Има маниаци, които изпитват наслада, когато убиват“. Това споделя войник,

„ Има фанатици, които изпитват приятност, когато убиват “. Това споделя боец, избягал от съветската войска след военните закононарушения в Буча, осъществени през март тази година.

Според министерството на вътрешните работи на Украйна над 720 мирни поданици на града са били убити.

Никита Чибрин си спомня по какъв начин съветски бойци изнасилили две украинки – майка и щерка, покрай Киев, а по-късно избягали.

„ Първо ги видях да бягат, а след това научих, че са изнасилвачи. Не последваха санкции, само че им споделиха, че би трябвало да се отдръпват от войната “, споделя руснакът пред Си Ен Ен.

Под нарежданията на „ Касапина от Буча “

Чибрин е някогашен боец от Якутск, служил е в 64-та гвардейска мотострелкова бригада. Той дезертира от съветската войска през септември и бяга в Европа през Беларус и Казахстан.

Военните му документи демонстрират, че негов пълководец е бил Азатбек Омурбеков - офицер, командващ гвардейската бригада, прочут като „ Касапина от Буча “. Той е включен в лист с 65 лица, на които са наложени ограничаващи ограничения от Европейски Съюз поради „ неоправдана и непровокирана военна експанзия “.

След като в Буча бяха открити както стотици тела по улиците, по този начин и всеобщи гробове, Кремъл отхвърли всякакво присъединяване в всеобщите убийства и съобщи, че изображенията, показващи цивилни жертви, в действителност са подправени.

Докато Европа и светът показваха възмущението си, съветският президент Владимир Путин награди въпросната бригада с почетно военно звание и я похвали за нейния „ подвиг “ и „ смели дейности “.

Никита Чибрин разяснява, че не е видял никакъв подвиг, само че за сметка на това – доста закононарушения.



Той твърди, че той самият не е правил такива и че е подготвен да свидетелства против дейностите на съветската войска пред Международния углавен съд в Хага.

Да си тръгнеш с кюмпютри, бижута и автомобил

„ Беше ни разрешено да гръмнеме всеки, който има телефон "

Руснакът разкрива, че бригадата е имала команда „ да убива всеки, който споделя информация за нейните позиции, без значение дали е боен или граждански “.

„ Беше ни разрешено да гръмнеме всеки, който има телефон. Има фанатици, които изпитват приятност, когато убиват хора. Видях такива в Буча “, споделя Никита и добавя, че съветските бойци вземали всичко, които им хареса - компютри, бижута, скъпи движимости.

„ Дори не се криеха. Много от бойците в моята бригада, си потеглиха с коли и други транспортни средства, когато напуснахме Липовка и Андреевка в края на март. След това ги продадоха в Беларус. Манталитетът е подобен - в случай че откраднеш нещо, си добър. Ако никой не те хване, добре! Ако видиш нещо скъпо, вземеш го и не те заловен, значи си се справил “, споделя Чибрин.

Чибрин има вяра, че Русия ще изгуби войната

Според думите му командирите са били осведомени с хипотетичните изнасилвания, убийства и грабежи, само че не са се интересували от търсенето на правдивост. Реакции и дисциплинираност липсвали.

От Си Ен Ен са потърсили съветското министерство на защитата за коментар по обвиняванията, само че отговор не получили.

Чибрин няма подозрения, че Русия ще загуби войната против Украйна, цената за нея обаче ще платят още доста хора, и то с живота си.

„ Русия няма да спре, до момента в който не се пролее доста кръв, до момента в който всички не умрат. Войниците са просто пушечно месо. Не изпитват никакво почитание ", споделя той.

Според него въоръжението на съветските бойци не може да се мери с оръжията, до които Украйна има достъп.

Руската войска разчита на оръжия от 80-те

„ Докато Украйна получава някои от най-модерните оръжия от своите западни съдружници, съветската войска разчита на съоръжение от руската ера, което са употребявали през 80-те години по време на войната в Афганистан. Русия мислеше, че ще окупира Киев за три дни, а съветската войска ще бъде посрещната с цветя в Украйна “, споделя още избягалият боец.

По думите му бойната подготовка на отряда му се състояла в приемането на оръжие, цели и 5000 патрона.

„ Казваха ни да продължаваме да стреляме, тогава ще бъдем свободни. Не сме прекосявали през същинско образование. Преди войната аз работех на компютър… в офис “, разяснява Никита.

Той споделя още, че неналичието на опит е станала осезаема в Украйна.

„ Мъжете, които даваха поръчки за Рамбо, преди да бъдат изпратени на фронта, се върнаха разрушени. Казваха с лекост, че ще убиват, а когато още веднъж се срещнахме, даже не можеха да беседват с мен. Бяха видели войната, провалите, труповете. И бяха разбрали, че не могат да избягат “, споделя Чибрин.

Много от мъжете нямали визия накъде са се запътили.

" Беше една огромна неистина "

„ Беше огромна неистина. Бяхме на военно образование с беларуската войска, а на 24 февруари просто ни споделиха, че всички отиваме на война “, споделя още той и допълчва, че в началото е отказал да отиде.

Отговорът на командирите обаче бил, че го чака затвор, а фамилията му ще се изправи пред проблеми.

По думите на Никита го качили в специфична кола, заключили я, а по-късно към този момент бил в Украйна.

В края на март той и отрядът му се завръщат в Беларус. Никита има пострадване на гърба и стига до военна болница в Русия. През май обаче още веднъж е заставен да се върне в Украйна - този път в региона на Харков в Източна Украйна, а по-късно прекарва време в горите към Изюм.

Бягство с камион и с трен от Беларус до Казахстан

Намира късмет да избяга, когато вижда, че командири на други отряди напущат региона и се приготвят да се върнат в Русия. Скача в един от камионите, които вижда. Вътре открива други бойци, които платили на водача, с цел да ги транспорти, не желали повече да вземат участие в боевете.

На съветската граница камионът спрял и момчетата изскочили. Никита постъпил в болница за към месец, болките в гърба му продължавали. Не можел обаче да получи уместно лекуване.

„ Казаха ми, че в случай че желая да отида в специфичен санаториум, би трябвало да подпиша документ, с който да подсигурявам, че ще се върна още веднъж на фронта “, спомня си избягалият боец.

Той отхвърля, а приятелите му го поучават да се скрие. Чибрин първо бяга към Санкт Петербург, а по-късно се качва на трен за Беларус. Там открива човек, който му оказва помощ да стигне до Казахстан, откъдето в последна сметка стига до настоящето си местонахождение. То остава в загадка.

Сега той намерено приказва за събитията, на които е бил очевидец и е почнал да написа антивоенна ария: Стотици души, стотици тела на изгубени хора. Стотици майки без деца .