Има места на нашата планета, които неудържимо те привличат –

Има места на нашата планета, които неудържимо те притеглят – наричайте го както желаете – дежавю, обич или просто положителни мемоари, които ни връщат още веднъж. Причини един човек да желае да се върне на място, където е бил, евентуално има доста и всяка една от тях е персоналната страст, която изпитваме. И аз не върша изключение – любовта ми към това кътче от света – Азия е споделена обич, обич, която е с история, трансформирала се в настояще и се надявам да е безкрайна, тъй като освен аз обичам Азия – и тя ме обича. Разбирам го, тъй като всякога ми сервира нещо ново, нещо свежо, нещо занимателно...и по този начин близо две десетилетия.

Попадна ми една мисъл на Исабел Алиенде: „ Какъв е смисълът на гения, опита и знанията ти, в случай че не ги раздаваш? Какъв е смисълът от житейските ти истории, в случай че не ги разказваш? Какъв е смисълът от благосъстоянието, в случай че не го споделяш? Раздавайте! Няма да бъдете кремирани с нито едно от тези неща! ”

Ето, по тази причина желая да ви споделя това, което преди няколко дни видях, чух и ми хареса в следващото ми странствуване. И дано уточня – това е пътепис и няма искания да е теоретичен труд, тъй че, в случай че инцидентно някой доста движимост с митологията и историята на тези две страни открие дребни разминавания с фактологията – дано прояви благосклонност. Споделям страсти, които желая да почувствате посредством написаните редове, а моите страсти постоянно са откровени.

И по този начин: кацаме в Ханой не по кое време да е, а точно на надълбоко скъп и пъстро отразяван, най-съществен празник за Азия – Лунарната Нова година (или Лунна, в случай че по този начин ви харесва повече) - ТЕТ – първата половина на месец февруари и първа пролет. Пътешествието в Азия, по това време на годината, минава под знака на първата пролет (изпращат зимата-посрещат пролетта) и Лунарната Нова година. Шум от клаксони, цветове и букети от разцъфнали клончета на праскова.  Забавно, пъстро, зареждащо и по драконовски устойчиво - по този начин се усеща Виетнам в този момент.:) Разходете се с мен.:) 

Навсякъде се вижда трескаво подготвяне за празника – знаците са съвсем като у нас – вместо елхи – цъфнали праскови, отглеждан особено за случая вид – в розово, бяло и жълто. Клонки или цели дребни дръвчета. Обсипани с плодове мини мандаринови дръвчета или дръвчета помело. Навсякъде хвърчат моторчета с тези дръвчета, нормално прегърнати от седящата откъм гърба жена. Тези, с колите, ги привързват някакси на тавана на автомобила. Дръвчета и цъфнали клончета – във всяка ръка, във всяка кола, на всеки мотор, витрина, ъгъл, на всяка крачка. Пъстра и шумна страст е пазарът за цветя в този предновогодишен ден.

Тъй като, въпреки всичко сме във Виетнам, с цел да забележим и повече – вършим и една обиколка в Храма на литературата . Алеите в парка  са с екскорт от мраморни плочи, по-малки или по-големи, съдържащи имената на учениците приключили в съответната година. Защо са с друг размер – това е един античен университет,основан 1070г., подготвящ фрагменти за висше ръководство в двора на императора. Изпитът се прави на всеки випуск, на 4 години – персонално от императора под ръководсто на мандарин. Явно, че в античен Виетнам са съзнавали какъв брой значимо е за вярното и устойчиво развиване на страната добре квалифицираните висши чиновници. Изпитът е бил толкоз непоколебим, че от време на време са го взимали сполучливо единствено няколко ученика (и техните имена са записани на дребните мраморни плочи), от време на време 10-12 ученика (явно мощен випуск, имената, на който са изписани на по-големите самобитни мраморни дипломи). „ Дипломите ” са инкрустирани със слънце- знак на императора и два дракона – знак на власт и мощ, стоящи върху костенурка – ествествено знак на мъдрост и дългоденствие. На това доста прелестно и до през днешния ден обичано на възпитаници и студенти място, може да се видят и другите свещени знаци – феникс – на нежността, еднорог – делегат от Рая. Но виждаме и нещо, което единствено по себи си приказва за мотивацията за отлични познания и ослепителен триумф на студентите – облеклата на елементарния възпитаник и облеклата на мандарина – пост, за който се образоват и към който върви пътя на триумфа. Станал един път върховен чиновник в ръководството, всеки един от тези възпитаници ще обезпечи устойчиво и богато бъдеще на цялото си семейство.





