Има много хора, които по навик си вадят ушната кал.

Има доста хора, които по табиет си вадят ушната тиня. Някои го вършат благодарение на нокти, а други с клечки за уши.

Обаче е целесъобразно допустимо най-рядко да прибягвате до това и да оставяте ушната тиня да пада сама.

Американската асоциация на оториноларинголозите споделя, че е рисково да чистим ушите си, като бъркаме в тях.

Ушната тиня е естествена субстанция, която тялото създава. Тя се образува от секрецията на външния слухов проход, секрецията на церуминозните жлези и отлющен епидермис.

Ушната тиня съдържа протеини, лиаза, имунноглобулин и мазнини. Тя защищава повърхността на външното ухо от пресушаване и предотвратява навлизането на вируси, прахуляк, бактерии и гъбички в тъпанчето.

Така че, без ушната тиня инфекцията на ушите е доста по-вероятна.

Процесът по премахването на ушна тиня може да докара и до пострадвания. Кожата в ухото ни е тънка, а кръвоснабдяването е едва, по тази причина даже дребен напън може да докара до пострадвания или възпаления.

Повтарящото унищожаване на ушната тиня може да подтиква жлезите в ухото да създават повече ушна тиня, което да усили нейното количество.

Ако вкарвате клечката за уши прекомерно дълбоко, е допустимо да нараните тъпанчето си. То е направено от доста тънка мембрана с дебелина от 0,1 мм, тъй че може доста елементарно да бъде раздрано, в случай че го докоснете погрешно.

Пробиването на дупка в тъпанчето се назовава травматична перфорация на тъпанчето, което може да докара до изпускането на кръв, гной и даже до перманентни нарушавания в слуха.

Когато имате повече ушна тиня от нужното, тя естествено се изхвърля с придвижването на челюстта ви, до момента в който се храните. Затова не е належащо да я вадите сами.

Едва при 10% от децата и 5% от възрастните ушната тиня запушва ушите им. При тези случаи, най-добре е да отидете на доктор, който да отстрани ушната тиня.