Образованието на президента е свързано с управление на самолети. Може да не знае какво значи понятието „диктатура“
Има избрания, които би трябвало да се преподават още в началните класове на междинните учебни заведения. Като да вземем за пример „ тирания “, „ тоталитаризъм “ и „ фанатизъм “. Оказва се обаче, че малко на брой са осведомени със смисъла на тези понятия. Като сред незапознатите се оказа и българският президент Румен Радев.
Обяснимо е. Образованието на президента е обвързвано с ръководство на самолети. Той може доста добре да знае какви тъкмо смазочни масла са нужни за даден самолетен мотор, само че какво значи „ тирания “, да вземем за пример, може и да не знае. За негово сведение, а и за сведение на всички, които не го знаят, тези понятия си имат задоволително точни избрания.
Фасадна народна власт и тирания
При диктатурата имаме изцяло обединение на законодателна, изпълнителна и правосъдна власт. Нещо което се наблюдаваше в България при ръководството на Бойко Борисов, когато с едно позвъняване по телефона той можеше да промени напълно гласуването на болшинството (неговото мнозинство) в Народното събрание. Това е образец за обединение на законодателната и изпълнителната власт. А пък орташките дейности сред Борисов и основния прокурор Гешев си бяха образец за обединение на изпълнителна и правосъдна власт. Особености, поради които българската народна власт неслучайно биваше наричана „ фасадна “.
А когато в една „ фасадна “ народна власт ръководещите стартират разпра със своите политически противници, тя се изражда в тирания. И когато диктатурата ограничи или забрани свободата на мисълта и словото, когато се появи фетиш към личността, когато страната стартира напълно да управлява живота на жителите, и най-много когато цялото това принуждение се основе върху каквато и да била идеология, към този момент може да се приказва за тоталитаризъм.
Като идеологията може да бъде всякаква – и комунистическа, и националистическа, и фашистка (с корпоративната държава), само че и религиозна (при ислямския или православния фундаментализъм в Русия) или расова (както е при националсоциализма). Неслучайно пропагандистите на Путин трескаво търсят в национализма, православието и в някакво божествено предназначение на съветския народ (нещо задоволително близо до расизма) основа и опрощение за едноличната му власт.
Защо Радев не се стряска от изстъпленията на Костадинов
А пък в случай че президентът Радев беше осведомен с тези публични феномени, нямаше да напише в един собствен статус следното: „ Записите, които Радостин Василев пусна от партийното съвещание на „ Продължаваме промяната – Демократична България “, са посочили „ озъбеното лице на една пълзяща тирания и фанатизъм като поръчка за тежки престъпления, за чистки, „ подписани с кръв “, за разгром в институциите, за държавна измяна. А изреченото от партийните водачи ни отдалечава от Европа като полезности и морал “.
Нямаше да го напише, тъй като щеше да осъзнае нелепостта на това умозаключение. Но даже без съществени знания за публичните феномени, един президент на демократична европейска страна би трябвало най-малкото да се стресне от следното словоизлияние на Костадин Костадинов, водач на партия „ Възраждане “: „ …дълг на всеки един естествен жител е да направи всичко по силите си, с цел да може тази уродлива сган да бъде унищожена – за положителното освен на България, само че и на човечеството “.
„ Уродливата сган “- това са демократичните български партии. Румен Радев обаче не се стряска от тези искрено неонацистки закани. Дали тъй като е решил, че изреченото от Костадинов не ни „ отдалечава от Европа като полезности и морал “? Или пък тъй като вижданията му съответстват с неговите?
Заплаха за българската народна власт
Не се възмущава от тези антиконституционни закани и лидерът на партията, спечелила последните парламентарни избори в България – Бойко Борисов, който оприличи изстъпленията на шпиц командите на „ Възраждане “ на гражданските митинги против ръководството на ГЕРБ.
Като прибавим също поддръжката, която среща Костадинов в Българското Национално Радио посредством прословутия „ глас на Путин “ – Петър Волгин, а и посредством безхаберието на много публицисти от националните медии, които драговолно дават думата на Костадинов, без да се опълчват на изблиците му, излиза наяве, че „ Възраждане “ към този момент се обрисува като същинска опасност за българската народна власт.
Отговорностите на публицистите
И е добре, че в тези много смутни времена страната ни случи на просветен, интелигентен и учтив министър-председател, който осъзна неонацистката същина на партия „ Възраждане “ и се осмели да я разобличи и да ѝ се опълчи. А другояче партията към момента не е срещнала решителната опозиция на обществото ни. А би трябвало. Би трябвало публицистите да осъзнаят своите отговорностите и отговорностите си (съвсем неслучайно апелът на министър-председателя Николай Денков за отбрана на демокрацията беше най-вече към тях).
Би трябвало, както се случва в много европейски страни, демократичните партии да слагат „ Възраждане “ в изолираност. А стоте интелектуалци, които направиха подписка за съдружно държавно управление, биха могла да създадат и подписка против неонацизма в отбрана на демокрацията. При всички случаи обществото ни би трябвало да осъзнае, че опасността „ Възраждане “ не е за подценяване.
