Майката е любов завинаги, бащата – опората, без която не можем
Има моменти, които прекатурват живота ти. Звучи като факсимиле, само че нормално истината се крие точно в шаблоните. Мислиш си, че всичко е ясно, че нещата следват естествената си логичност, а ти просто присъстваш – като на сцена, в която различен мести декора.
Когато минимум очакваш, ориста ти сервира изненада.
Изпитваме наслада, а постоянно и екстаз, когато тя е позитивна. Когато носи горест и оскърбление, учим се да се оправяме с предизвикването, което се е изпречило на пътя ни.
Днес се навършват трийсе години от гибелта на татко ми. Едва на 23, аз трябваше да застана лице в лице със същия този живот, който по хипотеза одобряваме за даденост. За мен младостта мина в осъзнаване на отговорността да пребивавам, в метода, по който се учех да обичам и в асимилиране на разбирането, че нямаме време да чакаме, в случай че сами не поставяме нужното изпитание. От рано се научих да различавам сред голия възторг и целенасочената непримиримост да върша всичко по този начин, както би трябвало.
Само загубата на непосредствен човек може да ни накара да погледнем на живота по по-особен метод – без залъгване, без илюзии. Майката е обич вечно, бащата е опората, от която се нуждаем - освен до момента в който съзряваме.
Неестествено е да губим най-близките си хора по този начин прибързано. Това е събитие, което няма по какъв начин да не даде отражение върху концепцията ни за самия живот.
Съжалявам за пропуснатите думи на любов и за изречените в мигове на юношеска самоувереност. С времето разбрах, че доста от нещата, които ме вълнуват, съм наследил от татко си. Той не съумя да се зарадва поради мен. Не стана очевидец нито триумфите ми, нито на неуспехите ми, само че тъкмо тази най-голяма загуба ме въодушеви да ходя решително напред, да сътворявам думи, които вършат щастливи другите и да схвана, че мимолетността е наш непрекъснат сателит, по тази причина е значимо да бъда добър, доколкото е допустимо.
Научих се да не спестявам нито едно „ обичам те “ и да се възползвам в оптималната степен от предоставените ми благоприятни условия да се виждам с близки и другари. Защото животът не коства пет пари, в случай че не го споделяме с другите.
Помня очите на татко ми. Те са част от вдъхновението и през днешния ден, когато по прищявка на ориста към този момент го надживях с няколко години. Те са онази основна частица от креативния подтик да продължа да сътворявам, да поддържам връзка с хората и да имам вяра на добротата, която носят в себе си.
Вдъхновение, което си коства от край до край.
Поетът Добромир Банев особено за Lupa.bg
Когато минимум очакваш, ориста ти сервира изненада.
Изпитваме наслада, а постоянно и екстаз, когато тя е позитивна. Когато носи горест и оскърбление, учим се да се оправяме с предизвикването, което се е изпречило на пътя ни.
Днес се навършват трийсе години от гибелта на татко ми. Едва на 23, аз трябваше да застана лице в лице със същия този живот, който по хипотеза одобряваме за даденост. За мен младостта мина в осъзнаване на отговорността да пребивавам, в метода, по който се учех да обичам и в асимилиране на разбирането, че нямаме време да чакаме, в случай че сами не поставяме нужното изпитание. От рано се научих да различавам сред голия възторг и целенасочената непримиримост да върша всичко по този начин, както би трябвало.
Само загубата на непосредствен човек може да ни накара да погледнем на живота по по-особен метод – без залъгване, без илюзии. Майката е обич вечно, бащата е опората, от която се нуждаем - освен до момента в който съзряваме.
Неестествено е да губим най-близките си хора по този начин прибързано. Това е събитие, което няма по какъв начин да не даде отражение върху концепцията ни за самия живот.
Съжалявам за пропуснатите думи на любов и за изречените в мигове на юношеска самоувереност. С времето разбрах, че доста от нещата, които ме вълнуват, съм наследил от татко си. Той не съумя да се зарадва поради мен. Не стана очевидец нито триумфите ми, нито на неуспехите ми, само че тъкмо тази най-голяма загуба ме въодушеви да ходя решително напред, да сътворявам думи, които вършат щастливи другите и да схвана, че мимолетността е наш непрекъснат сателит, по тази причина е значимо да бъда добър, доколкото е допустимо.
Научих се да не спестявам нито едно „ обичам те “ и да се възползвам в оптималната степен от предоставените ми благоприятни условия да се виждам с близки и другари. Защото животът не коства пет пари, в случай че не го споделяме с другите.
Помня очите на татко ми. Те са част от вдъхновението и през днешния ден, когато по прищявка на ориста към този момент го надживях с няколко години. Те са онази основна частица от креативния подтик да продължа да сътворявам, да поддържам връзка с хората и да имам вяра на добротата, която носят в себе си.
Вдъхновение, което си коства от край до край.
Поетът Добромир Банев особено за Lupa.bg
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