Виетнам– многомилионна страна – от 4 до 12 висши чиновници на всеки четири години. Отразям обстоятелството, без да разясня.

И тъй като към този момент сме наясно за новогошината декорация, дано опиша и за трапезата. Пак има лека отпратка към нашата празнична софра – в този момент ще откриете приликите. Задължително на масата би трябвало да има кокошка или петел, варен ориз, оризов кейк, плодове, чай, сладкиши, ароматни свещи, питиета, фотография на умрелите близки, които също, въпреки и алегорично са част от фамилията споделило тази вечеря.





В Азия честват няколко дни, даже седмица ТЕТ – първата вечер – със фамилията, втората – на посетители при родителите и посещаване в храм, третата – с близки другари и нататък – волна стратегия.

В навечерието на празничната нощ посетихме за час и фамозното водно куклено шоу – тези, които разбираха какво се приказва в спектакъла се смееха от сърце, ние се смеехме, с цел да не ни заловен, че не разбираме. Интересно е – посетете го, в случай че имате свободни часове вечер в Ханой.

И по този начин, незабелязано стана време за същинската част – среднощ. Въоръжени с информация за стратегическите точки в центъра, където е най-хубавата видимост на зарята, ние се отправихме на там. През деня към този момент бяхме видяли заредените и охранявани от военни чиновници места, от където щяха да се изстрелват фойерверките и имахме настройката, че ще е впечатляващо. Но не, не беше впечатляващо, беше повече от изумително, занимателно, забавно и красиво!

Сега ще ви открия тайната за печеливш бизнес. Водете си мемоари.Трябва да са налице следните нужни условия: Лунарна Нова Година, място, където дръзвам да настоявам -близо милион, а може и повече хора желаят да следят зарята (нещо, което но доста си коства да се види), нужда да поседнеш, тъй като да стоиш прав няколко часа и да си пазиш място за наблюдаване е много изморително и услужливи търговци, които за 5 000хил донги ти продават остарял вестник, на който да седнеш на паважа (цената е като за русокоски, като мен, другояче, в случай че си локален за толкоз получаваш 3 вестника - задоволителни за цялата компания) Но е радостно и готино, помни се цялостен живот:) 

Зарята продължи 15 минути, като всяка красива фигура изтреляна в небето беше съпроводена от шумното удивление на многохилядната навалица. Една красива кореспондентка се опитваше да отрази събитието като ловко прескачаше тела, крайници, ръце и вестници с умеенето на акробат, само че въпреки всичко съумя да оправи.



Минути след привършване на залповете хората се разотидоха в безспорен синхрон – без побутване и произшествия. И ние с тях – пеш до хотела. Вървейки няколко минути до хотела видяхме нещо забавно по улиците – бяха наизлезли хора от къщите си и палеха дребни огньове на тротоара, където изгаряха амулетите за шанс от предходната година. Много забавен обред, който се пробвах да снима (не доста качествено) без да разстройвам хората – всеки потопен в своите персонални равмосметки и мисли за отминалата година.









А в хотела, до възглавницата, бяха оставени в дантелена торбичка джинджифилови бонбони...

6-и февруари – първият ден от годината на земния глиган, мисля, че е уместно да бъде маркиран с разходка с джонга в Залива на дракона –





едно от новите естествени чудеса – с цел да е красива и мощна годината, а също по този начин и в Квартала на богатите – с цел да е богата. Няма по какъв начин в Азия да не се поддадеш на символиката:) ). Ривър сайд –



комплекс, в който живеят сполучливи, богати хора, най-вече лекари, политици, архитекти, строителни инженери, а най- евтините къщи стартират от 1 млн. $ за 120 м². И с цел да сме в крайник с обективната реалност – дано се разходим и през един хорър (поне за мен) от близкото минало - жп линията, минаваща през Ханой. Все още се употребява, най-малко по 10 пъти дневно, само че и туристите се забавляват с фотосесии. На фотоси е елементарно, но я живейте на сантиметри от профучаващия трен. Забелязах, че доста дребни деца бяха респектирани с някой различен пестник от майките си, в случай че прекрачваха линията. Явно по този начин се възпитава конвенционален инстикт в детето, нужен за неговата сигурност.







 

ТЕТ съответствува и с първия ден от пролетта. Интересно, по какъв начин времето в този ден внезапно се промени – беше топло, изгря приветливо слънце и на небето нямаше нито едно облаче, за разлика от предния заоблачен ден.

