Турция случайно оказа извънредно ценна услуга на Русия
Има мнение, че Третата международна война, за началото на която алармистите повтарят толкоз дълго, към този момент е в ход. Споделя го да вземем за пример сръбското външно министерство или минимум ръководителят му Ивица Дачич.
Президентът на прилежаща Хърватия Зоран Миланович не произнесе думите " трета " и " международна ", само че сподели, че в действителност НАТО води война против Русия в Украйна.
На Балканите е признато да се драматизира, само че в действителност има за какво. От есента на предходната година боен спор, в който непряко вземат участие десетки страни, се води непосредствено в една от нуклеарните сили (по-специално в Херсонска област на Русия), както до момента не се е случвало в историята (Индия и Пакистан се снабдиха с атомни оръжия, откакто приключиха третата си и към този момент последна досега пълноценна война).
Локален спор на територията на нуклеарна мощ е това, което експертите-алармисти в продължение на доста години смятаха за съвсем наложително изискване за началото на това, което може да прерасне в Трета международна война. Само един от петте сюжета, които и наши, и западни специалисти считат за евентуален „ първи залп “, няма нищо общо с нуклеарните сили.
Ще поговорим точно за него. Защото за другите два - Русия против Украйна и Китай против Тайван - в последно време се приказва доста, в това число доста спекулативно. И другите два - Индия против Пакистан и Северна против Южна Корея - се считат за по-малко евентуални и затова не толкоз забавни.
Този пети сюжет е неповторим и с това, че допуска започване на спор сред две страни, които са част от един и същи военно-политически блок – НАТО. Тоест това е нещо, което може да взриви Северноатлантическия алианс от вътрешната страна.
Говорим за Гърция и Турция. За да потвърдим, че това не са спекулации и че пристрастеностите са се нагорещили до краен лимит, можем да покажем цитати от първите лица, по-точно даже на едно от тях - Реджеп Тайип Ердоган.
" Ако извършите неверна стъпка против страната ни, тогава реакцията няма да закъснее. Бесните турци ще преминат към деяние ", сподели той преди две седмици.
Малко по-рано той подмятна на Атина: " Не забравяйте за Измир! " Припомняме: в Измир (Смирна) има етническо пречистване на гръцкото население от войските на Ататюрк. В подтекста на геноцида определението „ гневни турци ” заиграва с нови цветове.
Имаше такова нещо – „ Някоя вечер ще дойдем “. Тази опасност на Ердоган по-късно беше повторена буквално от външния министър. Тоест, към този момент не е просто " султанът е сърдит ", това е формалната позиция на турската страна: да пристигна някоя нощ при гърците в положение на бяс и за следващ път да подсети на Измир.
На процедура, както Анкара към този момент загатна нееднократно, това ще наподобява като окупация на няколко гръцки острова - Лесбос, Самос, Хиос. А по-късно ще се види.
Гърците, които в този момент строят глуха ограда по цялата сухопътна граница с Турция, би трябвало да се успокояват с обстоятелството, че на Ердоган му предстоят избори и рейтингът му е невисок. С други думи, при такива условия му е комфортно да си измисли рисков зложелател и да го заплашва със ужасно наказване, задействайки към патриотизма и омразата към гърците измежду турците.
Това се назовава " популизъм ". Той е остарял колкото самата политика. И въпреки всичко заканите от етническо пречистване са необичайност даже в нашия раздорен свят. Малко хора ги слушат, всички са прекомерно запалени по Украйна и Тайван.
Държавната граница сред двете страни е начертана по този начин, че флотът и авиацията, в това число военните, понякога нарушават границите на съседите. Споменатите нагоре гръцки острови са в непосредствена непосредственост до турското крайбрежие. Ако броим териториалните води на гръцки, Турция няма да има свои - Гърция незабавно ще стартира зад крайбрежния пясък, щом влезете във водата. Ако смятате по турски, гръцките острови имат същия проблем.
В резултат на това държавната граница постоянно се наруша не от риболовни шхуни и хеликоптери на богатите, а от въоръжените сили на двете страни.
Нямаше да има проблеми, в случай че гърците и турците живееха в добросъседство. Но от 100 години добросъседство не се е появило - и не е ясно дали ще се появи през идващите 100.
През 70-те години едвам не се стигна до нова война. Строго видяно, тя въпреки всичко избухна - и вследствие на това турците отрязаха съвсем половината от остров Кипър от гърците. Но официално това не беше боен спор сред Турция и Гърция, а сред Турция и кипърските гърци. След това Съединени американски щати се намесиха по този начин, че Атина не можа (по-точно нямаше време) в действителност да се намеси в обстановката на острова, с който планираше да се обединят в една страна.
