Американският министър на отбраната разказа как не се бои от Китай
Има няколко сюжета към речта на министъра на защитата на Съединени американски щати Лойд Остин на форума “Рейгън ” в Калифорния. Мнозина желаят да възприемат тази тирада като стандарт за всяка военна история на ужасите за стратегически съперник (в случая Китай и единствено Китай, без Русия и който и да е друг) с неизбежното допълнение: „ Но ние не се опасяваме на Пекин, тъй като... " Ситуацията обаче има особености.
Първата са присъщите многочислени и не изключително войнствени пасажи към края на речта. Фактът, че Съединени американски щати не желаят нова Студена война и най-важното – не слагат своите съдружници пред избора „ или ние, или Китай “. Явно същите тези съдружници, които не желаят краха на стопанската система си поради упоменатото „ или – или “, хубавичко са омръзнали на на Америка. Освен това означаваме думите на министъра, че огромните сили би трябвало да дават образец на всички за правилна връзка и да могат да предотвратяват спорове.
Като цяло речта се получава не толкоз страховита, даже в противен случай. Защо?
И дано да разгледаме ненадейно съответния и обстоен (на фона на много общата и не блестяща с конкретика тирада министъра) негов роман за това по какъв начин се преработва цялата механика на софтуерния конвейер, който би трябвало да обезпечи на Съединени американски щати предимство над Китай за десетилетия напред.
За тези цели е задействана специфична организация в границите на Пентагона, занимаваща се с отбранителни проучвания. Целта ѝ всъщност е да свърже екипи от новатори с корпоративни водачи и вложители. Остин също заяви на форума, че неговият отдел е дал пари на дребни и междинни компании, занимаващи се с нововъведения от всевъзможен тип, и е подхванал доста други ограничения, с цел да изведе изобретателите от „ долината на гибелта “.
И това, става известно, е такава мъртва зона, където софтуерните чудеса попадат за дълго време сред стадия на концепцията и момента на превръщането им в съответна оръжейна система.
Темата ни е позната: напълно неотдавна споменахме книгата на пенсионирания американски военачалник Робърт Сполдинг и негово изявление за уеб страницата на Фондация “Херитидж ”. В него се споделя по какъв начин самата Америка е предала международното софтуерно водачество на Китай, в това число и тъй като не съумява да се оправи в точния момент с тази „ котловина на гибелта “ за нововъведения. Инженерите са изтощени от това. И в този момент би трябвало да притеглят чужденци в софтуерните корпорации, измежду които има доста китайци.
Изглежда, че министерството на Остин ще би трябвало дълго време да се оправя с това, което се случва с нововъведенията във военно-промишления комплекс и страната като цяло. И до момента в който това се случва, на стратегическия съперник би трябвало постоянно да се декларира с удар на тоягата по земята: „ Няма да минеш “.
И да му се обясние за какво няма да мине. Първо, тъй като съперникът се държи погрешно – да вземем за пример китайските водачи са „ неведнъж изразявали желанието си да отстранят Америка от ролята ѝ на международен водач “. Но това е неистина, те не са казвали нищо сходно, а че светът е задоволително огромен за всички. Да, само че ръководещите в Пекин непрестанно настояват, че „ времето работи за тях “ и това, в случай че се замислите, е повода да ги обвинят за горепосоченото закононарушение.
И второ, врагът няма да мине, тъй като като се изключи че Китай явно се е сдобил с тъкмо хиляда нуклеарни бойни глави (това към този момент е формалната цифра в Министерството на защитата на САЩ), той непрекъснато оказва напън върху съдружниците и нарушава човешките права.
И какъв триумф очаквате с такава политика?
И всичко това щеше да наподобява като много презрян театър, в случай че не беше второто му деяние. Първото деяние – безусловно пред всички наблюдаващи – се оказа това, което се случи ден преди речта на Остин. Представянето на новия стратегически стелт бомбардировач Б-21. Тоест, демонстрираха суперсамолет, а по-късно заговориха и заобясняваха дилемите пред защитата на страната - нещо такова.
