Грамофонни плочи и ретро облекло. Защо млади хора харесват стари неща
Да не мислите, че хората на по 20 не знаят по какъв начин да употребяват грамофон или аналогов фотоапарат? За доста от тях тези думи значат обичани занимания. Те намират сексапил в старите облекла, плочите и лентовите фотоси. Казват, че по този начин се учат да забавят темпото.
Те са на по 20 и няколко, а носят облекла от предишния век. Вместо да си вършат селфи с телефон, избират да снимат на лента. А когато имат нов обичан албум, постоянно търсят да си го купят на грамофонна плоча.
Млади са, а харесват „ остарели “ неща – движимости и занимания, които са били на мода доста преди тяхното раждане.
Казват, че в тях намират някаква особена хубост и хармония, в която се припознават.
Харесва им „ обичаят “ да слушат музика и да снимат аналогово. Обичат да се показват с облекла и аксесоари, дълго търсени в магазините за втора ръка.
Има доста аргументи „ старите “ неща да са на мода през днешния ден. Но една от тях е, че тe оказват помощ на младежите да забавят бързия темп на нормалния сегашен дени да намерят скъпото в морето от благоприятни условия и информация.
Дрехи от времето на баба ти
Дънкови якета от 90-те години на предишния век, остарели кожени чанти, копринени вратовръзки. От няколко месеца в центъра на София има магазин за сходни облекла и аксесоари.
Магазинът се споделя How to Babushka и зад него стоят Вероника и Константин . Тя е на 25 , а той – на 24 .
Двамата се срещат преди две години. На идната се женят, а малко по-късно вземат решение да основат първия „ винтидж “ магазин в центъра на София.
Не го назовават „ бизнес “, нито „ работа “, а „ дело “, тъй като е обвързвано с общата им обич към старите облекла. Използват думата „ винтидж “ (взета от британския език), с цел да означат достоверните облекла отпреди няколко десетилетия.
Често феновете на този метод на обличане назовават облеклата си „ находки “, тъй като са единствени по рода си. Затова винтидж стилът се опълчва на така наречен „ бърза мода “ – всеобщо създаваните облекла на познати марки, които се намират в моловете.
Вероника се увлича по тази просвета още в гимназиалните си години. Намира в нея хармония и симптом за добър усет.
„ Приятелите ми ми демонстрираха света на вторите използва и бързо се ориентирах към него “, споделя тя.
„ Когато си младеж, най-лесният метод да се изразяваш е през облеклата. Шансът да намериш неповторими облекла във втори използва е много висок, до момента в който бързата мода няма нищо общо с характерността. “
Първо Вероника основава How to Babushka като в Инстаграм и стартира да качва в нея видеоклипове с винтидж дрехи на фона на естрадни песни.
Името е определено в чест на бабата на Вероника. В страницата тя продава облеклата, които счита за красиви и стилни, а след това си прави и уебсайт.
За Константин ползата към винтидж облеклата идва, когато се среща с Вероника.
„ Тогава имах миг на просветление. Защо да купуваме облекла, които в този момент употребяват запас, когато има облекла в съвършено положение, които към този момент са създадени? “, споделя Константин.
Сега двамата сортират за магазина си единствено облекла, които дават отговор на условията им за кройки и платове и носят историческа фешън полезност. Правят това с обич към поколението, носили такива дрехи. Най-старите в сбирката им са създадени през 70-те години.
За Вероника и Константин откриването на такива облекла е и вълнуващо прекарване.
„ Когато намериш една дреха всред 100, имаш възприятието, че си спечелил от лотарията “, споделя Вероника.
„ Винаги помниш по кое време и от кое място си я купил, свързваш я с история или с пътешестване “, прибавя Константин.
Обичаят да си пуснеш плоча
Когато Момчил е в осми клас, по-голямата му сестра си купува грамофон. Двамата наследяват доста касетки и плочи от татко си и ги пазят като спомен за него.
Сега към този момент имат и на какво да слушат плочите. Тогава Момчил, който през днешния ден е на 21 , се възпламенява по музиката на аналогов притежател.
Когато сестра му се изнася от у дома, Момчил си взима личен грамофон и стартира да колекционира плочи. Най-често си ги купува от магазини в София, а в случай че търси нещо по-специфично, си го поръчва от уебсайт.
„ Предпочитам да отида на място. Да се дълбая, да виждам разнообразни заглавия и да се обогатявам “, споделя той.
„ Много постоянно отивам до магазина с 30 лв. в джоба и в случай че ми хареса някоя обложка на плоча до тази сума, я взимам. “
Момчил става почитател на плочите не толкоз поради качеството на звука, колкото поради физическото им наличие. В стаята му има специфична секция за грамофона и сбирката му.
„ Така повече оценяваш музиката. Не е просто някакъв файл, който се смесва с други файлове в компютъра ти и по нищо не се отличава “, споделя Момчил.
