„Кухнята на баба и на проклетото ѝ внуче“: Проф. Петър Стоянович за изкуството на кулинарията
„ Има пояснение и към самите предписания. Книгата е съвсем 900 страници. Има и истории във връзка готвенето, само че надалеч освен за него. Това са неща, които съм претърпял най-много и които ми е доста прелестно да споделя с хората от близо и надалеч. “
Това сподели за „ Добро утро, Европа “ проф. Петър Стоянович за новата си книга „ Кухнята на баба и на проклетото ѝ внуче “.
„ Досега са ми се обадили, колкото домакини да кажат „ отлично, ще имаме какво да сготвим “, по този начин и хора, които са съумели да оценят и готварството, и освен него. Така че – с един патрон, два заека “
Професорът призна, че нормално готви по два пъти дневно, тъй като не обича да повтаря ястията.
„ Но с цел да не прозвучи доста глезено, ще каже, че седмично готвят 10 пъти “, добави той.
„ Докато възприемаме кулинарното и готвенето като нормално нарязване на артикули и погазване на части от тялото с някакви полусдъвкани артикули, сме застрашени от хипотезата да реагираме като средностатистическата кифла, която споделя „ нямам време за нищо, още по-малко да прислужвам на тоя или ония и да изгубвам време пред печката “, с което автоматизирано една част от нашата просвета отива на кино, тъй като както разбирането за храната, по този начин и за облекло, обич, привличане, се губи. Загуби ли се това отношение и трансформира и се в имагинерно робуване, то губи своето значение. То има смисъл тогава, когато се прави с възприятие, копнеж и същинско отношение към това, което ще консумираш след това. Било то театрална режисура или сърми с кисело зеле “, сподели проф. Стоянович.
„ Обичам ясните и простите неща. Една кора прясно изпечен самун, натопена в един първокласен зехтин, споделя всичко за този свят “, показа професорът.
Целия диалог вижте във видеото.
Това сподели за „ Добро утро, Европа “ проф. Петър Стоянович за новата си книга „ Кухнята на баба и на проклетото ѝ внуче “.
„ Досега са ми се обадили, колкото домакини да кажат „ отлично, ще имаме какво да сготвим “, по този начин и хора, които са съумели да оценят и готварството, и освен него. Така че – с един патрон, два заека “
Професорът призна, че нормално готви по два пъти дневно, тъй като не обича да повтаря ястията.
„ Но с цел да не прозвучи доста глезено, ще каже, че седмично готвят 10 пъти “, добави той.
„ Докато възприемаме кулинарното и готвенето като нормално нарязване на артикули и погазване на части от тялото с някакви полусдъвкани артикули, сме застрашени от хипотезата да реагираме като средностатистическата кифла, която споделя „ нямам време за нищо, още по-малко да прислужвам на тоя или ония и да изгубвам време пред печката “, с което автоматизирано една част от нашата просвета отива на кино, тъй като както разбирането за храната, по този начин и за облекло, обич, привличане, се губи. Загуби ли се това отношение и трансформира и се в имагинерно робуване, то губи своето значение. То има смисъл тогава, когато се прави с възприятие, копнеж и същинско отношение към това, което ще консумираш след това. Било то театрална режисура или сърми с кисело зеле “, сподели проф. Стоянович.
„ Обичам ясните и простите неща. Една кора прясно изпечен самун, натопена в един първокласен зехтин, споделя всичко за този свят “, показа професорът.
Целия диалог вижте във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