За Хюе – античната столица на Виетнам ви описах в детайли в предходния си пътепис(линк към предишния). Сега ще ви опиша новото, което научих. Само преди 100 години всяко семейство тук е имало по 20 деца – мъжете водят война, дамите правели деца, сподели нашият гид, само че бързо се поправи, че ги отглеждали. Или малко са воювали тези мъже или постоянно са били в отпуска – 20 деца въпреки всичко не се вършат току по този начин от бойното поле.:)

Основната вяра във Виетнам е Конфуцианството – основава се на по-философско отношение и взор на нещата. Конфуцианството се придържа към хармонията – човек-природа. Това се вижда и в  прекрасната градина на Забранения град – доста растения – цветя, дървета, шубраци, езера със златни рибки. В Китай също са будисти, само че течението на тяхния Будизъм смята индивида за по-висше творение от природата – по този начин в техния Забранен град растенията са доста по-малко. Конфуцианството е по-мека и смирена философия/религия, те се смятат за по-добри и човечни, мъжът и дамата са равни.

Друго забавно нещо научих там – повдигна се завесата за интимния живот на императора.  Естествено, че той си има и императрица – нейните деца са законните наследници – до тук ясно. Има и харем, дамите, в който живеят в специфична постройка в Забранения град. Много дами – доста проблеми – за това има и евнуси, които наблюдават за реда. На какви условия би трябвало да дава отговор жена-кандидат за харема:  да е девствена (проверяват я евнусите. Как – не желая да знам), да има естествено червени устни и добре развити гърди – симптом, че ще ражда здрави деца (проверява я кралицата-майка), да е доста слаба (така са ги харсвали. Краката им  е трябвало да бъдат доста слаби, а това се е постигало като са ги увивали с парче плат, който са пристягали силно), да са доста интелигентни, забавлявали са господаря, когато е печален, четяйки му стихове и метафизичен трактати. Когато харемът е опожарен от бомбадировките през 1953 година от французите, доста от дамите умират, тъй като не са могли да вървят с атрофиралите си слаби крака. За французите мога да кажа и още нещо неприятно, тъй като към този момент се настроих да подлагам на критика – употребявали са необикновено красивите дърворезби от двореца, за барбекютата си.

Малко преди да дойдат неканените колонизатори, императорът си е живеел добре. Иска баня – ляга на черга и харемът с влажни кърпи го бърше, прави му разтривки, пее му и други спа процедури и т.н (да не си помислихте нещо друго). Императорът е и божествена фигура, само че е и с естествени потребности, колкото и да не ви се има вяра. Сега ще се опитам интелигентно да пресъздам тяхното облекчаване – сяда божеството на гърнето инкрустирано с дракони и не след дълго божественото наличие, което  бива поето от особено виновен за това чиновник е  отнесено в близката гора и закопано след произнесена молитва. След това бива и посадено дърво наоколо. В днешното време тази гора е унищожена. Представям си, в случай че не беше какво име би следвало да има този горски масив.













Около двореца, в продължение на откъслек от няколко километра се намира т.нар Парфюмена река, наречена по този начин, не тъй като в нея са изливали парфюми, а тъй като по брега цъфтят камфорови и евкалиптови дървета. За няколко $ ще се повозите на лодка – дом, богато изрисувана като змей. В предната част са подредени дребни столчета, където да поседнем. На пода, затрупан с балатум незабавно е спретната спонтанна сергия със сувенири, а в задната част се вижда и част от обзавеждането – котлон, тв приемник, посуда, дребен ледник, рогозки. С канче загребат вода напряко от реката и си вършат спонтанна баня на борда. Това не пречи децата на фамилиите лодкари да вървят всеки ден на учебно заведение.







На дребна масичка са подредени наложителните за Новата година три неща – печени семки от любеница – за шанс и пари, джинджифил – за заряд и възторг, сладки – да е сладостен живота на фамилията.

Нощен Хюе – романтика, пристрастеност, хубост, като от фон на Аватар. Вечер изпълнена с мистиката на отиващия си ден, отнесени със залеза секрети и магическите формули на тайствен калиграф.











Нека се отбием в пагодата Тиен Му. Фигури на самобитни гардове има пред вратите на съвсем всеки храм – отляво стоящия гледа строго, отдясно – усмихнато. Символизират призоваване към почтеност на пристъпващите прага на храма, да не помнят двуличието, да не приказват едно, а да вършат друго. Всеки, търсещ протекция и помилван свише би трябвало да е преклонен, почтен.  Няма небогати и богати – пред божественото всички са равни.