За него да си пусне плоча е същински „ бит “.
„ Свързвам това с времето, когато хората в действителност са обръщали внимание на това какво слушат “, прибавя той.
Да забавиш темпото в 36 фрагмента
Преди седем години Ана-Мария отпътува за Англия, с цел да учи фотожурналистика. Тогава е запалена по цифровата снимка, само че по време на пандемията от ковид губи вдъхновението си и стартира да търси нов изобретателен отдушник.
Спомня си за един остарял аналогов фотоапарат, който си е купила онлайн. През 2020 година се мести в Лондон и стартира да снима съвсем напълно с него.
„ Изведнъж се отключи нещо, което ми доставяше доста повече наслаждение “, споделя тя.
Сега Ана-Мария е на 26 . Занимава се със снимане на събития, само че някой ден се надява да трансформира в специалност и аналоговата снимка.
„ Тя е доста по-различна от цифровата. Изисква да забавиш темпото и да помислиш “, споделя Ана-Мария.
Харесва ѝ това, че броят фрагменти, с които разполагаш, е стеснен – нормално 36 . Това те предизвиква да бъдеш изобретателен и да търсиш по-интересната позиция, от която да запечаташ фрагмента.
Освен това снимането на лента те учи да чакаш, споделя Ана-Мария. Не можеш да видиш фотографията незабавно, а чак откакто свърши лентата и ти я изпратиш на място, където да я проявят.
Играе роля и сантиментът към предишното. Като млад бащата на Ана-Мария също се е занимавал с лентова снимка и самичък е проявявал лентите си, а по-късно ѝ е давал своите апарати.
Има ли наклонност
Поне 90% от клиентите на How to Babushka са младежи, споделят Вероника и Константин. Дори по улиците те виждат от ден на ден младежи и хора в 20-те си години, които се обличат във винтидж жанр.
Момчил също вижда наклонност връстниците му да харесват остарели неща. Някои даже си купуват плочи, без да имат грамофони, единствено поради външния им тип.
„ Върви разказът за загатна “, споделя Момчил.
„ Не мисля, че е нещо общочовешко. Но хората със мощна носталгична настроеност, които харесват по-стари филми и музика – може би те са привлечени от този вид слушане, снимане, даже четене на антикварни книги. Цялата гама “, прибавя той.
„ Мисля, че младежите осъзнават какъв брой необичайно и бързо тече всекидневието ни през последните години “, споделя Ана-Мария. „ Но това не им харесва, по тази причина прибягват към такива по-бавни процеси. “
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Те са на по 20 и няколко, а носят облекла от предишния век. Вместо да си вършат селфи с телефон, избират да снимат на лента. А когато имат нов обичан албум, постоянно търсят да си го купят на грамофонна плоча.
Млади са, а харесват „ остарели “ неща – движимости и занимания, които са били на мода доста преди тяхното раждане.
Казват, че в тях намират някаква особена хубост и хармония, в която се припознават.
Харесва им „ обичаят “ да слушат музика и да снимат аналогово. Обичат да се показват с облекла и аксесоари, дълго търсени в магазините за втора ръка.
Има доста аргументи „ старите “ неща да са на мода през днешния ден. Но една от тях е, че тe оказват помощ на младежите да забавят бързия темп на нормалния сегашен дени да намерят скъпото в морето от благоприятни условия и информация.
Дрехи от времето на баба ти
Дънкови якета от 90-те години на предишния век, остарели кожени чанти, копринени вратовръзки. От няколко месеца в центъра на София има магазин за сходни облекла и аксесоари.
Магазинът се споделя How to Babushka и зад него стоят Вероника и Константин . Тя е на 25 , а той – на 24 .
Двамата се срещат преди две години. На идната се женят, а малко по-късно вземат решение да основат първия „ винтидж “ магазин в центъра на София.
Не го назовават „ бизнес “, нито „ работа “, а „ дело “, тъй като е обвързвано с общата им обич към старите облекла. Използват думата „ винтидж “ (взета от британския език), с цел да означат достоверните облекла отпреди няколко десетилетия.
Често феновете на този метод на обличане назовават облеклата си „ находки “, тъй като са единствени по рода си. Затова винтидж стилът се опълчва на така наречен „ бърза мода “ – всеобщо създаваните облекла на познати марки, които се намират в моловете.
Вероника се увлича по тази просвета още в гимназиалните си години. Намира в нея хармония и симптом за добър усет.
„ Приятелите ми ми демонстрираха света на вторите използва и бързо се ориентирах към него “, споделя тя.
„ Когато си младеж, най-лесният метод да се изразяваш е през облеклата. Шансът да намериш неповторими облекла във втори използва е много висок, до момента в който бързата мода няма нищо общо с характерността. “
Първо Вероника основава How to Babushka като в Инстаграм и стартира да качва в нея видеоклипове с винтидж дрехи на фона на естрадни песни.
