Родопски потайности или лятна ваканция в Могилица
Има някаква магия в Родопите, за която стига единствено взор към надиплените им поляни
Лято е. Време за почивка, която оставя мирис на билки и треви, и свежестта на кристалночиста вода и борове. Нощите са хладни и изпъстрени с ярки звезди, а някъде наоколо може би танцуват самодиви.
В планината сме.
Има някаква магия в Родопите, за която стига единствено взор към надиплените им поляни. С всеки идващ завой планината притегля повече в своята уютна прегръдка, а някъде обратно остават всекидневните битки.
Може да вървиш по билото, да се скриеш в потайностите на някоя пещера или безусловно да нагазиш в каньон.
И ето ни - с гумени ботуши, издължени като панталон, вървим по вода към Киселчовските водопади. Отседнали сме в Могилица и тръгваме самоуверено към това премеждие от огромната дървена лъжица в центъра на селото. Накъде отиваме, към момента е изненада. Нашият лидер към незнайното - Аделин Голев, изиска авансово да си носим по един колан и записа номерата на обувките ни.
Гоздевица
Снимка: Веселина Йорданова/БТА
Разказва, че обстановката в туризма се трансформира в позитивна посока и всяка година посетителите в региона са от ден на ден. Преди към 8 години основават Туристическо сдружение " Крепостта-Могилица " с неговия другар и сътрудник Данаил Хаджиев. С днешна дата поддържат пешеходни направления с обща дължина над 70 км. Помагат им и локалните хора, кой с каквото може.
" Стратегията ни е да построяваме туристическа инфраструктура - ние не просто водим туристи по другите направления, а се стараем да сътворяваме предпоставки за следващи визити. Районът ни е извънредно богат на история и естествени дадености. Не е мъчно да се развива туризъм тук, тъй като има доста разновидности съгласно желанията - просвета, пещери, нещо динамично или просто отмора ", изяснява той.
Родопска къща в Могилица
Снимка: Веселина Йорданова/БТА
Аделин е живял три години в чужбина - в Англия и в Италия, където обаче отишъл с концепцията да се върне и да работи за развиването на туризма в родния си край без езикова преграда. Не се изкушил да остане там, макар че имал доста положителни благоприятни условия за реализация. Занимава се с туризъм в своя роден край Могилица от към двайсетина години и по-сериозно с общественополезна активност от основаването на Търговско дружество " Крепостта-Могилица ".
Агушеви конаци
Снимка: Веселина Йорданова,/БТА
Дружеството стопанисва пещера Надарска - една от най-красивите неблагоустроени пещери в горното поречие на река Арда и една от най-старите с приблизителна възраст към 2,5 млн. години. " Запазихме я в този й образ, по тази причина влизането в нея се реализира с челници и каски. За облекчение на туристите организирахме различен заход към пещерата ", изяснява Аделин.
От Търговско дружество " Крепостта-Могилица " са създали няколко маршрута, които могат да се употребяват от искащите изцяло независимо. Един от тях, кръстен на името на сдружението, стартира от центъра на Могилица. На указателните табели по протежението му има QR код, който дава информация при сканиране. На туристите оказва помощ и поставената лентова маркировка с насочващи стрелки.
Този маршрут сплотява посещаване на обезлюденото село Варад, на най-дебелия бук в горното поречие на Арда, чиято обиколка е 7,5 метра, и доближава до едно от трите късновизантийски калета, останали от времето на Юстиниан I - Варадското кале, като затваря кръга през село Черешките и село Бориково.
Друг образец е към този момент много известният маршрут " Карталови присойки ", по който може да се посетят 6 туристически обекта. Това са Надарският надпис, който към момента не е публично разчетен, само че свидетелства за антична просвета и книжовност, пещера Надарска, богата на вторични карстови формирания, връх Карталов камък, предлагащ прелестни панорами в радиус от 360 градуса и обвързван с редкия тип карталски лешояди, които са били по тези лимити в предишното. Включва още църквата " Света Троица " в село Кремене, която е една от най-старите в региона (1896 г.), гроба на девойката Руфинка в село Попрелка, за чиято тъжна орис се пее в известната родопска ария и античния път от Попрелка и село Черешово.
Водната пещера Голубовица, където в стеснен сектор се минава в легнало състояние с лидер и лодка
Снимка: Веселина Йорданова/БТА
Но тези съкровища не са толкоз леснодостъпни, в което се убедихме и сами. Пътят покрай село Киселчово е много разрушен, а той води към общо 7 дребни обитаеми места по поречието на река Киселчовска.
" До Попрелката в никакъв случай не е имало асфалтов път, мислим, че няма и да има, само че апелът ни е най-малко главната артерия, която е била асфалтирана преди, да бъде възобновена. За развиването на туризма всеки от нас знае, че преди всичко се изисква добра пътна инфраструктура ", разяснява Аделин.