Но в случай че тогава Северен Кипър беше нещо като куфар без ръкохватка за турските управляващи и до последното десетилетие имаше положителни шансове за обединяването му под един байрак, в този момент той е значима част от новата Османска империя, която Ердоган построява. Следователно за обединяването с посредничеството на Организация на обединените нации (както е планирано) към този момент може да се не помни, а турският президент приказва за това намерено.
Колко съществено би трябвало да се одобряват неговите упоритости е противоречив въпрос. Но гърците са доста съществени, тъй като укрепват отбраната, както могат. Днес Гърция има най-вече немски танкове “Леопард ” в Европа - повече от самата Германия. Вярно, че става дума най-вече за остарели модификации, само че ВСУ одобряват и такива. Атина обаче споделя, че няма да даде танковете. Самите те имат потребност от тях. Нощ след нощ чакат гневните турци на Ердоган.
Ако господин Султанът просто се пъчеше, Вашингтон сигурно щеше да се залови да убеждава гърците да създадат величествен жест към Украйна (и може би въпреки всичко щеше да ги убеди). Но американските специалисти са тези, които са склонни да приказват за опасността от същинска война сред Турция и Гърция. Да, видите ли, участието и на двете страни в НАТО понижава рисковете. Но тъкмо фактът, че подобен спор сигурно няма да бъде нуклеарен, го прави евентуален. Повишаването на залозите не е толкоз неприятно, в случай че загубата не значи нуклеарен гърмеж.
Друго е, че това също е нечиста сделка и опити човек да се прави на гадателка. Както и тези изказвания, че Третата международна война към този момент е почнала или следва да стартира поради Украйна, Тайван или Кашмир. Все още ще се борим за мир.
И действителният промеждутъчен резултат от турската политика е подобен, че ВСУ ще пропуснат няколко десетки, даже стотици “Леопарди ”. Заедно с блокирането на разширението на НАТО в Скандинавия и превръщането на страната му хъб за съветски газ, Ердоган става най-полезният политик за нас, най-малко в Северноатлантическия алианс. Нашите съдружници не вършат толкоз доста за нас, колкото своеволният турски водач.
Тоест, той прави това, несъмнено, за Турция и за себе си, затова не може да претендира за медал „ За заслуги към родно място “. Просто съвпадане на ползи.
Остава да се надяваме, че те ще продължат да съответстват и въпреки всичко няма да има нов геноцид над гърците.
И най-вероятно няма да има. Балканите, несъмнено, са барутният погреб на Европа. Но там знаят по какъв начин да драматизират.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Президентът на прилежаща Хърватия Зоран Миланович не произнесе думите " трета " и " международна ", само че сподели, че в действителност НАТО води война против Русия в Украйна.
На Балканите е признато да се драматизира, само че в действителност има за какво. От есента на предходната година боен спор, в който непряко вземат участие десетки страни, се води непосредствено в една от нуклеарните сили (по-специално в Херсонска област на Русия), както до момента не се е случвало в историята (Индия и Пакистан се снабдиха с атомни оръжия, откакто приключиха третата си и към този момент последна досега пълноценна война).
Локален спор на територията на нуклеарна мощ е това, което експертите-алармисти в продължение на доста години смятаха за съвсем наложително изискване за началото на това, което може да прерасне в Трета международна война. Само един от петте сюжета, които и наши, и западни специалисти считат за евентуален „ първи залп “, няма нищо общо с нуклеарните сили.
Ще поговорим точно за него. Защото за другите два - Русия против Украйна и Китай против Тайван - в последно време се приказва доста, в това число доста спекулативно. И другите два - Индия против Пакистан и Северна против Южна Корея - се считат за по-малко евентуални и затова не толкоз забавни.
Този пети сюжет е неповторим и с това, че допуска започване на спор сред две страни, които са част от един и същи военно-политически блок – НАТО. Тоест това е нещо, което може да взриви Северноатлантическия алианс от вътрешната страна.
Говорим за Гърция и Турция. За да потвърдим, че това не са спекулации и че пристрастеностите са се нагорещили до краен лимит, можем да покажем цитати от първите лица, по-точно даже на едно от тях - Реджеп Тайип Ердоган.
" Ако извършите неверна стъпка против страната ни, тогава реакцията няма да закъснее. Бесните турци ще преминат към деяние ", сподели той преди две седмици.
Малко по-рано той подмятна на Атина: " Не забравяйте за Измир! " Припомняме: в Измир (Смирна) има етническо пречистване на гръцкото население от войските на Ататюрк. В подтекста на геноцида определението „ гневни турци ” заиграва с нови цветове.
