Има май една такава игра; не съм по електронните игри,

Има май една такава игра; не съм по електронните игри, но съм й мяркал рекламите. Игри на тронове, ковачници на империи - властта е привлекателна постоянно както за шоубизнеса и изкуството, по този начин и за хората, да не приказваме за хората с присъщ хъс към повече персонална власт. За тия неща обмислям, до момента в който се разхождам из града Киев. Ще призная, че бях цялостен с любознание към днешна Украйна. 

Идвал съм в Киев преди повече от 30 години

на посетители на собствен другар, киевски евреин. Другарят ми ме срещна с умна своя компания, сподели ми Днепър, Киево-Печорската лавра, " Свети Андрей ", " Крещатик " и други значими места на града още тогава. Дали обаче заради младостта си, дали заради свои някакви разсейки, също прочее свързани с младостта, гледах не толкова музеите и постройките, а безспорната хубост на множеството украинки - имат я. 
Днес украинките отново са си хубави. Градът също е прекрасен, с носталгичната красота на място, цялостно с история и кръстопътни потоци от просвета, пари и политика. Капитализмът наподобява победител, а той умее да основава прелест, изключително по фасадите. Преди трийсет години не беше напълно елементарно да намериш кафене - в този момент е цялостно. Улиците са чисти, минувачите добре облечени, има и значително туристи. Страната - към пет-шест пъти по огромна от България по население и също толкоз по територия, по нещо ни наподобява. То е, че с изключение на фонетичните, па и етимологичните езикови сходства посред ни, и политически вървим по подобен маршрут. Той не е лек. Изглеждаме по-напред през днешния ден по него, почти толкоз по-напред, колкото примерно Чехия наподобява по-напред от нас. Нямам поради единствено пенсии, заплати, продуктивност, просвета на труда и впрочем. Имам поради подмяна на имперското мислене от периферен диаметър с нещо друго. 

Ала що е имперско мислене? 

Не бързайте да смятате, че то е априори нещо единствено неприятно. Или пък нещо хубаво. Човешките общности постоянно са раздирани сред центробежни и центростремителни сили. Римската империя не би основала цивилизационните основи за нашето общо бъдеще, в случай че не беше натрупала остатъци от благосъстояние в метрополията, които дават опция както за още повече завоевания, по този начин и за налагане на единни правила, за развиване на висока просвета, за рационализиране на бита, законите, образованието, административното ръководство. Излишъците основават предпоставки за съществуване на свободни от тежък физически труд хора и прослойки, а тези последните пък движат напредъка напред, твърди проф. Джаред Даймънд в " Пушки, вируси, стомана ". Той наподобява прав. От тази позиция и една от най-мощните империи - Британската, изживя своето детство, след това своя величествен подем - когато ситният, общо взето, остров управляваше половината свят - и като население, и като територия. Ръдиард Киплинг в стихотворението си " Бремето на белия човек " възхвали тази имперскост. Британия изживя и своя разпад, само че въздействието й в културен, във финансов и политически проект е към момента голямо. Разбира се, занимателни хора като господин Борис Джонсън са в положение да ни внушат труизми от вида: sic tranzit gloria mundi, или че печалността за едни е комизъм за други и нещата рано или късно се обръщат. 
Ала дано ние се върнем към Украйна. Бедните тук са по-бедни от нашите, а богатите - т.е. олигархиатът - по-богати. Още една специфичност на прехода в Източните страни. В същото време се усещат две неща - огромната част от хората не желаят да са външна страна на империя. Това първо. Второ - огромната част от хората евентуално в бъдеще ще изискат и ще реализиран нова интеграция, частична или по-пълна, с някогашната метрополия. Ще кажете - абсурд. Не - естествено е. Не черпя тези размисли от диалозите си - да вземем за пример по какъв начин таксиджия ми рече: ей, скараха ни, а сме толкова близки нации, не е обикновено. Или различен киевлянин, който ми рече - аз съм руснак, жена ми е украинка, децата ни какви са - ами хора са. И тук, и там им е свое. 
Черпя тези изводи от общия ход на историята. Империите с териториално-експанзионистичния им инстикт на съществуване 

са на път да изчезнат

Като Отоманската, като Австро-Унгарската, като Британската. И като Руската, наследена от Съветската. (И до момента някои историци отхвърлят руската система да е била империя, само че аз я виждам таман такава. Спомням си, че по време на Олимпийските игри през 1980-а в Москва формалният девиз беше " За антиимпериалистическа взаимност, мир и дружба " примерно, а доверчив западняк запита: " Ама по какъв начин за антиимпериалистическа ", това не наскърбява ли домакините, нали са империя? ".)
Империите в никакъв случай не се отхвърлят сами от имперскост. Освен това имперският инстинкт не изчезва. Твърдя обаче, че териториалният експанзионизъм в остарелия му тип е артикул на предишното. Затова въздействието в бъдещия свят на силите, които желаят планетарна значителност, е обвързвано с повече свободи и права на обособената персона и с тяхното гарантиране.  
Иначе Киев е хубав град. Хората са една концепция по-напрегнати, в сравнение с тези в Кобленц или Поатие да вземем за пример, само че желаят същото, каквото и ние, и всички - повече сигурност и по-високи приходи. И интеграция, и единение - само че от нов вид. Моделите от новия вид в този момент прочее се коват. 
Затова ковачниците на империи от остарелия вид ще останат евентуално единствено в игрите. Ала какво ни кове бъдещето, можем единствено да се догаждаме.