Говорим си и за мъчителната тематика с обезлюдяването на дребните обитаеми места. Оказва се, че Могилица е огромно село за региона със своите 200 поданици.
църквата „ Света Троица “ в село Кремене
Снимка: Веселина Йорданова/БТА
" България не е единствено София и огромните градове, би трябвало да има живинка и в дребните обитаеми места. Допреди години картофопроизводството беше водещо като прехранване за региона, доста хора се занимаваха, до момента в който процесът беше най-вече ръчен и нямаше толкоз доста автоматизация. Борсите към този момент са цялостни с вносен картоф на ниски цени, ето образец за неприятна вътрешна политика. Лошо е опазването на здравето, рядко идва доктор в Могилица, същото е в Арда. Населението е застаряващо. Райски места, само че няма никаква насърчаваща политика за туризма. Национална реклама има за зимните ни курорти и за Слънчев бряг, за други обекти не виждам. Тук всичко е плод на лични старания и труд ", изяснява нашият лидер.
Плод на този труд е последната атракция в региона - панорамна вишка " Лиса Гора ", която е висока 19 метра и се намира на 1424 метра н.в. Има и подложен бинокъл, с който може да се видят по-отблизо близките хубости, да вземем за пример родопският връх Ком или кулата Снежанка.
Аделин и съидейниците му имат хрумвания за години напред: " 95 % от финансирането за вишката е било наше, изкарвали сме пари, които сме влагали там, с цел да създадем нови предпоставки за посещаване на региона. Като пристигна екскурзиант, не да каже - аз видях всичко, а да му покажеш какъв брой доста не е видял... ".
Малко по-надолу от вишката посещаваме и друга атракция - панорамна площадка " Върхът ", която е присъща със своя стъклен под, публикуван над стръмни скали.
Снимка: visitsmolyan.bg
В региона на Могилица има над 20 пещери - Ухловица, която е част от стоте национални туристически обекта, водната Голубовица - втора по дължина в Родопите, само че към момента неразучена до дъно, Типицето, в която са живели хора и са открити кости от пещерни животни.
В Бориковска пещера е открит скелет на пещерна мечка, като костите са датирани отпреди 35 000 години. Скелетът се намира в Музея на карста в Чепеларе, в действителност е величествен и има доста огромна стойност за нашия регион, споделя още Аделин.
През красиви горски пътеки стигаме до изворите на най-дългата река в Родопите - Арда. Изворът поддържа целогодишна температура от 4 градуса и се намира в дебрите на най-високата точка в региона Ардин връх, който е с височина от 1730 метра и е на границата сред България и Гърция.
Но друга панорама непрекъснато ни съпътства в дните на нашето странствуване - конусовидният връх Ком със своята височина от 1568 метра се извисява в региона, обгърнат в митове и наобиколен с вековни гори.
Откъм западната страна на върха е минавал значим трансграничен път, свързвал Беломорието и Тракия, счита се, че на самия връх е имало светилище на траките. Родопският Ком не е обзорен, само че е присъщ със своя каменен параклис " Свети Петър ". От дълбока античност хората са идвали тук като място за молитва. Научаваме, че под върха по време на робството е имало подземна църква, в която са се черкували освен хора от региона, само че и от по-далечни обитаеми места.
Едни от най-красивите гледки обаче могат да се видят при изкачването му от така наречен Гарванови скали. Но внимавайте да не ви хване " ракиено замайване " при започване на пътеката от Гудевица и Гоздевица, като в известния роман " За петата ракия или какъв брой е прекрасен животът " на Георги Бърдаров. Никой не се демонстрира от къщата от описа, само че в действителност витае чувството, че си някъде на края на света. Наливаме си вода от чешмата наоколо, минаваме около дърво, натежало от яркожълти сочни сливи и се потапяме в незнайното.
Каньон Горло
Снимка: Веселина Йорданова/БТА
Като скрита перла е и Каньон Горло, формиран от водите на Арда. Водите й са дълбали мраморните скали, с цел да основат тесния пролом, обхванат от тежката сянка на дървета. Най-дълбоката част на каньона, където може да премине лодка, е 6 метра. Показват ни и последната находка по скалите, малко над водата - явен отпечатък от меча лапа. Тъкмо да помислим, че лодката ни води до тайнствени места и нахлува детски смях - за локалните младежи мястото е самобитен плаж, а по-смелите демонстрират и скокове във вода.
С какво още е прочут регионът ли? Елате и ще откриете гостоприемството на родопските къщи с типични и богати ястия, чистия въздух, спокойствието като от друго време.
