Какво променят танците, ако започнеш след 60
Има метод да остаряваш в компания, с музика и страст. Надежда Дичева е сигурна в това и по тази причина предлага нещо съответно на хората над 60 години – уроци по танци.
Денят е сряда, часът – малко след 11. В залата за танци звучи My Way на Франк Синатра. По-точно нейна версия. Чува се тихият тон от придвижване на обувки по паркета. Десетина души танцуват валс.
На пръв взор наподобява като нормален урок по танци, само че в този има нещо неизмеримо – всички танцьори са на възраст над 60 години. Малко от тях имат предходен опит в танците, множеството танцуват единствено от няколко месеца. Но лицата им блеснат сега, в който влязат в залата.
Една от тях е Росица Зографова . Включила се е в групата по бални и латино танци преди по-малко от два месеца, само че към този момент мъчно си показва да остане без уроците.
“Чувствам зареждане, усещам по какъв начин настроението ми се покачва. Запълва ми една нужда да поддържам връзка с нови хора ”, споделя тя на потегляне след последния урок за годината.
Наскоро се е пенсионирала и постоянните ѝ контакти с хора са намалели.
“Човек тъкмо поради това има спад в настроението на моменти. Децата са огромни, те си имат своите задължения ”, споделя тя. “И би трябвало да намерим с какво да запълним този вакуум от страст, която ни кара да се радваме на живота и да търсим хубави моменти. ”
Тя намира тъкмо това в танците.
Всъщност това не са елементарни уроци. Те са особено основани за хора над 60 години от група професионални танцьори. Целта им е да създадат изкуството по-достъпно за възрастни хора и по този метод да се борят със общественото отпадане и самотата, които постоянно съпътстват остаряването.
Инициативата се споделя “Аз съм тук ”, а нейна създателка е Надежда Дичева , танцьорка и хореографка. Заема се с това, тъй като вижда проблем в отношението към възрастните хора в България и към остаряването въобще. Не би трябвало да е по този начин, както е сега, счита тя.
“Човек, като се движи, живее ”
В прилежащата зала урокът е по национални танци. Сред танцьорите е Стефка Гюзелева . Тя е на 85 години и споделя, че е най-възрастната в групата. Танцувала е като ученичка и студентка, а когато при започване на годината научава за уроците, се записва без съмнение. И споделя, че доста ѝ харесва.
“Първо е придвижването. Човек, като се движи, живее. Другото е общественият контакт ”, споделя тя и маха на друга жена, която таман си потегля от залата.
“Виждате какъв брой доста хора се събираме. Единият каже нещо, другият… излизаме на кафе по-късно. Да тръгнеш нанякъде, да се облечеш [за излизане]. За мен е доста. Защото другояче съм сама. Цял ден съм сама… ”
Подобно нещо споделя и Марина Василева , друга участничка в групите по танци.
“Аз съм обществен човек и обичам да бъда в обществена среда. Не желая остатъкът от живота ми да мине сред печката и мивката. Затова съм тук ”, споделя тя. “Въпросът е да бъдем измежду хора, да се усещаме потребни за себе си, с цел да бъдем потребни и на другите. ”
Докато приказваме, до вратата към този момент се е събрала група.
“Моите приятелки потеглят ”, споделя забързано Пенка Христова и им маха да я почакат за минута.
Тя се е записала на уроците по танци с помощта на тях.
“След двугодишно затваряне поради боледуване, моите приятелки съумяха да ме измъкнат от у дома и да ме включат в този клуб ”, споделя тя. “И по този начин трансформираха моя живот. Отпечатъкът е необикновен. ”
На въпрос какъв би бил животът им без танците, отговорите идват един след различен – “затворен ”, “скучен ”, “сив ”.
Да остаряваш в България
Социалната изолираност и самотата постоянно съпътстват пенсионирането и остаряването. Те имат негативно влияние освен върху психическото, само че и върху физическото здраве. Световната здравна организация (СЗО) тяхното въздействие може да се съпоставя с това на пушенето, затлъстяването и неналичието на физическа интензивност.
Няма оценки какъв дял от възрастните хора по света са наранени, само че в някои страни, за които има данни, един на всеки трима споделя, че се усеща уединен. За България такива изследвания няма.
Но доста възрастни хора в страната също се сблъскват с този и доста други проблеми.
