Игри, които родителите не одобряват, но децата трябва да играят
Има най-малко четири, оповестени за „ неприятни “ игри, които децата освен могат, само че и би трябвало да играят. Защо тези игри са получили несправедливо етикет „ несъответствуващи “, „ неприятни “, абе, с две думи, кофти игри? Отговор дава психологът Елена Пиотровска, президент на Асоциацията по игрова психотерапия пред
Всички играчки, дори и най-обикновени, ще подхранват любознателността на детето - ще измисли по какъв начин да се занимава с тях. А ако няма играчки, ще употребява нещо, което му е на разположение – естествени материали, кухненски съдове, писалищен такъми.
Цялото това пространство на свободни игри, в което детето единствено взема решения по какъв начин да си играе, му оказва помощ да даде израз на вътрешния си свят и да внесе някакъв ред в него. Защото на процедура игрите отразяват това, което то претърпява.
При удобни условия (когато възрастните не се месят, не го насочват, не споделят по какъв начин е „ вярно “ да се играе) в хода на играта, хлапето безусловно пресъздава цялостната картина на своя вътрешен свят. И насъбраният яд, напрежение, вътрешни спорове, могат да се изразят благодарение на войната и сражението сред две враждуващи играчки.
За страдание, родителите прекъсват и поставят край точно на такива „ несъответствуващи “ игри.
„ Неподходящите “ игри.
Таткото, който е с пацифистки убеждения, споделя на сина си: „ Войната е неприятна! “. А в същото време детето може безусловно да е раздрано от противоречиви чувства – засегнатост, тъга, обич, свързани да вземем за пример с развода на родителите. И може да се разтовари и да преработи тези отрицателни прекарвания точно с такива, неприемливи от позиция на родителите игри.
Затова, забранявайки агресивните игри, вие може да прекъснете единствения канал за изложение и освобождение от прекарванията.
Детето доста добре схваща условния темперамент на играта.
Когато разтревожените родители ме питат дали у дома то би трябвало да играе сходни игри, постоянно задавам въпрос дали агресивността му се демонстрира единствено в игрите или е ориентирана към други хора?
Когато получа отговор, че то е доста положително дете и, че единствено игрите му са такива плашещи, разбирам, че хлапето употребява капацитета на играта като лекарство. То разиграва насъбраните си страсти по най-приемлив метод – посредством игрите.
Игри с негативни страсти
Първият вид „ неприятни “ игри са тези, които са свързани с изразяването на мощни негативни страсти. Когато ги забраняваме, лишаваме детето от възможността посредством игра да се оправи с тези страсти.
Наблюдавайки деликатно и вслушвайки се в игрите, родителите мога да научат какво вълнува хлапето, какво го плаши, да схванат за прекарванията, на които би трябвало да извърнат внимание.
И, ако детето играе на „ война “ с други хлапета, обърнете внимание какви са връзките посред им. Важно е всички да се включени и увлечени от сюжета, да има наслада, непринудено присъединяване в „ борбите “ и опция всеки да се откаже, когато реши.
Фантазии, които опонират на хубавичко логика
Това са отново игри, които не са изключително допустими за множеството родители. Например такива, чийто сюжет влиза в противоречие с достиженията на физиката, химията, астрономията и другите науки.
Желанието на възрастните да видят хлапетата образовани и начетени е понятно. Друг е въпросът, че фантазиите на детето също са метод за разтоварване.
В въображението е не по-маловажно от рационалното мислене в опознаване на света.
Светът на детето – това е свят на приказки, вълшебни благоприятни условия, фантастични сюжети.
Нали самите ние описваме на дребното, че дядо Коледа е напълнил чувала с дарове, а не му споделяме, че сме поканили артист, превдварително решен в костюм на положителния дъртак, който ще получи хонорар, по тази причина, че се е отбил в празничната вечер в дома ви.
Продължава на страницата на Новите родители
