Има нещо гнило, когато ни рисуват твърде идеални или пък

Има нещо гнило, когато ни рисуват прекомерно идеални или пък демонични облици. И да не забравяме, че сме " деца на социализма " с избрани дефицити.

Това разяснява журналистът Миролюба Бенатова.

Ето какво споделя тя: 

В библиотеката в Търговище поговорихме за информация и агитация. Атмосферата ме предизвика да напомня по какъв начин " работническите колективи " от цялата страна " проучват " " Тютюн " на Димитър Димов. И вземат решение, че романът не е написан вярно, съгласно догмата на социалистическия натурализъм. " Народният цензор " отсича, че Ирина е прекомерно симпатична, макар че е потънала в буржоазно разлагане. Работниците и властта споделят, че книгата би трябвало да бъде неразрешена. Или дописана - със мощен, позитивен облик на комунистическа жена. Така се появява Лила. Димов избира да " балансира " романа, вместо да изчезне от литературния живот.

Дадох този образец с концепцията да напомня, че сме " деца на социализма ", ненаучени на сериозно мислене. Трябва да си го имаме поради, когато се гмуркаме в небалансираната и объркана пропагандно-информационна среда. И постоянно да имаме едно на разум, когато ни рисуват прекомерно идеални или демонични облици. Там е лъжата.