Бюджетният апокалипсис се отлага и трябва да се вдигат заплатите
Има голямо разминаване при приходите в обособените браншове на бюджетна прехрана - това е завещание от актуализацията през лятото на 2022 година
Календарната 2022 година стартира без признат бюджет заради политическата неустойчивост. Редовно държавно управление беше формирано чак през декември 2021 година, което не разреши да се изготви и гласоподава закон за бюджет 2022 и да се одобри съответна тригодишна прогноза. Все отново последният бе признат в края на февруари 2022 година, въпреки и със доста забавяне.
Липсата на съответна политика по приходите, която да бъде резултат от ценовите промени през миналата година, наложи едвам три месеца по-късно да се направи актуализация (юли 2022 г.). В нея имаше заделени средства за растеж на приходите, които ненапълно да компенсират инфлацията към оня миг, само че не на всички места. Получи се голямо разминаване в обособените браншове на бюджетна прехрана и се стигна до парадоксални случаи чиновници да се местят от една организация в друга
на една и съща позиция единствено поради разликата в растежа на приходите. Например в културните институти бяха вдигнати стандартите с към 30%, само че работещите в читалищата и районните библиотеки останаха без лев нарастване на възнагражденията. Подобни образци има доста, защото редица браншове останаха недофинансирани. Основният мотив беше, че пари в страната няма, дефицитът е прекомерно огромен и като цяло бюджетът няма да издържи.
Всъщност при започване на всяка година всякакви специалисти плануват финансов апокалипсис, а по-късно никой не се връща обратно да види дали в действителност е било по този начин.
Но дали се сбъдна апокалипсисът, който всички предвиждаха през 2022 година? На първо място, приходите са с близо 3,7 милиарда лева повече по отношение на в началото заложените в бюджет 2022 и с 1,3 милиарда лева повече по отношение на обновения вид от юли.
Това значи две неща. Или плануваните в началото доходи са били доста подценени за преизпълнение, или че Национална агенция за приходите са си свършили добре работата през годината и са подобрили данъчната събираемост. Ако е първото, това значи, че страната съзнателно занижава стойностите, с цел да може по-късно да регистрира преизпълнение и да си подсигурява фискален комфорт, вместо да взема решение проблемите “на деня ”. Ако е второто, значи чиновниците в Национална агенция за приходите заслужават растеж на заплатите, защото са си свършили чудесно работата през годината. А те не получиха подобен растеж, който да им подсигурява най-малко покриване на кумулативната инфлация.
На второ място, разноските са с 250 млн. лева по-малко по отношение на първичния вид на бюджет 2022 и с близо 3 милиарда лева по-малко по отношение на плануваните такива в актуализацията през юли 2022 година
Това значи, че страната не е похарчила всичко, което е споделила, че ще похарчи
и което е гласувано. Ако на вас ви обещаят 24 000 лева годишна заплата, а най-после получите 18 000 лева, по какъв начин ще реагирате? Но когато става дума за държавния бюджет, е комфортно да мълчим и да споделяме, че страната ще банкрутира.
На трето място, това са числата в безспорни стойности, в проценти са още по-странни, защото вместо гласувания недостиг от 4,1% на касова основа страната завърши 2022 година с недостиг на касова основа в размер на 1,2% и едвам 2,9% на начислена. Кратката историческа информация демонстрира, че това е най-строгата фискална консолидация, която страната ни е правила от над 15 година Този резултат се дължи в най-голяма степен на остатъка по сметките за средствата от Европейски Съюз, които са в размер на 3,7 милиарда лева, както и неосъществените финансови разноски.
Всичко това води до доста изменение на съотношенията на приходите и разноските по отношение на Брутният вътрешен продукт. Така да вземем за пример при планувани 40% преразпределяне на приходите и 44% на разноските по отношение на планувания Брутният вътрешен продукт към края на 2022 година се намираме в обстановката, в която приходите са едвам 37,6% от Брутният вътрешен продукт, а разноските - 38,9%.
Това приказва за намаляваща роля на страната в стопанската система тъкмо в миг, когато е нужна по-експанзивна фискална политика. За съпоставяне - междинната преразпределителна роля на останалите страни членки на Европейски Съюз, като дял от Брутният вътрешен продукт през националните си бюджети нормално е над 50%. За страдание, България направи крачка в противоположната посока в миг, когато семействата и бизнесът имаха най-голяма потребност от поддръжка.
Ако отидем на секторно ниво, обстановката ще бъде сходна. Така да вземем за пример, в случай че сме харчили 5% от Брутният вътрешен продукт за обучение единствено допреди 1 година, сега отделяме към 4,3 - 4,4%, защото упованията за Брутният вътрешен продукт бяха ревизирани 3 пъти вследствие на високата инфлация.
Но заплатите на учителите не бяха ревизирани три пъти, нали? Идентични са образците и с останалите браншове.
На страната е нужна сега догонваща политика по приходите не по отношение на останалите страни, а по отношение на номиналното равнище, което бяхме достигнали преди година и половина. Просто да се върнем там, където бяхме. И тук не става дума за повече или по-малко страна. Става дума за задоволително страна, която да обезпечи заслужено преразпределяне на “плодовете ” на икономическия напредък, пък бил той с висока или ниска инфлация.
