Лятото - това безкрайно зреене на мига
Има нещо изключително в топлината, дългите сенки, във неочаквания дъжд и тъгата, която лятото носи със себе си. Нещо, която ни откъсва, променя погледа ни, чувството за самите нас. Лятото е една дълго зреене, една натежаване. Под нетърпимата тежест на суетата и егото, която ни потапя в положение на безсмислие и безтегловност. То ражда ново знание, което дълго сме търсили.
Идват тези душни сутрини, които лишават всякаква сила, преди още да се е събудила. Идват дългите горещи дни и бездействието. Идва оня час, сред 4 и 5 следобяд, когато е толкоз горещо и безсмислено да се прави, каквото и да е. С първия студ идва желанието за студено пиво, тераса, джаз или боса нова. Може би има деца в близост, може би мъж или котка, а може да няма никого. Тази самотност лятна е оттатък хората към нас, оттатък нас. Чувството, че пропиляваш деня си, лятото си, живота си в никакъв случай не е толкоз мощно, колкото в летните привечери. С техните дълги сенки, надигаща се вълна зной, жужене на буболечки, неочакван вик на птица. Идват дългите протяжни нощи, в които за пръв път сме будни същински. Нищо не помръдва в отворените тераси, само че в нас нещо се разсънва.
Прегръщам това безсмислие и безбрежност. Приемам и се топвам в това нищоправене. Уморена съм от надпревари, цялостни със задания описи. Очакването, че би трябвало да подкрепям дома си спретнат, да отговоря на всички чатове, да върна позвъняването, да съм измежду хора, да си догледам сериала, да съм добре гримирана и облечена съвременно, стилно и в звук. Не желая да се опознавам, не желая да се модернизирам. Съвършенството, триумфът - това са модерните религии. Не ги желая. Търсенето на сродната душа, на идеалното тяло, на всичко това, което те показва пред всички...това откриване, с цел да бъдеш харесан, да бъдеш одобрен.
Ако желая, няма да измия тази чаша. Ако желая, ще зарежа сериала по средата. Ако желая, ще остана по долни дрехи през целия ден. Ако желая, няма да съм секси, даже за себе си. Ако желая, ще се напия сама. Ако желая, няма да диря смисъл, цел. Нека остане по този начин, дано се изгубя. Отказвам да се състезавам, отхвърлям да се стремя. Всичко толкоз бързо се променя, какъв е смисълът оттатък този момент?
През лятото смисълът е хубава книга, дълга разходка на мръкване. Коктейл с доста лед. Тиха музика от младостта, може не и твоята. През лятото смисълът е срещи с непознати, които трансформират живота ти. Наслада от прекрасен шал или от дълго търсеното украшение, които допълват онази визия за себе си, която постоянно си имала. През лятото смисълът е в дълги дрямки на шарена сянка, огън на плажа, нечии очи, които те виждат както ти самата искаш да бъдеш забелязана. През лятото смисълът е да схванеш, усетиш, че не ние хващаме мига, а че той в действителност хваща нас - идеален в своето пропукано несъвършенство. Защото ти го пропука. Самата ти с твоето реене, с отхвърли си да участваш в огромното съревнование на живота, с твоето вглеждане в маловажните неща.
И в края на лятото разбираш, че зад пропуканата от морска сол, изпепеляващо слънце, сладка нега излиза същинската твоя светлина. Зреенето завърши, плодът падна и се пръсна, с цел да оголи ядрото на твоята същина. Самата ти, самото лято.
Идват тези душни сутрини, които лишават всякаква сила, преди още да се е събудила. Идват дългите горещи дни и бездействието. Идва оня час, сред 4 и 5 следобяд, когато е толкоз горещо и безсмислено да се прави, каквото и да е. С първия студ идва желанието за студено пиво, тераса, джаз или боса нова. Може би има деца в близост, може би мъж или котка, а може да няма никого. Тази самотност лятна е оттатък хората към нас, оттатък нас. Чувството, че пропиляваш деня си, лятото си, живота си в никакъв случай не е толкоз мощно, колкото в летните привечери. С техните дълги сенки, надигаща се вълна зной, жужене на буболечки, неочакван вик на птица. Идват дългите протяжни нощи, в които за пръв път сме будни същински. Нищо не помръдва в отворените тераси, само че в нас нещо се разсънва.
Прегръщам това безсмислие и безбрежност. Приемам и се топвам в това нищоправене. Уморена съм от надпревари, цялостни със задания описи. Очакването, че би трябвало да подкрепям дома си спретнат, да отговоря на всички чатове, да върна позвъняването, да съм измежду хора, да си догледам сериала, да съм добре гримирана и облечена съвременно, стилно и в звук. Не желая да се опознавам, не желая да се модернизирам. Съвършенството, триумфът - това са модерните религии. Не ги желая. Търсенето на сродната душа, на идеалното тяло, на всичко това, което те показва пред всички...това откриване, с цел да бъдеш харесан, да бъдеш одобрен.
Ако желая, няма да измия тази чаша. Ако желая, ще зарежа сериала по средата. Ако желая, ще остана по долни дрехи през целия ден. Ако желая, няма да съм секси, даже за себе си. Ако желая, ще се напия сама. Ако желая, няма да диря смисъл, цел. Нека остане по този начин, дано се изгубя. Отказвам да се състезавам, отхвърлям да се стремя. Всичко толкоз бързо се променя, какъв е смисълът оттатък този момент?
През лятото смисълът е хубава книга, дълга разходка на мръкване. Коктейл с доста лед. Тиха музика от младостта, може не и твоята. През лятото смисълът е срещи с непознати, които трансформират живота ти. Наслада от прекрасен шал или от дълго търсеното украшение, които допълват онази визия за себе си, която постоянно си имала. През лятото смисълът е в дълги дрямки на шарена сянка, огън на плажа, нечии очи, които те виждат както ти самата искаш да бъдеш забелязана. През лятото смисълът е да схванеш, усетиш, че не ние хващаме мига, а че той в действителност хваща нас - идеален в своето пропукано несъвършенство. Защото ти го пропука. Самата ти с твоето реене, с отхвърли си да участваш в огромното съревнование на живота, с твоето вглеждане в маловажните неща.
И в края на лятото разбираш, че зад пропуканата от морска сол, изпепеляващо слънце, сладка нега излиза същинската твоя светлина. Зреенето завърши, плодът падна и се пръсна, с цел да оголи ядрото на твоята същина. Самата ти, самото лято.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