Името е определено в чест на бабата на Вероника. В страницата тя продава облеклата, които счита за красиви и стилни, а след това си прави и уебсайт.
За Константин ползата към винтидж облеклата идва, когато се среща с Вероника.
„ Тогава имах миг на просветление. Защо да купуваме облекла, които в този момент употребяват запас, когато има облекла в съвършено положение, които към този момент са създадени? “, споделя Константин.
Сега двамата сортират за магазина си единствено облекла, които дават отговор на условията им за кройки и платове и носят историческа фешън полезност. Правят това с обич към поколението, носили такива дрехи. Най-старите в сбирката им са създадени през 70-те години.
За Вероника и Константин откриването на такива облекла е и вълнуващо прекарване.
„ Когато намериш една дреха всред 100, имаш възприятието, че си спечелил от лотарията “, споделя Вероника.
„ Винаги помниш по кое време и от кое място си я купил, свързваш я с история или с пътешестване “, прибавя Константин.
Обичаят да си пуснеш плоча
Когато Момчил е в осми клас, по-голямата му сестра си купува грамофон. Двамата наследяват доста касетки и плочи от татко си и ги пазят като спомен за него.
Сега към този момент имат и на какво да слушат плочите. Тогава Момчил, който през днешния ден е на 21 , се възпламенява по музиката на аналогов притежател.
Когато сестра му се изнася от у дома, Момчил си взима личен грамофон и стартира да колекционира плочи. Най-често си ги купува от магазини в София, а в случай че търси нещо по-специфично, си го поръчва от уебсайт.
„ Предпочитам да отида на място. Да се дълбая, да виждам разнообразни заглавия и да се обогатявам “, споделя той.
„ Много постоянно отивам до магазина с 30 лв. в джоба и в случай че ми хареса някоя обложка на плоча до тази сума, я взимам. “
Момчил става почитател на плочите не толкоз поради качеството на звука, колкото поради физическото им наличие. В стаята му има специфична секция за грамофона и сбирката му.
„ Така повече оценяваш музиката. Не е просто някакъв файл, който се смесва с други файлове в компютъра ти и по нищо не се отличава “, споделя Момчил.
За него да си пусне плоча е същински „ бит “.
„ Свързвам това с времето, когато хората в действителност са обръщали внимание на това какво слушат “, прибавя той.
Да забавиш темпото в 36 фрагмента
Преди седем години Ана-Мария отпътува за Англия, с цел да учи фотожурналистика. Тогава е запалена по цифровата снимка, само че по време на пандемията от ковид губи вдъхновението си и стартира да търси нов изобретателен отдушник.
Спомня си за един остарял аналогов фотоапарат, който си е купила онлайн. През 2020 година се мести в Лондон и стартира да снима съвсем напълно с него.
„ Изведнъж се отключи нещо, което ми доставяше доста повече наслаждение “, споделя тя.
Сега Ана-Мария е на 26 . Занимава се със снимане на събития, само че някой ден се надява да трансформира в специалност и аналоговата снимка.
„ Тя е доста по-различна от цифровата. Изисква да забавиш темпото и да помислиш “, споделя Ана-Мария.
Харесва ѝ това, че броят фрагменти, с които разполагаш, е стеснен – нормално 36 . Това те предизвиква да бъдеш изобретателен и да търсиш по-интересната позиция, от която да запечаташ фрагмента.
Освен това снимането на лента те учи да чакаш, споделя Ана-Мария. Не можеш да видиш фотографията незабавно, а чак откакто свърши лентата и ти я изпратиш на място, където да я проявят.
Играе роля и сантиментът към предишното. Като млад бащата на Ана-Мария също се е занимавал с лентова снимка и самичък е проявявал лентите си, а по-късно ѝ е давал своите апарати.
Има ли наклонност Поне 90% от клиентите на How to Babushka са младежи, споделят Вероника и Константин. Дори по улиците те виждат от ден на ден младежи и хора в 20-те си години, които се обличат във винтидж жанр.
Момчил също вижда наклонност връстниците му да харесват остарели неща. Някои даже си купуват плочи, без да имат грамофони, единствено поради външния им тип.
„ Върви разказът за загатна “, споделя Момчил.
„ Не мисля, че е нещо общочовешко. Но хората със мощна носталгична настроеност, които харесват по-стари филми и музика – може би те са привлечени от този вид слушане, снимане, даже четене на антикварни книги. Цялата гама “, прибавя той.
„ Мисля, че младежите осъзнават какъв брой необичайно и бързо тече всекидневието ни през последните години “, споделя Ана-Мария. „ Но това не им харесва, по тази причина прибягват към такива по-бавни процеси. “
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