Календарната 2022 година стартира без признат бюджет заради политическата неустойчивост. Редовно държавно управление беше формирано чак през декември 2021 година, което не разреши да се изготви и гласоподава закон за бюджет 2022 и да се одобри съответна тригодишна прогноза. Все отново последният бе признат в края на февруари 2022 година, въпреки и със доста забавяне.
Липсата на съответна политика по приходите, която да бъде резултат от ценовите промени през миналата година, наложи едвам три месеца по-късно да се направи актуализация (юли 2022 г.). В нея имаше заделени средства за растеж на приходите, които ненапълно да компенсират инфлацията към оня миг, само че не на всички места. Получи се голямо разминаване в обособените браншове на бюджетна прехрана и се стигна до парадоксални случаи чиновници да се местят от една организация в друга
на една и съща позиция единствено поради разликата в растежа на приходите. Например в културните институти бяха вдигнати стандартите с към 30%, само че работещите в читалищата и районните библиотеки останаха без лев нарастване на възнагражденията. Подобни образци има доста, защото редица браншове останаха недофинансирани. Основният мотив беше, че пари в страната няма, дефицитът е прекомерно огромен и като цяло бюджетът няма да издържи.
Всъщност при започване на всяка година всякакви специалисти плануват финансов апокалипсис, а по-късно никой не се връща обратно да види дали в действителност е било по този начин.
Но дали се сбъдна апокалипсисът, който всички предвиждаха през 2022 година? На първо място, приходите са с близо 3,7 милиарда лева повече по отношение на в началото заложените в бюджет 2022 и с 1,3 милиарда лева повече по отношение на обновения вид от юли.
Това значи две неща. Или плануваните в началото доходи са били доста подценени за преизпълнение, или че Национална агенция за приходите са си свършили добре работата през годината и са подобрили данъчната събираемост. Ако е първото, това значи, че страната съзнателно занижава стойностите, с цел да може по-късно да регистрира преизпълнение и да си подсигурява фискален комфорт, вместо да взема решение проблемите “на деня ”. Ако е второто, значи чиновниците в Национална агенция за приходите заслужават растеж на заплатите, защото са си свършили чудесно работата през годината. А те не получиха подобен растеж, който да им подсигурява най-малко покриване на кумулативната инфлация.
На второ място, разноските са с 250 млн. лева по-малко по отношение на първичния вид на бюджет 2022 и с близо 3 милиарда лева по-малко по отношение на плануваните такива в актуализацията през юли 2022 година
Това значи, че страната не е похарчила всичко, което е споделила, че ще похарчи
и което е гласувано. Ако на вас ви обещаят 24 000 лева годишна заплата, а най-после получите 18 000 лева, по какъв начин ще реагирате? Но когато става дума за държавния бюджет, е комфортно да мълчим и да споделяме, че страната ще банкрутира.
На трето място, това са числата в безспорни стойности, в проценти са още по-странни, защото вместо гласувания недостиг от 4,1% на касова основа страната завърши 2022 година с недостиг на касова основа в размер на 1,2% и едвам 2,9% на начислена. Кратката историческа информация демонстрира, че това е най-строгата фискална консолидация, която страната ни е правила от над 15 година Този резултат се дължи в най-голяма степен на остатъка по сметките за средствата от Европейски Съюз, които са в размер на 3,7 милиарда лева, както и неосъществените финансови разноски.
Всичко това води до доста изменение на съотношенията на приходите и разноските по отношение на Брутният вътрешен продукт. Така да вземем за пример при планувани 40% преразпределяне на приходите и 44% на разноските по отношение на планувания Брутният вътрешен продукт към края на 2022 година се намираме в обстановката, в която приходите са едвам 37,6% от Брутният вътрешен продукт, а разноските - 38,9%.
Това приказва за намаляваща роля на страната в стопанската система тъкмо в миг, когато е нужна по-експанзивна фискална политика. За съпоставяне - междинната преразпределителна роля на останалите страни членки на Европейски Съюз, като дял от Брутният вътрешен продукт през националните си бюджети нормално е над 50%. За страдание, България направи крачка в противоположната посока в миг, когато семействата и бизнесът имаха най-голяма потребност от поддръжка.
Ако отидем на секторно ниво, обстановката ще бъде сходна. Така да вземем за пример, в случай че сме харчили 5% от Брутният вътрешен продукт за обучение единствено допреди 1 година, сега отделяме към 4,3 - 4,4%, защото упованията за Брутният вътрешен продукт бяха ревизирани 3 пъти вследствие на високата инфлация.
Но заплатите на учителите не бяха ревизирани три пъти, нали? Идентични са образците и с останалите браншове.
На страната е нужна сега догонваща политика по приходите не по отношение на останалите страни, а по отношение на номиналното равнище, което бяхме достигнали преди година и половина. Просто да се върнем там, където бяхме. И тук не става дума за повече или по-малко страна. Става дума за задоволително страна, която да обезпечи заслужено преразпределяне на “плодовете ” на икономическия напредък, пък бил той с висока или ниска инфлация.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