Шамар от Брюксел за родните картофи
Има заплаха родните производители на картофи да останат без подкрепяне по обвързаната поддръжка в новия програмен интервал на Общата селскостопанска политика. България изготви декларация, подкрепена от Румъния, Словакия и Чехия, в която се показва, че запазването на всички принадлежности за подкрепяне на картофопроизводителите, които са налични сега, е от голямо значение за нас и е в унисон с задачите на промяната.
Тя обезпечава по-добро равнище на помощ за дребните и междинните производители, предотвратява обезлюдяването на регионите с естествени ограничавания, като оказва помощ и да се резервира природата от отрицателни последици за околната среда и ландшафта. Има доста значимо обществено влияние върху голям брой дребни аграрни стопани в отдалечени региони.
Темата бе коментирана по време на съвещание на Съвета на Европейски Съюз по земеделие и риболовство в Люксембург, на която участва министърът на земеделието проф. доктор Христо Бозуков. Той изрази съществено безпокойствие от изключването на трапезните картофи от листата с възможни за подкрепяне по обвързаната поддръжка артикули.
В рамките на съвещанието българският министър организира диалог с еврокомисаря по земеделие и развиване на селските региони Януш Войчеховски, който го увери, че е отворен за спомагателни съвещания и търсене на решение по какъв начин могат да бъда подкрепени картофопроизводителите у нас и след 2023 година
Министър Бозуков разяснява също, че основен приоритет в новата Обща селскостопанска политика за България остава обвързаната поддръжка. Страната ни е задоволена от постигнатия компромис за равнището на поддръжка от 13+2%.
Друг доста значим приоритет за страната беше опазване на преходната национална помощ. България реализира продължение на използването на този вид поддръжка с опция за актуализиране на референтните интервали за необвързаните схеми и с намаляващ бюджет с по 5% годишно от 2024 година
Министър Бозуков акцентира, че страната ни би могла да прояви еластичност, като одобри заделяне на 25% от директните заплащания за екосхеми.
По думите на проф. Бозуков, е значимо да се обезпечи подобаващият инструмент за минимизиране на риска от неусвояване на средства посредством използването на така наречен „ долна граница “, под която неизползваните средства за екосхеми ще могат да се пренасочат за различен тип подкрепяне за земеделските стопани.
Министър Бозуков посочи, че в дух на компромис можем да подкрепим потребление на 10% от средствата за директни заплащания за преразпределяне, ако за отчитането на този % се включат и средствата от другите принадлежности, като тавани и понижения на заплащанията, както и схемата за дребни аграрни стопани. Важно е обаче комбинирането на наложителните бюджети в обособените посоки - за преразпределение на заплащанията и за екосхеми, да не докара до прекалено понижение на базовата поддръжка на земеделските стопани.
Важен компромис в интерес на дребните производители беше реализиран по отношение на опцията за изключване на стопанства до 10 хектара от използването на стандартите за Добро земеделско и екологично положение.
По думите на министър Бозуков, обществената конвенционалност е високоприоритетна за България тематика в подтекста на отбраната на трудовите права на всички европейски жители, заети в бранша на земеделието на Европейски Съюз. Той акцентира, че обществената конвенционалност следва да се ползва от 2025 година по метод, който не основава спомагателна тежест.
По отношение на вложенията в напояването би трябвало да бъдат възможни такива за нови уреди. „ Необходимо е да се обезпечи финансиране в размер на 100% от допустимите разноски за вложения в инфраструктура отвън стопанството, която да бъде употребена за напояване “, безапелационен бе проф. Бозуков.
По време на съвещанието министрите дискутираха и нуждата от установяване на характерна цел за отбрана за медоносните пчели по отношение на риска от въздействието на пестициди.
Беше прегледано и предлагането на Европейска комисия за 10% оптимално възможно понижаване на размера на пчелните фамилии, в резултат на излагането на влияние от артикули за растителна отбрана. Делегациите на страните членки се сплотиха към концепцията да има една обща характерна цел за отбрана за медоносните пчели за целия Европейски Съюз, като позициите във връзка с % варираха сред 7 и 12. Министър Бозуков съобщи, че позицията на България е да поддържа 10-12% понижаване на размера на пчелните фамилии заради приложимост на препарати за растителна отбрана.
Министрите бяха осведомени с нота от Австрия и Нидерландия, подкрепена от Белгия, Германия, Люксембург и Словакия по въпроса за развъждането на животни за кожи в Европейския съюз. Европейска комисия бе призована да предприеме подобаващи дейности за преустановяване на развъждането на животни за скъпи кожи в Европа.
В нотата се излагат претекстове, свързани с хуманното отношение към животните, етичните съображения и рисковете за публичното здраве, свързани с пандемията COVID-19. България и редица страни членки се изрекоха в поддръжка на това предложение. Министър Бозуков осведоми сътрудниците си за осъществяването на Програмата за надзор и наблюдаване на COVID-19 при норки за скъпи кожи и домашни любимци, както и за импортиран законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската активност, с който се не разрешава развъждането на животни за скъпи кожи.
От своя страна Европейска комисия удостовери ангажираност, оглеждането на животни в Европейски Съюз да се прави при съблюдаване на условията за хуманно отношение, които надлежно ще бъдат преразгледани. Представителите на Комисията показаха, че възбраната за развъждането на животни за кожи е народен прерогатив и решение на всяка страна членка.