Имаше такова нещо – „ Някоя вечер ще дойдем “. Тази опасност на Ердоган по-късно беше повторена буквално от външния министър. Тоест, към този момент не е просто " султанът е сърдит ", това е формалната позиция на турската страна: да пристигна някоя нощ при гърците в положение на бяс и за следващ път да подсети на Измир.
На процедура, както Анкара към този момент загатна нееднократно, това ще наподобява като окупация на няколко гръцки острова - Лесбос, Самос, Хиос. А по-късно ще се види.
Гърците, които в този момент строят глуха ограда по цялата сухопътна граница с Турция, би трябвало да се успокояват с обстоятелството, че на Ердоган му предстоят избори и рейтингът му е невисок. С други думи, при такива условия му е комфортно да си измисли рисков зложелател и да го заплашва със ужасно наказване, задействайки към патриотизма и омразата към гърците измежду турците.
Това се назовава " популизъм ". Той е остарял колкото самата политика. И въпреки всичко заканите от етническо пречистване са необичайност даже в нашия раздорен свят. Малко хора ги слушат, всички са прекомерно запалени по Украйна и Тайван.
Държавната граница сред двете страни е начертана по този начин, че флотът и авиацията, в това число военните, понякога нарушават границите на съседите. Споменатите нагоре гръцки острови са в непосредствена непосредственост до турското крайбрежие. Ако броим териториалните води на гръцки, Турция няма да има свои - Гърция незабавно ще стартира зад крайбрежния пясък, щом влезете във водата. Ако смятате по турски, гръцките острови имат същия проблем.
В резултат на това държавната граница постоянно се наруша не от риболовни шхуни и хеликоптери на богатите, а от въоръжените сили на двете страни.
Нямаше да има проблеми, в случай че гърците и турците живееха в добросъседство. Но от 100 години добросъседство не се е появило - и не е ясно дали ще се появи през идващите 100.
През 70-те години едвам не се стигна до нова война. Строго видяно, тя въпреки всичко избухна - и вследствие на това турците отрязаха съвсем половината от остров Кипър от гърците. Но официално това не беше боен спор сред Турция и Гърция, а сред Турция и кипърските гърци. След това Съединени американски щати се намесиха по този начин, че Атина не можа (по-точно нямаше време) в действителност да се намеси в обстановката на острова, с който планираше да се обединят в една страна.
Но в случай че тогава Северен Кипър беше нещо като куфар без ръкохватка за турските управляващи и до последното десетилетие имаше положителни шансове за обединяването му под един байрак, в този момент той е значима част от новата Османска империя, която Ердоган построява. Следователно за обединяването с посредничеството на Организация на обединените нации (както е планирано) към този момент може да се не помни, а турският президент приказва за това намерено.
Колко съществено би трябвало да се одобряват неговите упоритости е противоречив въпрос. Но гърците са доста съществени, тъй като укрепват отбраната, както могат. Днес Гърция има най-вече немски танкове “Леопард ” в Европа - повече от самата Германия. Вярно, че става дума най-вече за остарели модификации, само че ВСУ одобряват и такива. Атина обаче споделя, че няма да даде танковете. Самите те имат потребност от тях. Нощ след нощ чакат гневните турци на Ердоган.
Ако господин Султанът просто се пъчеше, Вашингтон сигурно щеше да се залови да убеждава гърците да създадат величествен жест към Украйна (и може би въпреки всичко щеше да ги убеди). Но американските специалисти са тези, които са склонни да приказват за опасността от същинска война сред Турция и Гърция. Да, видите ли, участието и на двете страни в НАТО понижава рисковете. Но тъкмо фактът, че подобен спор сигурно няма да бъде нуклеарен, го прави евентуален. Повишаването на залозите не е толкоз неприятно, в случай че загубата не значи нуклеарен гърмеж.
Друго е, че това също е нечиста сделка и опити човек да се прави на гадателка. Както и тези изказвания, че Третата международна война към този момент е почнала или следва да стартира поради Украйна, Тайван или Кашмир. Все още ще се борим за мир.
И действителният промеждутъчен резултат от турската политика е подобен, че ВСУ ще пропуснат няколко десетки, даже стотици “Леопарди ”. Заедно с блокирането на разширението на НАТО в Скандинавия и превръщането на страната му хъб за съветски газ, Ердоган става най-полезният политик за нас, най-малко в Северноатлантическия алианс. Нашите съдружници не вършат толкоз доста за нас, колкото своеволният турски водач.
Тоест, той прави това, несъмнено, за Турция и за себе си, затова не може да претендира за медал „ За заслуги към родно място “. Просто съвпадане на ползи.
Остава да се надяваме, че те ще продължат да съответстват и въпреки всичко няма да има нов геноцид над гърците.
И най-вероятно няма да има. Балканите, несъмнено, са барутният погреб на Европа. Но там знаят по какъв начин да драматизират.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