Местните хора са уверени - имат какво да предложат на всеки. А ние ще се върнем още идващото лято.
/БТА
Лято е. Време за почивка, която оставя мирис на билки и треви, и свежестта на кристалночиста вода и борове. Нощите са хладни и изпъстрени с ярки звезди, а някъде наоколо може би танцуват самодиви.
В планината сме.
Има някаква магия в Родопите, за която стига единствено взор към надиплените им поляни. С всеки идващ завой планината притегля повече в своята уютна прегръдка, а някъде обратно остават всекидневните битки.
Може да вървиш по билото, да се скриеш в потайностите на някоя пещера или безусловно да нагазиш в каньон.
И ето ни - с гумени ботуши, издължени като панталон, вървим по вода към Киселчовските водопади. Отседнали сме в Могилица и тръгваме самоуверено към това премеждие от огромната дървена лъжица в центъра на селото. Накъде отиваме, към момента е изненада. Нашият лидер към незнайното - Аделин Голев, изиска авансово да си носим по един колан и записа номерата на обувките ни.
Гоздевица
Снимка: Веселина Йорданова/БТА
Разказва, че обстановката в туризма се трансформира в позитивна посока и всяка година посетителите в региона са от ден на ден. Преди към 8 години основават Туристическо сдружение " Крепостта-Могилица " с неговия другар и сътрудник Данаил Хаджиев. С днешна дата поддържат пешеходни направления с обща дължина над 70 км. Помагат им и локалните хора, кой с каквото може.
" Стратегията ни е да построяваме туристическа инфраструктура - ние не просто водим туристи по другите направления, а се стараем да сътворяваме предпоставки за следващи визити. Районът ни е извънредно богат на история и естествени дадености. Не е мъчно да се развива туризъм тук, тъй като има доста разновидности съгласно желанията - просвета, пещери, нещо динамично или просто отмора ", изяснява той.
Родопска къща в Могилица
Снимка: Веселина Йорданова/БТА
Аделин е живял три години в чужбина - в Англия и в Италия, където обаче отишъл с концепцията да се върне и да работи за развиването на туризма в родния си край без езикова преграда. Не се изкушил да остане там, макар че имал доста положителни благоприятни условия за реализация. Занимава се с туризъм в своя роден край Могилица от към двайсетина години и по-сериозно с общественополезна активност от основаването на Търговско дружество " Крепостта-Могилица ".
Агушеви конаци
Снимка: Веселина Йорданова,/БТА
Дружеството стопанисва пещера Надарска - една от най-красивите неблагоустроени пещери в горното поречие на река Арда и една от най-старите с приблизителна възраст към 2,5 млн. години. " Запазихме я в този й образ, по тази причина влизането в нея се реализира с челници и каски. За облекчение на туристите организирахме различен заход към пещерата ", изяснява Аделин.
От Търговско дружество " Крепостта-Могилица " са създали няколко маршрута, които могат да се употребяват от искащите изцяло независимо. Един от тях, кръстен на името на сдружението, стартира от центъра на Могилица. На указателните табели по протежението му има QR код, който дава информация при сканиране. На туристите оказва помощ и поставената лентова маркировка с насочващи стрелки.
Този маршрут сплотява посещаване на обезлюденото село Варад, на най-дебелия бук в горното поречие на Арда, чиято обиколка е 7,5 метра, и доближава до едно от трите късновизантийски калета, останали от времето на Юстиниан I - Варадското кале, като затваря кръга през село Черешките и село Бориково.
Друг образец е към този момент много известният маршрут " Карталови присойки ", по който може да се посетят 6 туристически обекта. Това са Надарският надпис, който към момента не е публично разчетен, само че свидетелства за антична просвета и книжовност, пещера Надарска, богата на вторични карстови формирания, връх Карталов камък, предлагащ прелестни панорами в радиус от 360 градуса и обвързван с редкия тип карталски лешояди, които са били по тези лимити в предишното. Включва още църквата " Света Троица " в село Кремене, която е една от най-старите в региона (1896 г.), гроба на девойката Руфинка в село Попрелка, за чиято тъжна орис се пее в известната родопска ария и античния път от Попрелка и село Черешово.
Водната пещера Голубовица, където в стеснен сектор се минава в легнало състояние с лидер и лодка
Снимка: Веселина Йорданова/БТА
Но тези съкровища не са толкоз леснодостъпни, в което се убедихме и сами. Пътят покрай село Киселчово е много разрушен, а той води към общо 7 дребни обитаеми места по поречието на река Киселчовска.
" До Попрелката в никакъв случай не е имало асфалтов път, мислим, че няма и да има, само че апелът ни е най-малко главната артерия, която е била асфалтирана преди, да бъде възобновена. За развиването на туризма всеки от нас знае, че преди всичко се изисква добра пътна инфраструктура ", разяснява Аделин.