Коментарът на Иво Беров е оповестен в „ „. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Обяснимо е. Образованието на президента е обвързвано с ръководство на самолети. Той може доста добре да знае какви тъкмо смазочни масла са нужни за даден самолетен мотор, само че какво значи „ тирания “, да вземем за пример, може и да не знае. За негово сведение, а и за сведение на всички, които не го знаят, тези понятия си имат задоволително точни избрания.
Фасадна народна власт и тирания
При диктатурата имаме изцяло обединение на законодателна, изпълнителна и правосъдна власт. Нещо което се наблюдаваше в България при ръководството на Бойко Борисов, когато с едно позвъняване по телефона той можеше да промени напълно гласуването на болшинството (неговото мнозинство) в Народното събрание. Това е образец за обединение на законодателната и изпълнителната власт. А пък орташките дейности сред Борисов и основния прокурор Гешев си бяха образец за обединение на изпълнителна и правосъдна власт. Особености, поради които българската народна власт неслучайно биваше наричана „ фасадна “.
А когато в една „ фасадна “ народна власт ръководещите стартират разпра със своите политически противници, тя се изражда в тирания. И когато диктатурата ограничи или забрани свободата на мисълта и словото, когато се появи фетиш към личността, когато страната стартира напълно да управлява живота на жителите, и най-много когато цялото това принуждение се основе върху каквато и да била идеология, към този момент може да се приказва за тоталитаризъм.
Като идеологията може да бъде всякаква – и комунистическа, и националистическа, и фашистка (с корпоративната държава), само че и религиозна (при ислямския или православния фундаментализъм в Русия) или расова (както е при националсоциализма). Неслучайно пропагандистите на Путин трескаво търсят в национализма, православието и в някакво божествено предназначение на съветския народ (нещо задоволително близо до расизма) основа и опрощение за едноличната му власт.
Защо Радев не се стряска от изстъпленията на Костадинов
А пък в случай че президентът Радев беше осведомен с тези публични феномени, нямаше да напише в един собствен статус следното: „ Записите, които Радостин Василев пусна от партийното съвещание на „ Продължаваме промяната – Демократична България “, са посочили „ озъбеното лице на една пълзяща тирания и фанатизъм като поръчка за тежки престъпления, за чистки, „ подписани с кръв “, за разгром в институциите, за държавна измяна. А изреченото от партийните водачи ни отдалечава от Европа като полезности и морал “.
Нямаше да го напише, тъй като щеше да осъзнае нелепостта на това умозаключение. Но даже без съществени знания за публичните феномени, един президент на демократична европейска страна би трябвало най-малкото да се стресне от следното словоизлияние на Костадин Костадинов, водач на партия „ Възраждане “: „ …дълг на всеки един естествен жител е да направи всичко по силите си, с цел да може тази уродлива сган да бъде унищожена – за положителното освен на България, само че и на човечеството “.
„ Уродливата сган “- това са демократичните български партии. Румен Радев обаче не се стряска от тези искрено неонацистки закани. Дали тъй като е решил, че изреченото от Костадинов не ни „ отдалечава от Европа като полезности и морал “? Или пък тъй като вижданията му съответстват с неговите?
Заплаха за българската народна власт
Не се възмущава от тези антиконституционни закани и лидерът на партията, спечелила последните парламентарни избори в България – Бойко Борисов, който оприличи изстъпленията на шпиц командите на „ Възраждане “ на гражданските митинги против ръководството на ГЕРБ.
Като прибавим също поддръжката, която среща Костадинов в Българското Национално Радио посредством прословутия „ глас на Путин “ – Петър Волгин, а и посредством безхаберието на много публицисти от националните медии, които драговолно дават думата на Костадинов, без да се опълчват на изблиците му, излиза наяве, че „ Възраждане “ към този момент се обрисува като същинска опасност за българската народна власт.
Отговорностите на публицистите
И е добре, че в тези много смутни времена страната ни случи на просветен, интелигентен и учтив министър-председател, който осъзна неонацистката същина на партия „ Възраждане “ и се осмели да я разобличи и да ѝ се опълчи. А другояче партията към момента не е срещнала решителната опозиция на обществото ни. А би трябвало. Би трябвало публицистите да осъзнаят своите отговорностите и отговорностите си (съвсем неслучайно апелът на министър-председателя Николай Денков за отбрана на демокрацията беше най-вече към тях).
Би трябвало, както се случва в много европейски страни, демократичните партии да слагат „ Възраждане “ в изолираност. А стоте интелектуалци, които направиха подписка за съдружно държавно управление, биха могла да създадат и подписка против неонацизма в отбрана на демокрацията. При всички случаи обществото ни би трябвало да осъзнае, че опасността „ Възраждане “ не е за подценяване.
Коментарът на Иво Беров е оповестен в „ „. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