани, с цел да устоят на земетресение с магнитуд до 7.3. Максималното, което се чака, че би могло да има в София, е към 7 ", изясни проф. Павлов.

България има построена система за надзор над проектирането, строителството и употребата на постройките, уточни още той.

" Проектирането се прави от проектанти, които съблюдават съответните правила. Те би трябвало да имат дееспособност, която се добива след три години проектантски стаж. Има механически надзор от инженери. След това идва надзорна компания. Следи се дали този план се извършва качествено. Осъществява се връзка сред проектантски развой и осъществяване. Преустройствените действия също се утвърждават ", уточни той.

" Въпросът е дали всичко се съблюдава, както при проектирането на нови здания, по този начин и при преустройства ".

" След земетресението във Вранча от 1977 година, когато имаше над 100 жертви, българските управляващи покачиха малко нормите за сеизмично планиране ", сподели проф. Павлов.

" В България се работи от доста години. Успяхме със средства от Националната пътна карта да създадем предпроектни изследвания. Има капиталов план, който е подготвен. Качен е на страницата на Министерски съвет. Заложен е в пътната карта. Оборудването за пробни проучвания обаче е много скъпо ".

Той уточни, че при положение на огромно земетресение първо се намесват спасителите, незабавно по-късно са медицинските фрагменти. 

" До една седмица по-късно са нужни инженери, които да създадат оценка ".