В този храм може да забележим и колата на високо почитания духовник Тик Куанг Дук,  който през 1963г. в символ на митинг против режима на Нго Динх, идва с нея  в Сайгон и в присъща медитивна поза лотос се самозапалва. Когато огънят е утихнал, очевидците описват, че сърцето му към момента е туптяло в овъгленото му тяло.

Хайде в този момент да разгледаме и една от най-новите атракции освен във Виетмам, само че и в света – 150-метровия пешеходен мост, държащ се от две големи ръце – ръцете на Буда - Златния мост в Ба На Хилс . За към два часа път от Дананг се изкачаваме в планината и при напълно проведен ред, с въжен превоз,всяка една кабинка която е за 10 индивида, се придвиждаме нагоре на два стадия – първа спирка – високата 27-метрова скулптура на Буда, в действителност впечатляваща, голяма, с няколко тераси комфортни за панорамни снимки към планината, граничеща с Лаос или към охолно аранжирания с цветя двор, в който има фигурки на пеперуди-феи или големи пауни. И още веднъж с лифта – спирка номер 2 – площад от който потеглят лъчовидно  няколко улици в ретро жанр. Кабинковият въжен превоз в Ба На Хилс е открит на 29 март 2013 година и държи международния връх за най-дългият подобен с дължина 5801 метра.













Микс от всичко по малко - рицари, римски войни, богове, фонтани, валс по улиците, цветя, свещени скулптура на Буда, кухни от целия свят, гара Любов и отлична организация.  За децата има и богат увеселителен парк.

В този регион на Виетнам има и няколко заводи за произвеждане на мраморни произведения . За преуспяване на този бизнес, почнал от преди стотина години, значим фактор е Марбъл маунтин, в кариерите на която се добива първокачествен бял и черен мрамор, а ръчно направените статуетки и фигури се продават в цялостен Виетнам. От там си закупих автентичен шах, ръчно резбована мраморна дъска и доста забавни фигури – уникати. В селището се занимават от столетие и с бране на ароматни билки – необикновен интерес към характерния им мирис, съставна част на парфюми и козметика имат арабските търговци. Обикновено тези заводи са фамилна благосъстоятелност – бизнесът се наследява и усъвършенства от генерации наред. 

Всички сме виждали неповторимо красиви фотоси на нежни виетнамки в типичната носия Ао Дай . Толкова прелест има в походката и нежно развените рокли с дълбоки до кръста цепки. Ръчно или фабрично изрисувани или избродирани тези носии, на повече от 3 века, са знак на женственост, прелест и романтика. В Северен Виетнам може да видите доста повече дами по улиците с Ао Дай, само че ще е забавно да научите, че в същина тази носия се постанова на север едвам през последните десетилетия – след обединяването на севера и юга през 1976г. Преди това носията е била типична дреха за дамите от юга – като по-богат и по цветно-фриволен регион. На север чичо Хо е смятал, че е непотребен разкош да се харчат пари за такава обилна дреха – платът от коприна е скъпо наслаждение. За това там са се носили семпли облекла – най-вече къса кафява блуза и черен панталон.















Може ли да се влюбиш в нещо, без да го докоснеш, даже и с взор? Разходете с мен из един от най-красивите градове - Хой Ан , влюбете се (в него) и един ден ви поисквам да съзерцавате тази приказност от цветове и усмивки, на брега на реката, с купичка сладолед от дуриан и лимонена трева, кафе и фреш от маракуя.











Един образец за подражателство в ранното утро.  Баща, който владее техниките на справяне с две деца, запазвайки цялостно успокоение, след закуската - и разходка из градината. Е, и на отмора е довел семейството, пък и грижите на майката лишава.

Обяд в приветлив сайгонски ресторант с още по-симпатично меню, поднесено по типично артистичен метод: пролетни рулца в светещ ананас-птица, чорба от морски блага - в кокосов орех, сезонни плодове в круша с форма на змей. И бира Сайгон, несъмнено.:)







