Има неща, които не трябва да се казват дори при

Има неща, които не би трябвало да се споделят даже при най-силно неспокойствие и обективен яд. Те са най-нараняващите, които унищожават самата основа на това, от което се състои връзката родител-дете.

Разбира се, всички сме хора. И ние имаме право да изпитваме разнообразни страсти към децата си, изключително когато се държат неприятно, скучаят, носят неприятни оценки, чупят обичаните ни дрънкулки, тропат с мръсните си крачета по преди малко измития под...

Но въпреки всичко има неща, които не би трябвало да се споделят даже при най-силно неспокойствие и обективен яд. Взаимоотношенията по другарски метод слагат основата за цялото следващо психическо благоденствие на детето. И по този начин – какво НИКОГА не би трябвало да казвате на детето си:

" По-добре в никакъв случай да не беше се раждал/а “

Това е може би една от най-разрушителните изречения. Разбива самочувствието и основава чувство за безполезност у дребния човек. Въздействието на тези думи може да продължи доста дълго време. На децата е доста мъчно да схванат, че в действителност не мислим по този начин (поне в множеството случаи), че това е просто демонстрация на крайната степен на нашия яд, отчаяние и отмалялост.

" Побързай, другояче ще те оставя тук “

Страхът от занемаряване или загуба нормално участва при всички дребни деца и постоянно е един от главните детски кошмари. Изричайки тази фраза, ние ускоряваме съществуващия боязън, правейки го доста по-реален. Вариации на тематика " стой да плачеш/спри да се заблуждаваш другояче ще те дам на онази леля/полицай/Баба Яга ", са от същата серия.

" Никога не изпълняваш това, което ти споделям "

Повтарянето на тази фраза е превъзходен метод да създадете у детето положение на заучена беззащитност, на възприятие, че то по принцип не е в положение да направи нищо положително в този живот. С течение на времето детето може да загуби предпочитание даже да се опита да направи нещо.

" Защо не можеш да бъдеш като брат си/сестра си/, като детето от прилежащия клас? “

Децата не обичат да бъдат сравнявани с другите. Те би трябвало да бъдат обичани такива, каквито са. Този тип фраза не предизвиква детето да бъде по-добро, колкото и да ни се желае. Тя ускорява възприятията му на некомпетентност и ревнивост към посочения " модел за подражателство “. Освен това ревността никога не е " бяла “.

" Баща ти/майка ти... “

Често ни е мъчно да устоим да не кажем нещо неприятно за другия родител, изключително в случай че сред нас има спор, в случай че връзката е на ръба (или даже отвъд) на бракоразвод.

Но да бъде " на линията на огъня “ в спор сред родителите не е по никакъв начин потребно за детето. Детето може да получи чувството, че би трябвало да избере " с кого да бъде “, че също по този начин би трябвало да каже неприятни неща за другия родител, с цел да завоюва вашето утвърждение. Ясно е, че сходна позиция постоянно се оказва прочувствено непоносима за детето.

Какво би трябвало да извършите, в случай че откриете, че нарушавате това родителско " табу “ понякога (или съвсем всеки ден)? Всъщност тези редове не са, с цел да накарат хората да си кажат: " аз съм неприятен родител “. Те са по-скоро причина да се замислите за прочувственото си положение, за ресурсите си, за степента на родителското си " прочувствено прегаряне “ и за благополучието на детето си.

Ако би трябвало - в точния момент да потърсите професионална психическа помощ, поучава Woman.bg.