Има нужда от промени във всяка една област – като

Има потребност от промени във всяка една област – като се стартира от общопрактикуващите лекари, мине се през профилирана доболнична помощ и болничното лекуване. Това сподели пред Българска национална телевизия шефът на УМБАЛ „ Св. Екатерина “ проф. Генчо Начев.

„ Общопрактикуващите лекари са 3661 при нужда от 5000. Има дефицит, което значи, че тази компетентност към този момент не е атрактивна. 30% от тях са в пенсионна възраст. Няма опция всеки от тях да е разполагаем 24/7, а и огромна част от пациентите в техните листи не са удовлетворени от обслужването. Капитацията не би трябвало да изчезва, само че би трябвало да остане като дребна част от общото заплащане на общопрактикуващите лекари, която да бъде най-вече поради това, че те ще вършат профилактика, ще наблюдават за имунизационен календар и други Основното заплащане обаче би трябвало да идва от осъществените прегледи “, сподели проф. Начев във връзка концепциите на ръководещите за промяна в ПИМП.

По отношение на 24-часовото разположение проф. Начев съобщи, че на доста места персоналните лекари са се сдружили неофициално да дават на всеки 10 дни по едно дежурство. „ Това е добра процедура, която може да се регламентира “, добави той.

Според проф. Начев обаче е необходим фокус върху Спешната помощ, тъй като без мощна Спешна помощ не могат да станат никакви промени в опазването на здравето.

„ Все още липсват хеликоптери, би трябвало да има положително съоръжение на колите за спешна помощ и готови парамедици. При мощна Спешна помощ може да се направи всякаква промяна без да се чака отрицателно отношение към жителите и няма да страда никой от пациентите. Трябва да има и обезпечено финансиране, несъмнено “, сподели още проф. Начев.

Като съществена нужда на системата проф. Начев означи действителния надзор, защото сега той по думите му е единствено административен. „ Първо ще се сведат до най-малко отчитането на действия, които не са осъществени, както и такива, които са противопоказани за осъществяване. Този надзор може да бъде осъществен единствено от експертите “, сподели той.

Според проф. Начев не е правилно, че пандемията е посочила дефекти в системата, а в противен случай - системата сносно се е справила с пандемията. Не се е наложило България да праща пациенти в други страни като Франция да вземем за пример, която пращаше пациенти в Германия.

Проф. Начев разяснява и отпадането на изключителната епидемиологичната конюнктура у нас от 1 април. „ Болниците ще би трябвало да минат в естествения си метод на работа, да одобряват повече пациенти, да се освободят от леглата за COVID-19. Мениджмънтът на тези заведения би трябвало да се настрои, че няма да има в допълнение заплащане за COVID-19, което беше добре за личния състав. Същевременно обаче се чака с към 25% повишаване на клиничните пътеки, като ще би трябвало да се обезпечат средства за заплащане на личния състав на лечебните заведения от това повишаване “, сподели той.

Проф. Начев съобщи, че с изключение на тези 1000 лева, които бяха обезпечени от бюджета на страната по време на пандемията, доста лечебни заведения, в това число и „ Св. Екатерина “, са плащали спомагателни средства.

По думите му приключването на профилирана работна ръка на открито не е от времето на пандемията, а се знае от дълго време. За това би трябвало да се вземат ограничения, които не са толкоз лесни. „ Хората не отиват единствено поради финансовия тласък, те отиват в едни сносно устроени страни, тук-там, където има строго избран ред на кариерно развиване. Те могат да се задържат тук с ясно схващане, че на петата година от завършването си ще могат да специализират, на 8-та, че ще оглавят някакво поделение или конструкция и несъмнено по-голямо заплащане на труда “, сподели още проф. Генчо Начев.