Стана ясна причината за смъртта на Гого от Тоника
Има нещо алегорично в това, че преди няколко години Ева Найденова и Стефан Диомов, създателите на група „ Тоника “, не помниха свадите и се сдобриха на гроба на Гого. Там взаимно си желаеха амнистия. Добрите хора носят добра сила. Дори и от отвъдното, написа Шоу.
А Гого бе добър човек. Твърдят го всички, които го познаваха. Не единствено поради чаровната усмивка, с която ще го запомнят стотиците хиляди негови другари и фенове, а тъй като такава бе душата му.
Отиде си прекомерно рано, преди да е довършил доста от нещата, които бе почнал. Остави песните си, любящ наследник и един компютър, цялостен с музика, проекти и хрумвания.
Дълго никой не бе посмял да го допре. Заръката на Гого е била това да направи само талантливит му съидейник Красимир Гюлмезов. Точно той написа музиката за песента отдадена на него „ Вместо довиждане “. Преди това поетът Живко Колев изля тъгата си по раздялата с приятеля в стихове: „ Ти безшумно се отрони като лист,/след себе си вратата не затвори,/ в този момент в случай че ти би трябвало пианист,/ повикай ме и аз ще дойда горе. “ Една тъжна ария за един ярък човек.
6 август се навършват седемдесет години от рождението му. Намеренията му били за стане инженер-химик. Дори се захванал с реализирането им. Съдбата обаче го потупва по рамото и го праща там, където му е мястото. 22 септември 1971 година първокурсникът от Химико-технологичния институт, след прослушване и определен в състава на групировката, предвождана от Стефан Диомов „ Тоника “. Една вечер той изпраща на гарата солистката на групировката, одеве приключилата гимназия Ева, целува я на разлъка и тази целувка подпечатва вечно любовта им.
До последния си мирис Георги Найденов-Гого си остана момчето от Бургас. Той в никакъв случай не се раздели с морето и възпя красивите вечери на своя град по този начин, че песента му се трансформира в негов химн.
Песента „ Бургаски вечери “ е дело на композитора Иван Коларов и пристанищния докер, влюбен в поезията Иван Ванев. Монката и учебната група „ Корали “ в която е и Гого, я изпява за първи път. Но пълноценния й живот, триумфът й по целия свят, където има българи, се дължи на осъществяването на Георги Найденов. Публиката я боготвори. По нейно предпочитание от време на време той е пял няколко пъти на един концерт. Освен аплаузи е имало и сълзи.
Днес Ева споделя, че постоянно, когато е на сцената, усеща, че Гого е до нея. Той продължава да пее с останалите. Жив е, споделя, не съм сигурна дали мъртвите не сме ние.
Георги Найденов е първият поканил фамозните италианци от групата „ Рики и повери “ у нас. Те са дружно с фамилия „ Тоника “ на 6 май 2005 година в зала 1 на НДК. Така се ражда едно положително другарство. Между Бургас и Рим прелитат писма, ноти и положителни пожелания. При второто идване на „ Богатите е бедните “ в „ Арена армеец “ Гого към този момент го няма. Но тези от сцената, в онази паметна вечер, постоянно подвигат глава към небето, знаят, че той е там и ги гледа.
През 2009 година мнозина в България чуват ужасната вест: Гого е болен от доста рядката болест латерална склероза. От този момент Ева се посвещава напълно на него. Забравя музиката. Колегите провеждат благотворителни концерти. Публиката е щастлива да види още единствено веднаж Гого на сцената. Все по този начин ухилен, само че към този момент в инвалидна количка. Всички се надяват да се размине с най-лошото. Правят се догадки. От къде ли е пристигнало това зло. Някои се връщат към това скандално турне във Виетнам, след което на „ Тоника “ е неразрешено да пеят. За Виетнам се загатва още веднаж, тридесет години по-късно. Лекарите трансформират първичната диагноза, като вземат решение, че Гого в действителност е болен от лаймска болест, резултат от захапване от насекомо точно там. Дали, в случай че това бе установено по-рано Гого през днешния ден нямаше да е жив, питат се приятелите му. Но лекарски неточности ще има несъмнено до момента в който съществува света.
Гого си отива от този свят на 10 януари 2014 година. Обезумяла Ева го раздрусва да стане. Бузите му са червени, той няма бял косъм. Любящата брачна половинка не може да одобри това, което е станало. Така е и до през днешния ден: Мъжът ми постоянно е тук, чувствам го-казва.
Жената, която тридесет и три години е с Гого и остава с него до последния му мирис споделя, че непрекъснато го сънува. Говорят си както в миналото. Разказва му за последното си визити в Бачковския манастир, където веднаж в годината са ходили дружно.