За гордостта на виетнамските герои и патриоти - тунелите Ку Чи , е изписано доста, всеки може да прочете в Google. Наистина е впечатляващо, почит към патриотизма и силата на виетнамският дух. 25 години копани на ръка в твърда глинеста почва тунели на 3 етажа, стартирани през 1948 година, като тунел бездънен 3 метра се е изкопавал (на ръка) за 24 часа от 3-4 индивида, а пръстта се хвърляла с панери в реката. Интересни тактики са ползвали бойците на виетконгската войска, като да вземем за пример – носили са идентични сандали, наречени хошиминки, вървешком в редица в едни и същи стъпки – тактичност за комплициране на американците за брой на бойците, поръсване към шахтите за проветрение с пипер и мощни подправки – за илюзия на кучетата, които са употребили американците с цел да откриват входовете на тунелите, самобитни клапани за затваряне на прави от коридорите, при положение, че врагът подпали някой тунел. Хапвали са най-вече „ касава ” (кореноплодно наподобяващо сладостен картоф) фалшифициран със счукани орехи, захар и сол. Почерпиха ни и нас с обичаната, може би по насила, храна на виетконгските бойци.







Южняците опредят Севера като по закостенял, евентуално, тъй като там е и ядрото, от което е почнало разселението на виетнамският народ из днешните територии. Хората в двете до скоро страни имат даже разнообразни желания, към сутришната напитка. Например, на север – избират чай, на юг – кафе с мляко.

Тъй като тематиката се върти все към Лунарната Нова година, дано загатна, че я посрещат всички виетнамци – будисти, конфуцианци, католици. Пости се 15 дни преди празника – (още една отпратка към празниците у нас).

И тъй като загатнах за пости - монасите в цялостен Виетнам са вегетарианци, като се изключи един дребен клон по делтата на Меконг. Те са всеядни, тъй като имат вяра, че и Буда не е бил вегетарианец, че човешката душа се мърси не от храната, а от мислите, от положението на душата. Има и още една причина за това – монасите се устоят от лепта, която събират от хората по делтата на Меконг, а това не са богати хора. В кошницата им за подаяния се изсипва кой каквото има – месо, риба, зеленчуци, ориз, плодове. От този микс те се хранят един път дневно.

В Сайгон или Хо Ши Мин (или обратното) ни чакаха другари от Клуба за Българо-Виетнамска дружба. Една среща, за която се уговаряме от няколко месеца. Този път ангажимента беше закрепена – 11 февруари. „ Какво да ви донесем? ” попитах аз Тао, основен уредник на срещата „ Най-вече вие сте скъпи, елате с вашите усмивки, доста ще се веселя. И може да донесете малко ракия – да си спомним за младежките ни години в България! ”

Тао е бил практикант в Стара Загора, Монтана и Добрич близо 10 години, само че приказва и написа отличен български. И освен той. Очакваха ни близо 100 другари, приключили висше обучение в България или работили тук, доста от тях сполучливо осъществени, предприемачи, бизнесмени, учители, публицисти. Председателката на клуба, госпожа Хоанг Лан е професор по Космическа физика, също приключила в България.

Разплака ни знаете ли какво – това, което у  нас към този момент е екзотика, изчезнало като страст, като отношение – топлина, откровена наслада, предпочитание всеки един  да се снима с нас (носихме си блузи с национални шевици) предпочитание да играят хора, предпочитание всеки да ни прегърне, да ни допре. В ресторанта, в който се събрахме,  бяха подготвили специфичен афиш с надпис на български „ Добре пристигнали, другари ”, прелестна вечеря, бира, музика. Но най-изумителното беше песента, с която ни посрещнаха, на чист български „ Хей балкан ти роден наш ”, изпята от край до край и няколкото български песни, които ни изпя дъщеричката на Тао – Нго Ан, облечена в българска носия– дете на 15 години с прелестен глас (Ан е родена във Виетнам и в никакъв случай не е била в България).

За Камбоджа мога доста да описвам, само че в този пътепис дадох обещание, че ще приказвам единствено със сърцето. Затова ще се опитам да предам думите на камбоджанския непретенциозен гид с постоянно усмихнати очи, казани на изпращане „ Благодаря, че дойдохте в Камбоджа, благодаря, че сте наши посетители. Благодарение на вас, туристите, водачът ще има има с какво да нахрани фамилията си, аз също ще има какво да купя за моето семейство. Благодарение на вас ние живеем! ”.

Лично аз не желая да сложа край с тези думи....лично аз ще сложа начало на един по-смислен, по-осъзнат и по-красив живот – живот в действителността!

За това начало няма късно или рано – постоянно е в точния момент!

Направете го и вие!

Автор: Диана Маринова

Снимки и текст – обект на авторско право.

Линк към истинския източник: Диана Маринова с отличен от National Geographic Bulgaria пътепис за месец Март 2019!