Проф. доктор Бозуков организира неофициална среща с председателстващия Съвета и министър на земеделието на Португалия Мария до Сеу Антунеш. От своя страна, тя предложи двете страни да обменят положителни практики, в това число по отношение на поддръжка за производители от необлагодетелствани райони. Основната цел е да бъдат открити решения за поддръжка на чувствителни браншове за нас като картофопроизводството.
Тя обезпечава по-добро равнище на помощ за дребните и междинните производители, предотвратява обезлюдяването на регионите с естествени ограничавания, като оказва помощ и да се резервира природата от отрицателни последици за околната среда и ландшафта. Има доста значимо обществено влияние върху голям брой дребни аграрни стопани в отдалечени региони.
Темата бе коментирана по време на съвещание на Съвета на Европейски Съюз по земеделие и риболовство в Люксембург, на която участва министърът на земеделието проф. доктор Христо Бозуков. Той изрази съществено безпокойствие от изключването на трапезните картофи от листата с възможни за подкрепяне по обвързаната поддръжка артикули.
В рамките на съвещанието българският министър организира диалог с еврокомисаря по земеделие и развиване на селските региони Януш Войчеховски, който го увери, че е отворен за спомагателни съвещания и търсене на решение по какъв начин могат да бъда подкрепени картофопроизводителите у нас и след 2023 година
Министър Бозуков разяснява също, че основен приоритет в новата Обща селскостопанска политика за България остава обвързаната поддръжка. Страната ни е задоволена от постигнатия компромис за равнището на поддръжка от 13+2%.
Друг доста значим приоритет за страната беше опазване на преходната национална помощ. България реализира продължение на използването на този вид поддръжка с опция за актуализиране на референтните интервали за необвързаните схеми и с намаляващ бюджет с по 5% годишно от 2024 година
Министър Бозуков акцентира, че страната ни би могла да прояви еластичност, като одобри заделяне на 25% от директните заплащания за екосхеми.
По думите на проф. Бозуков, е значимо да се обезпечи подобаващият инструмент за минимизиране на риска от неусвояване на средства посредством използването на така наречен „ долна граница “, под която неизползваните средства за екосхеми ще могат да се пренасочат за различен тип подкрепяне за земеделските стопани.
Министър Бозуков посочи, че в дух на компромис можем да подкрепим потребление на 10% от средствата за директни заплащания за преразпределяне, ако за отчитането на този % се включат и средствата от другите принадлежности, като тавани и понижения на заплащанията, както и схемата за дребни аграрни стопани. Важно е обаче комбинирането на наложителните бюджети в обособените посоки - за преразпределение на заплащанията и за екосхеми, да не докара до прекалено понижение на базовата поддръжка на земеделските стопани.
Важен компромис в интерес на дребните производители беше реализиран по отношение на опцията за изключване на стопанства до 10 хектара от използването на стандартите за Добро земеделско и екологично положение.
По думите на министър Бозуков, обществената конвенционалност е високоприоритетна за България тематика в подтекста на отбраната на трудовите права на всички европейски жители, заети в бранша на земеделието на Европейски Съюз. Той акцентира, че обществената конвенционалност следва да се ползва от 2025 година по метод, който не основава спомагателна тежест.
По отношение на вложенията в напояването би трябвало да бъдат възможни такива за нови уреди. „ Необходимо е да се обезпечи финансиране в размер на 100% от допустимите разноски за вложения в инфраструктура отвън стопанството, която да бъде употребена за напояване “, безапелационен бе проф. Бозуков.
По време на съвещанието министрите дискутираха и нуждата от установяване на характерна цел за отбрана за медоносните пчели по отношение на риска от въздействието на пестициди.
Беше прегледано и предлагането на Европейска комисия за 10% оптимално възможно понижаване на размера на пчелните фамилии, в резултат на излагането на влияние от артикули за растителна отбрана. Делегациите на страните членки се сплотиха към концепцията да има една обща характерна цел за отбрана за медоносните пчели за целия Европейски Съюз, като позициите във връзка с % варираха сред 7 и 12. Министър Бозуков съобщи, че позицията на България е да поддържа 10-12% понижаване на размера на пчелните фамилии заради приложимост на препарати за растителна отбрана.
Министрите бяха осведомени с нота от Австрия и Нидерландия, подкрепена от Белгия, Германия, Люксембург и Словакия по въпроса за развъждането на животни за кожи в Европейския съюз. Европейска комисия бе призована да предприеме подобаващи дейности за преустановяване на развъждането на животни за скъпи кожи в Европа.
В нотата се излагат претекстове, свързани с хуманното отношение към животните, етичните съображения и рисковете за публичното здраве, свързани с пандемията COVID-19. България и редица страни членки се изрекоха в поддръжка на това предложение. Министър Бозуков осведоми сътрудниците си за осъществяването на Програмата за надзор и наблюдаване на COVID-19 при норки за скъпи кожи и домашни любимци, както и за импортиран законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската активност, с който се не разрешава развъждането на животни за скъпи кожи.
От своя страна Европейска комисия удостовери ангажираност, оглеждането на животни в Европейски Съюз да се прави при съблюдаване на условията за хуманно отношение, които надлежно ще бъдат преразгледани. Представителите на Комисията показаха, че възбраната за развъждането на животни за кожи е народен прерогатив и решение на всяка страна членка.
Проф. доктор Бозуков организира неофициална среща с председателстващия Съвета и министър на земеделието на Португалия Мария до Сеу Антунеш. От своя страна, тя предложи двете страни да обменят положителни практики, в това число по отношение на поддръжка за производители от необлагодетелствани райони. Основната цел е да бъдат открити решения за поддръжка на чувствителни браншове за нас като картофопроизводството.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