Говорим си и за мъчителната тематика с обезлюдяването на дребните обитаеми места. Оказва се, че Могилица е огромно село за региона със своите 200 поданици.
църквата „ Света Троица “ в село Кремене
Снимка: Веселина Йорданова/БТА
" България не е единствено София и огромните градове, би трябвало да има живинка и в дребните обитаеми места. Допреди години картофопроизводството беше водещо като прехранване за региона, доста хора се занимаваха, до момента в който процесът беше най-вече ръчен и нямаше толкоз доста автоматизация. Борсите към този момент са цялостни с вносен картоф на ниски цени, ето образец за неприятна вътрешна политика. Лошо е опазването на здравето, рядко идва доктор в Могилица, същото е в Арда. Населението е застаряващо. Райски места, само че няма никаква насърчаваща политика за туризма. Национална реклама има за зимните ни курорти и за Слънчев бряг, за други обекти не виждам. Тук всичко е плод на лични старания и труд ", изяснява нашият лидер.
Плод на този труд е последната атракция в региона - панорамна вишка " Лиса Гора ", която е висока 19 метра и се намира на 1424 метра н.в. Има и подложен бинокъл, с който може да се видят по-отблизо близките хубости, да вземем за пример родопският връх Ком или кулата Снежанка.
Аделин и съидейниците му имат хрумвания за години напред: " 95 % от финансирането за вишката е било наше, изкарвали сме пари, които сме влагали там, с цел да създадем нови предпоставки за посещаване на региона. Като пристигна екскурзиант, не да каже - аз видях всичко, а да му покажеш какъв брой доста не е видял... ".
Малко по-надолу от вишката посещаваме и друга атракция - панорамна площадка " Върхът ", която е присъща със своя стъклен под, публикуван над стръмни скали.
Снимка: visitsmolyan.bg В региона на Могилица има над 20 пещери - Ухловица, която е част от стоте национални туристически обекта, водната Голубовица - втора по дължина в Родопите, само че към момента неразучена до дъно, Типицето, в която са живели хора и са открити кости от пещерни животни.
В Бориковска пещера е открит скелет на пещерна мечка, като костите са датирани отпреди 35 000 години. Скелетът се намира в Музея на карста в Чепеларе, в действителност е величествен и има доста огромна стойност за нашия регион, споделя още Аделин.
През красиви горски пътеки стигаме до изворите на най-дългата река в Родопите - Арда. Изворът поддържа целогодишна температура от 4 градуса и се намира в дебрите на най-високата точка в региона Ардин връх, който е с височина от 1730 метра и е на границата сред България и Гърция.
Но друга панорама непрекъснато ни съпътства в дните на нашето странствуване - конусовидният връх Ком със своята височина от 1568 метра се извисява в региона, обгърнат в митове и наобиколен с вековни гори.
Откъм западната страна на върха е минавал значим трансграничен път, свързвал Беломорието и Тракия, счита се, че на самия връх е имало светилище на траките. Родопският Ком не е обзорен, само че е присъщ със своя каменен параклис " Свети Петър ". От дълбока античност хората са идвали тук като място за молитва. Научаваме, че под върха по време на робството е имало подземна църква, в която са се черкували освен хора от региона, само че и от по-далечни обитаеми места.
Едни от най-красивите гледки обаче могат да се видят при изкачването му от така наречен Гарванови скали. Но внимавайте да не ви хване " ракиено замайване " при започване на пътеката от Гудевица и Гоздевица, като в известния роман " За петата ракия или какъв брой е прекрасен животът " на Георги Бърдаров. Никой не се демонстрира от къщата от описа, само че в действителност витае чувството, че си някъде на края на света. Наливаме си вода от чешмата наоколо, минаваме около дърво, натежало от яркожълти сочни сливи и се потапяме в незнайното.
Каньон Горло
Снимка: Веселина Йорданова/БТА
Като скрита перла е и Каньон Горло, формиран от водите на Арда. Водите й са дълбали мраморните скали, с цел да основат тесния пролом, обхванат от тежката сянка на дървета. Най-дълбоката част на каньона, където може да премине лодка, е 6 метра. Показват ни и последната находка по скалите, малко над водата - явен отпечатък от меча лапа. Тъкмо да помислим, че лодката ни води до тайнствени места и нахлува детски смях - за локалните младежи мястото е самобитен плаж, а по-смелите демонстрират и скокове във вода.
С какво още е прочут регионът ли? Елате и ще откриете гостоприемството на родопските къщи с типични и богати ястия, чистия въздух, спокойствието като от друго време.
Местните хора са уверени - имат какво да предложат на всеки. А ние ще се върнем още идващото лято.
/БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