И тук е належащо да се даде думата на китайските анализатори ( “Глобал Таймс ”), които не бяха доста впечатлени от бомбардировача. Те виждат: тук има нещо необичайно, показано е доста бързо и единствено начело. „ Що е то, агитационен материал? ”, пита китайският създател.
И да не забравяме, че това е първият аероплан от ново потомство, създаден в Съединени американски щати от 30 години, макар обстоятелството, че неговият предходник Б-2 претърпя същинска финансова и софтуерна злополука, вследствие на което производството му беше спряно през 2000 година А какви зрелищни подиуми имаше при раждането му, когато обясняваха, че това е " призрачен сън за всеки съперник ”.
И в този момент кошмарът се разсея и се появи нов модел струващ половин атомна подводница. Но има съмнения, че това е просто деяние за вдъхновяване на Конгреса за нови бюджетни заеми за същия дълготраен план. Да не приказваме, че общата посока беше да се направи по-евтин вид на Б-2. И не е ли заради тази причина той в никакъв случай да не е показван съществено на публиката, да не са докладвани всички характерности, както беше при предшественика му?
По-нататък. В Пекин видяха, че новият бомбардировач се показва като характерно антикитайско оръжие, което не може да се види или смъкна. И ще го слагат в Гуам и Австралия, а не в някакъв си там европейски спектакъл. И колкото желаете думи бяха казани по тази тематика, като да вземем за пример, че новата машина " ще отучи Китай даже да мисли за войни в продължение на десетилетия ".
Ако обаче съществено се канят да употребяват този нов аероплан против Китай, тогава китайските журналисти към този момент бият по земята с думите „ Няма да преминеш “. Както би трябвало да бъде в такива случаи.
Какво, в случай че като цяло, се оказва: Америка има съществени софтуерни проблеми. Което тя се пробва по някакъв метод да реши досега (2030 година?), когато Пекин към този момент няма да има хиляда, а 1500 бойни глави - т.е. подобен паритет със Съединени американски щати (и Русия) без никакви ограничаващи съглашения. Нека също по този начин не не помнят, че съгласно Стокхолмския интернационален институт за проучване на мира Китай е твърдо на второ място в света по експорт на оръжие към края на 2021 година Така че диалогът за виновен разговор сред двете сили е доста подходящ и своевременен. Именно с тези фактори би трябвало да се вземе поради речта на министъра на защитата на Съединени американски щати.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Първата са присъщите многочислени и не изключително войнствени пасажи към края на речта. Фактът, че Съединени американски щати не желаят нова Студена война и най-важното – не слагат своите съдружници пред избора „ или ние, или Китай “. Явно същите тези съдружници, които не желаят краха на стопанската система си поради упоменатото „ или – или “, хубавичко са омръзнали на на Америка. Освен това означаваме думите на министъра, че огромните сили би трябвало да дават образец на всички за правилна връзка и да могат да предотвратяват спорове.
Като цяло речта се получава не толкоз страховита, даже в противен случай. Защо?
И дано да разгледаме ненадейно съответния и обстоен (на фона на много общата и не блестяща с конкретика тирада министъра) негов роман за това по какъв начин се преработва цялата механика на софтуерния конвейер, който би трябвало да обезпечи на Съединени американски щати предимство над Китай за десетилетия напред.
За тези цели е задействана специфична организация в границите на Пентагона, занимаваща се с отбранителни проучвания. Целта ѝ всъщност е да свърже екипи от новатори с корпоративни водачи и вложители. Остин също заяви на форума, че неговият отдел е дал пари на дребни и междинни компании, занимаващи се с нововъведения от всевъзможен тип, и е подхванал доста други ограничения, с цел да изведе изобретателите от „ долината на гибелта “.
И това, става известно, е такава мъртва зона, където софтуерните чудеса попадат за дълго време сред стадия на концепцията и момента на превръщането им в съответна оръжейна система.
Темата ни е позната: напълно неотдавна споменахме книгата на пенсионирания американски военачалник Робърт Сполдинг и негово изявление за уеб страницата на Фондация “Херитидж ”. В него се споделя по какъв начин самата Америка е предала международното софтуерно водачество на Китай, в това число и тъй като не съумява да се оправи в точния момент с тази „ котловина на гибелта “ за нововъведения. Инженерите са изтощени от това. И в този момент би трябвало да притеглят чужденци в софтуерните корпорации, измежду които има доста китайци.
