Колко чиста е наистина ядрената енергия? Трябва ли да разчитаме на нея?
Има доста диспути по целия свят за това по какъв начин да се премине от изкопаеми горива към чисти, възобновими форми на сила. Обикновеният човек постоянно гравитира към слънчеви и вятърни други възможности, които за мнозина са единствените форми на чиста сила.
Изненадващо или не, нуклеарната сила също се смята за чиста.
Когато хората чуят думата „ нуклеарна “, те могат незабавно да си помислят за „ Опенхаймер “ или за срутва в Чернобил. Всъщност оръжията са единствено едно от приложенията на нуклеарната сила. Ядрената технология (и безопасността) са се развили доста от 1986 година насам, в подтекста на случая в Чернобил.
Ядрената сила не е възобновим източник като слънчевата или вятърната сила.
Тя употребява запас за генериране на сила. Количеството гориво, належащо за основаване на нуклеарно разделяне, обаче е извънредно малко. Особено по отношение на количеството, належащо за основаване на същото количество сила във въглищна или газова електроцентрала.
Швеция, базирайки се на това, неотдавна промени позицията си във връзка с нуклеарната сила. Страната ще я употребява като надеждна добавка за преходната фаза, до момента в който повече възобновими източници станат работещи и постоянни.
През 2022 година Международната организация по енергетика (МАЕ) съобщи:
Ядрената сила може да помогне да се форсира трансформацията на енергийния бранш от изкопаеми горива към по-чисти други възможности.
Този метод може да помогне на разнообразни страни да реализират задачата си за чисти нулеви въглеродни излъчвания до 2050 година
Как работи нуклеарната сила и какви са изгодите от нея
Атомните електроцентрали разчитат на процеса на нуклеарно разделяне. Деленето е развой на делене на атома на тежък детайл като плутоний или уран, което води до верижна реакция от стотици хиляди дребни детонации. Всичко стартира с една парченце, изпратена да се сблъска с атом, който се разделя на два по-малки атома, освобождавайки голямо количество неутрони. Те от своя страна се сблъскват с други атоми, създавайки още неутрони и топлота.
Атомите, верижната реакция и генерираната топлота се задържат в горивни пръти, потопени под вода. Горивните пръти нагряват водата, която се трансформира в пара, минава през тръби и задвижва турбина, създавайки кинетична сила, която генераторът преобразува в електричество.
Отделен водоизточник, съдържащ студена вода, употребява други тръби, преминаващи през кондензатор под турбината. Този развой трансформира парата назад в течно положение, с цел да отиде отново при горивните пръти за наново загряване. Така цикълът се повтаря.
Междувременно, откакто поеме топлината от турбината, водата в тази охладителна система се трансферира в охладителна кула и се освобождава в атмосферата под формата на пара. Именно това са парите, които виждаме от комините на АЕЦ.
Предимствата на нуклеарната сила са обилни.
Тя оказва помощ за понижаване на въглеродните излъчвания, защото създава съвсем нулеви парникови газове. Министерството на енергетиката на Съединени американски щати оповестява, че с помощта на нуклеарната сила страната е избегнала генерирането на над 471 милиона тона въглероден диоксид единствено през 2020 година Това е еквивалентно на премахването на 100 милиона коли от пътя.
Как нуклеарната сила се съпоставя с възобновимите източници
Да, слънчевата и вятърната сила имат забележителна известност, само че и техните провокации не са малко. Панелите и турбините изискват доста редки запаси за произвеждане, а преработването им към момента не е дейно. Освен това тяхната успеваемост зависи от времето и часа на деня, до момента в който нуклеарната сила работи непрекъснато, без значение от климатичните условия. Съвременната технология разрешава атомни електроцентрали с живот до 80 години, които изискват и надалеч по-малка повърхност от възобновимите източници.
Институтът за нуклеарна сила (NEI) показва, че за реализиране на еквивалентния потенциал на атомна централа от 1000 мегавата, вятърен парк би претендирал до 360 пъти повече повърхност.
Предизвикателства и евентуални опасности при нуклеарната сила
Въпреки многото изгоди, нуклеарната сила крие и опасности. Един от тях са нуклеарните боклуци. След като горивото в реактора се изразходва, то остава радиоактивно и не може да остане в реактора, нито да бъде оставено навън. Радиоактивният разпад генерира топлота, която е нездравословна за околната среда и хората.
Има три съществени вида нуклеарни боклуци: високоактивни, трансуранови и нискоактивни.
Всеки вид изисква характерни способи за неутрализиране, съобразени с неговата токсичност. Високоактивните боклуци да вземем за пример изискват десетки хиляди години, с цел да се разпаднат и се нуждаят от непрекъснато вместилище. Досега не е открито дефинитивно решение за съхранението и последващата обработка на тези боклуци.
Затова се появяват планове, които се стремят да употребяват наново отработеното гориво в нови технологии. Но постигането на успеваемост в този развой ще отнеме години.
Какво е заключението?
Ядрената сила е значим съставен елемент в устрема да се премине към чиста и устойчива сила. Въпреки опасенията на обществото и провокациите, свързани с нуклеарните боклуци, нейният капацитет да понижава въглеродните излъчвания и да обезпечава надеждна сила е безспорен. Много учени и специалисти показват, че с интензивните климатични промени, ролята на АЕЦ може да е стане още по-ключова. Сама по себе си не може да бъде панацея, има доста неща, които би трябвало да се подобрят, само че отричането ѝ сигурно може да утежни енергийната непоклатимост.
