Има моменти, в които Джей Спринг е сигурен, че е

Има моменти, в които Джей Спринг е сигурен, че е най-великият човек в света. Той е на 22 години, живее в Лос Анджелис и има диагноза нарцистично личностно разстройство. Поради тази причина споделя, че в най-тежките си моменти е „ грандиозно подведен “ за себе си.

„ Тогава си мисля, че един ден всички ще схванат, че съм по-добър от тях и ще направя велики неща за света “, споделя младият мъж.

Но величието постоянно е последвано от проваляне.

Когато стигне до този миг, Спринг даже се срами от себе си и е изключително сензитивен към рецензии от близките. Именно в един подобен миг взема решение, че нещо в държанието му не е наред и стартира да търси информация за признаците си. Първоначално самичък си слага диагнозата, а по-късно посещава и доктор.

Тъй като към този момент е приел, че има разстройство, заключението на експерта не го смущава изключително. Той е сигурен, че другояче щеше да му е мъчно да свикне.

„ Ако кажете на някого, че има психическо разстройство, първата реакция е да отхвърли. Особено в случай че счита, че превъзхожда останалите. Такива хора живеят в собствен личен свят. В него индивидът е най-великият и с него не може да се спори “, споделя Спринг.

Терминът „ егоизъм “ се употребява повече от век – и в множеството случаи не напълно подходящо. Това, че някой бива описван като нарцисист, не значи безусловно, че е подобен.

„ Ако приказваме за формалната диагноза, множеството хора я крият, тъй като има социална стигма по тази тематика “, споделя пред The Guardian У. Кийт Кембъл, учител по логика на психиката в Университета в Джорджия и специалист с опит в лекуването на егоизъм.

Кембъл дефинира нарцисистите по следния метод – хора с високо мнение за себе си и липса на емпатия, които употребяват пари, статус или качества, с цел да печелят непознатото удивление и власт. Такива хора могат да стигнат до крайности, тъй че да са неспособни да поддържат естествени човешки връзки.

75% от публично диагностицираните с това разстройство са мъже, само че дамите също са наранени – просто малко от тях попадат в статистиката.

Такъв образец е Кийла Обердорф, на 23 години от Атланта – млада и извънредно откровена за положението си. Дотолкова, че постоянно приказва за диагнозата си в TikTok.

„ Наистина ми е доста мъчно да претърпявам рецензия. Когато чуя, че казусът е в мен, или влизам в предпазен механизъм, или изцяло се затварям към индивида “, споделя тя.

И добавя, че е оказвала „ прочувствено принуждение “ на сътрудниците си, когато е била младеж.

След това стартира да върви на терапия и положението ѝ се усъвършенства. Сега има другар, с който е почтена, и желае от него да ѝ споделя постоянно, когато се държи манипулативно.

Подобно на други разстройства, аргументите за нарцисизма също произлизат от детството. Обердорф да вземем за пример споделя, че е израснала с татко си, а в дома им свадите са били всекидневие. По време на кавгите „ няма засегнатост, която да е неразрешена “.

„ Можем да приказваме и за генетичен съставен елемент, само че в множеството случаи нарцистичните черти са свързани с детството. В прочут смисъл нарцисизмът е метод за оцеляване в първите години “, споделя Тенисън Лий, съветник по психиатрия в мрежата на английската здравна система NHS.

„ Моите родители най-вероятно също са нарцисисти “, споделя 38-годишният Джон, диагностициран със същото разстройство. Той твърди, че до момента в който е бил дребен, родителите му са го имали за нещо като спънка и постоянно са поставяли персоналните си стремежи преди всичко. От него желали единствено отлични оценки.

За себе си споделя, че в зрелост в никакъв случай не се е интересувал същински от друго човешко създание. Затова и всичките му връзки са се проваляли. Смятал е, че е некадърен на прочувствено обвързване, до момента в който не срещнал актуалната си другарка, която също има прочувствени проблеми. По нейно гледище той потегля по лекари, сложена му е диагноза и му следва терапия.

Тези разстройства обаче се лекуват мъчно, даже когато болният има достъп до експерт. Затова мнозина търсят избавление в онлайн общности, където поддържат връзка с хора със сходни проблеми.

Модератор на такава общественост е 37-годишен софтуерен инженер, който се показва единствено с псевдонима си от форума. Заедно с още няколко души, споделя той, се пробват да трансфорат платформата в място, на което можеш да си окажеш помощ, а не да се сблъскваш с други хора с разстройства.

В интернет нарцисистите нормално са представяни в най-тъмна светлина. И съветът към останалите най-често е: срещнете ли подобен – бягайте надалеч.

Стигмата е най-лошото за всяко едно заболяване, уверена е Обердорф, която приказва за диагнозата си в обществените мрежи и постоянно е подложена на критика за това.

„ Не се гордея, че имам заболяване. Гордея се, че съм оживяла макар него “, дава отговор тя.

На пръв взор в наши дни всеки би могъл да мине за нарцисист.

Живеем във времената на селфитата и обществените мрежи, където показността доближава невиждани равнища. Но все пак клиничните случаи не се усилват, споделя Лий. Според него обаче методите за диагностициране надалеч не са съвършени и обгръщат единствено по-агресивните видове.

Учените разграничават главно два типа егоизъм.

Първата е явната или нападателна форма – типично за тези хора е търсенето на внимание. По-трудните за определяне са така наречен уязвими или скрити нарцисисти. И в двата случая става дума за хора със повишена оценка за личните им качества, свръхчувствителни към рецензия и с готовност да притеглят внимание.

Социалните мрежи постоянно могат да играят ролята на „ усилвател “ за нарцисистите, тъй като са измежду най-популярните способи за търсене на внимание. Но могат и да бъдат потребен инструмент, посредством който да се приказва за тези положения.

Проблемът е в големите количества изкривена информация. Затова специалистите избират по-специализирани платформи. Прието е да се счита, че човек с такова разстройство търси помощ единствено когато или е потърпевш от личното си държание, или непосредствен го е предиздвикал да се лекува.

„ Би било хубаво, в случай че повече хора трансформират мнението си за нарцисистите. Такъв човек си мисли, че е най-хубавият, тъй като другояче би трябвало да си мисли, че е най-лошият “, споделя Спринг.