Изглежда, че министерството на Остин ще би трябвало дълго време да се оправя с това, което се случва с нововъведенията във военно-промишления комплекс и страната като цяло. И до момента в който това се случва, на стратегическия съперник би трябвало постоянно да се декларира с удар на тоягата по земята: „ Няма да минеш “.
И да му се обясние за какво няма да мине. Първо, тъй като съперникът се държи погрешно – да вземем за пример китайските водачи са „ неведнъж изразявали желанието си да отстранят Америка от ролята ѝ на международен водач “. Но това е неистина, те не са казвали нищо сходно, а че светът е задоволително огромен за всички. Да, само че ръководещите в Пекин непрестанно настояват, че „ времето работи за тях “ и това, в случай че се замислите, е повода да ги обвинят за горепосоченото закононарушение.
И второ, врагът няма да мине, тъй като като се изключи че Китай явно се е сдобил с тъкмо хиляда нуклеарни бойни глави (това към този момент е формалната цифра в Министерството на защитата на САЩ), той непрекъснато оказва напън върху съдружниците и нарушава човешките права.
И какъв триумф очаквате с такава политика?
И всичко това щеше да наподобява като много презрян театър, в случай че не беше второто му деяние. Първото деяние – безусловно пред всички наблюдаващи – се оказа това, което се случи ден преди речта на Остин. Представянето на новия стратегически стелт бомбардировач Б-21. Тоест, демонстрираха суперсамолет, а по-късно заговориха и заобясняваха дилемите пред защитата на страната - нещо такова.
И тук е належащо да се даде думата на китайските анализатори ( “Глобал Таймс ”), които не бяха доста впечатлени от бомбардировача. Те виждат: тук има нещо необичайно, показано е доста бързо и единствено начело. „ Що е то, агитационен материал? ”, пита китайският създател.
И да не забравяме, че това е първият аероплан от ново потомство, създаден в Съединени американски щати от 30 години, макар обстоятелството, че неговият предходник Б-2 претърпя същинска финансова и софтуерна злополука, вследствие на което производството му беше спряно през 2000 година А какви зрелищни подиуми имаше при раждането му, когато обясняваха, че това е " призрачен сън за всеки съперник ”.
И в този момент кошмарът се разсея и се появи нов модел струващ половин атомна подводница. Но има съмнения, че това е просто деяние за вдъхновяване на Конгреса за нови бюджетни заеми за същия дълготраен план. Да не приказваме, че общата посока беше да се направи по-евтин вид на Б-2. И не е ли заради тази причина той в никакъв случай да не е показван съществено на публиката, да не са докладвани всички характерности, както беше при предшественика му?
По-нататък. В Пекин видяха, че новият бомбардировач се показва като характерно антикитайско оръжие, което не може да се види или смъкна. И ще го слагат в Гуам и Австралия, а не в някакъв си там европейски спектакъл. И колкото желаете думи бяха казани по тази тематика, като да вземем за пример, че новата машина " ще отучи Китай даже да мисли за войни в продължение на десетилетия ".
Ако обаче съществено се канят да употребяват този нов аероплан против Китай, тогава китайските журналисти към този момент бият по земята с думите „ Няма да преминеш “. Както би трябвало да бъде в такива случаи.
Какво, в случай че като цяло, се оказва: Америка има съществени софтуерни проблеми. Което тя се пробва по някакъв метод да реши досега (2030 година?), когато Пекин към този момент няма да има хиляда, а 1500 бойни глави - т.е. подобен паритет със Съединени американски щати (и Русия) без никакви ограничаващи съглашения. Нека също по този начин не не помнят, че съгласно Стокхолмския интернационален институт за проучване на мира Китай е твърдо на второ място в света по експорт на оръжие към края на 2021 година Така че диалогът за виновен разговор сред двете сили е доста подходящ и своевременен. Именно с тези фактори би трябвало да се вземе поради речта на министъра на защитата на Съединени американски щати.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