“Да остаряваш в България е едно съществено предизвикателство ”, споделя създателката на самодейността Надежда Дичева . Според нея за това способства “нагласата на всички ни – освен на институционално равнище, а въобще в обществото ”.
Денят е сряда, часът – малко след 11. В залата за танци звучи My Way на Франк Синатра. По-точно нейна версия. Чува се тихият тон от придвижване на обувки по паркета. Десетина души танцуват валс.
На пръв взор наподобява като нормален урок по танци, само че в този има нещо неизмеримо – всички танцьори са на възраст над 60 години. Малко от тях имат предходен опит в танците, множеството танцуват единствено от няколко месеца. Но лицата им блеснат сега, в който влязат в залата.
Една от тях е Росица Зографова . Включила се е в групата по бални и латино танци преди по-малко от два месеца, само че към този момент мъчно си показва да остане без уроците.
“Чувствам зареждане, усещам по какъв начин настроението ми се покачва. Запълва ми една нужда да поддържам връзка с нови хора ”, споделя тя на потегляне след последния урок за годината.
Наскоро се е пенсионирала и постоянните ѝ контакти с хора са намалели.
“Човек тъкмо поради това има спад в настроението на моменти. Децата са огромни, те си имат своите задължения ”, споделя тя. “И би трябвало да намерим с какво да запълним този вакуум от страст, която ни кара да се радваме на живота и да търсим хубави моменти. ”
Тя намира тъкмо това в танците.
Всъщност това не са елементарни уроци. Те са особено основани за хора над 60 години от група професионални танцьори. Целта им е да създадат изкуството по-достъпно за възрастни хора и по този метод да се борят със общественото отпадане и самотата, които постоянно съпътстват остаряването.
Инициативата се споделя “Аз съм тук ”, а нейна създателка е Надежда Дичева , танцьорка и хореографка. Заема се с това, тъй като вижда проблем в отношението към възрастните хора в България и към остаряването въобще. Не би трябвало да е по този начин, както е сега, счита тя.
“Човек, като се движи, живее ”
В прилежащата зала урокът е по национални танци. Сред танцьорите е Стефка Гюзелева . Тя е на 85 години и споделя, че е най-възрастната в групата. Танцувала е като ученичка и студентка, а когато при започване на годината научава за уроците, се записва без съмнение. И споделя, че доста ѝ харесва.
“Първо е придвижването. Човек, като се движи, живее. Другото е общественият контакт ”, споделя тя и маха на друга жена, която таман си потегля от залата.
“Виждате какъв брой доста хора се събираме. Единият каже нещо, другият… излизаме на кафе по-късно. Да тръгнеш нанякъде, да се облечеш [за излизане]. За мен е доста. Защото другояче съм сама. Цял ден съм сама… ”
Подобно нещо споделя и Марина Василева , друга участничка в групите по танци.
“Аз съм обществен човек и обичам да бъда в обществена среда. Не желая остатъкът от живота ми да мине сред печката и мивката. Затова съм тук ”, споделя тя. “Въпросът е да бъдем измежду хора, да се усещаме потребни за себе си, с цел да бъдем потребни и на другите. ”
Докато приказваме, до вратата към този момент се е събрала група.
“Моите приятелки потеглят ”, споделя забързано Пенка Христова и им маха да я почакат за минута.
Тя се е записала на уроците по танци с помощта на тях.
“След двугодишно затваряне поради боледуване, моите приятелки съумяха да ме измъкнат от у дома и да ме включат в този клуб ”, споделя тя. “И по този начин трансформираха моя живот. Отпечатъкът е необикновен. ”
На въпрос какъв би бил животът им без танците, отговорите идват един след различен – “затворен ”, “скучен ”, “сив ”.
Да остаряваш в България
Социалната изолираност и самотата постоянно съпътстват пенсионирането и остаряването. Те имат негативно влияние освен върху психическото, само че и върху физическото здраве. Световната здравна организация (СЗО) тяхното въздействие може да се съпоставя с това на пушенето, затлъстяването и неналичието на физическа интензивност.
Няма оценки какъв дял от възрастните хора по света са наранени, само че в някои страни, за които има данни, един на всеки трима споделя, че се усеща уединен. За България такива изследвания няма.
Но доста възрастни хора в страната също се сблъскват с този и доста други проблеми.
“Да остаряваш в България е едно съществено предизвикателство ”, споделя създателката на самодейността Надежда Дичева . Според нея за това способства “нагласата на всички ни – освен на институционално равнище, а въобще в обществото ”.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