На кого принадлежат творбите на Банкси?
Има доста способи да станете богати за една нощ: можете да спечелите от лотарията, да имате богат родственик, който мистериозно да загине, или да се разсъните с истински творби на изкуството на Банкси на стената на дома ви. Такъв е казусът с родения в Бристол Денис Щичкомб през 2014 година, когато открива, че клуба му „ The Broad Plain Boys Club “ има неповторимо ново допълнение. Там, където общината беше залепила някаква дъска на мястото на остарялата врата, именитият художник беше видял платно за едно от най-емблематичните си творби, Mobile Lovers. Но тъкмо както когато спечелите от лотарията или богатите ви родственици умрат, държавното управление незабавно се намесва, потвърждавайки, че творбата на изкуството, което е нарисувано върху общинска благосъстоятелност, е надлежно благосъстоятелност на града. В последна сметка самият Банкси се притича на помощ, като написа писмо, в което се обяснява, че The Broad Plain Boys Club са верните притежатели. Това е единствено един от поредицата странни случаи в света на уличното изкуство.
Както се оказва, въпросът за това кой в действителност има уличното изкуство към момента е мощно обсъждан както в Съединените щати, по този начин и в Обединеното кралство, където работите на Банкси се появяват най-често. „ Робски труд “ в Ууд Грийн, Лондон, провокира дребни митинги, когато притежателят на магазина за 1 лира (техният еквивалент на нашите магазини за левче), на който е нарисувано творбата, взема решение да о продаде на търг. Местните се гордеят извънредно доста със своя Банкси и даже слагат публични надписи към спирката, които да насочват туристите към стенописа. Когато магазинерът взема решение да го отстрани, локалните поданици стачкуват гръмко, че желаят да запазят изкуството, което е станало част от тяхната районна еднаквост. Изглежда обаче, че не са подхванати публични правни дейности за прекъсване на продажбата и в последна сметка произведението е продадено за 750 хиляди лири или към 1,1 милиона щатски $ по това време. Това е съществена победа за индивида, който има магазина, освен поради парите, само че и тъй като това произведение насочва мощна рецензия към трудови практики, употребявани за изработката на евтините артикули, които самият той продава.
Нещата се усложняват в Съединени американски щати, където съществува „ Законът на откривателя “, който е умопомрачително замайващ. Той дава правата над изгубено имущество на лицето, което го е намерило, при изискване че се опитат да го върнат на първичния му притежател, само че имуществото се смята за „ изгубено “ единствено в съответния случай, в който притежателят несъзнателно се разделя с него и не знам къде е. Същевременно обектът се смята са „ неприятно подложен “ (mislaid), в случай че притежателят преднамерено го e поставил някъде, само че по-късно не помни къде. „ Лошо поставените “ неща са обект на разнообразни правила от „ изгубените “ и не са благосъстоятелност на хората, които са ги намерили, а вместо това са благосъстоятелност на този, който има парцела, върху който е открит обектът. Как можете да разберете дали някой е оставил нещо и по-късно го е не запомнил или е паднало от джоба му? С юристи, несъмнено!
Питър Н. Салиб e създател на труда „ Законът на Банкси: Кой има стрийт артa? “. В него той аргумента, че уличното изкуство е наранено от закона за срастването. В американското право има миг, в който се признава, че две разнообразни неща се преплитат толкоз, че всъщност са едно ново нещо. Шоколадът и фъстъченото масло са чудесни сами по себе си, само че когато се съберат и оформят в чаша, те основават напълно ново нещо. Законът за срастването пита дали шоколадът и фъстъченото масло са имали разнообразни притежатели, които да имат последвалата нова примес от двете? В американските съдилища отговорът постоянно е бил отговорът на крал Соломон: да се раздели всичко на две… При нормални условия съдът ще принуди даден предмет да бъде споделен или пък продаден, тъй че получените пари да могат бързо и елементарно да се разделят сред ищците. Разбира се, разделянето на личния капитал на 2 е доста по-малък проблем, когато някой от забърканите хора прави закононарушение.
За да претендира за половината от цената на творбите си, Банкси би трябвало да излезе и да признае закононарушения в съда. Това освен ще го сложи под правосъдна отговорност, само че може и да бъде лишен и от правата си върху своите картини. На законен език „ умишленият извършител нормално не придобива права върху собствеността на различен посредством всяка смяна, осъществена в такова имущество заради труда или уменията на нарушителя… защото дадена страна не може да получи никакво право, нито да извлече преимущество от личната си неточност. “ Или на елементарен език: Нямате законно право да печелите непосредствено от, да вземем за пример, влизане в непознат парцел за осъществяване на закононарушение. Така че по принцип изкуството по дифолт е благосъстоятелност на оня, който е притежател на постройката, върху която е нарисувано.