Ева в никакъв случай няма да не помни и последната му повеля: Да не стопира. Да продължава да пее. Затова се качва на сцената единствено 10 дни след гибелта му. И не слиза до през днешния ден.
А Гого бе добър човек. Твърдят го всички, които го познаваха. Не единствено поради чаровната усмивка, с която ще го запомнят стотиците хиляди негови другари и фенове, а тъй като такава бе душата му.
Отиде си прекомерно рано, преди да е довършил доста от нещата, които бе почнал. Остави песните си, любящ наследник и един компютър, цялостен с музика, проекти и хрумвания.
Дълго никой не бе посмял да го допре. Заръката на Гого е била това да направи само талантливит му съидейник Красимир Гюлмезов. Точно той написа музиката за песента отдадена на него „ Вместо довиждане “. Преди това поетът Живко Колев изля тъгата си по раздялата с приятеля в стихове: „ Ти безшумно се отрони като лист,/след себе си вратата не затвори,/ в този момент в случай че ти би трябвало пианист,/ повикай ме и аз ще дойда горе. “ Една тъжна ария за един ярък човек.
6 август се навършват седемдесет години от рождението му. Намеренията му били за стане инженер-химик. Дори се захванал с реализирането им. Съдбата обаче го потупва по рамото и го праща там, където му е мястото. 22 септември 1971 година първокурсникът от Химико-технологичния институт, след прослушване и определен в състава на групировката, предвождана от Стефан Диомов „ Тоника “. Една вечер той изпраща на гарата солистката на групировката, одеве приключилата гимназия Ева, целува я на разлъка и тази целувка подпечатва вечно любовта им.
До последния си мирис Георги Найденов-Гого си остана момчето от Бургас. Той в никакъв случай не се раздели с морето и възпя красивите вечери на своя град по този начин, че песента му се трансформира в негов химн.
Песента „ Бургаски вечери “ е дело на композитора Иван Коларов и пристанищния докер, влюбен в поезията Иван Ванев. Монката и учебната група „ Корали “ в която е и Гого, я изпява за първи път. Но пълноценния й живот, триумфът й по целия свят, където има българи, се дължи на осъществяването на Георги Найденов. Публиката я боготвори. По нейно предпочитание от време на време той е пял няколко пъти на един концерт. Освен аплаузи е имало и сълзи.
Днес Ева споделя, че постоянно, когато е на сцената, усеща, че Гого е до нея. Той продължава да пее с останалите. Жив е, споделя, не съм сигурна дали мъртвите не сме ние.
Георги Найденов е първият поканил фамозните италианци от групата „ Рики и повери “ у нас. Те са дружно с фамилия „ Тоника “ на 6 май 2005 година в зала 1 на НДК. Така се ражда едно положително другарство. Между Бургас и Рим прелитат писма, ноти и положителни пожелания. При второто идване на „ Богатите е бедните “ в „ Арена армеец “ Гого към този момент го няма. Но тези от сцената, в онази паметна вечер, постоянно подвигат глава към небето, знаят, че той е там и ги гледа.
През 2009 година мнозина в България чуват ужасната вест: Гого е болен от доста рядката болест латерална склероза. От този момент Ева се посвещава напълно на него. Забравя музиката. Колегите провеждат благотворителни концерти. Публиката е щастлива да види още единствено веднаж Гого на сцената. Все по този начин ухилен, само че към този момент в инвалидна количка. Всички се надяват да се размине с най-лошото. Правят се догадки. От къде ли е пристигнало това зло. Някои се връщат към това скандално турне във Виетнам, след което на „ Тоника “ е неразрешено да пеят. За Виетнам се загатва още веднаж, тридесет години по-късно. Лекарите трансформират първичната диагноза, като вземат решение, че Гого в действителност е болен от лаймска болест, резултат от захапване от насекомо точно там. Дали, в случай че това бе установено по-рано Гого през днешния ден нямаше да е жив, питат се приятелите му. Но лекарски неточности ще има несъмнено до момента в който съществува света.
Гого си отива от този свят на 10 януари 2014 година. Обезумяла Ева го раздрусва да стане. Бузите му са червени, той няма бял косъм. Любящата брачна половинка не може да одобри това, което е станало. Така е и до през днешния ден: Мъжът ми постоянно е тук, чувствам го-казва.
Жената, която тридесет и три години е с Гого и остава с него до последния му мирис споделя, че непрекъснато го сънува. Говорят си както в миналото. Разказва му за последното си визити в Бачковския манастир, където веднаж в годината са ходили дружно.
Ева в никакъв случай няма да не помни и последната му повеля: Да не стопира. Да продължава да пее. Затова се качва на сцената единствено 10 дни след гибелта му. И не слиза до през днешния ден.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