Нещата, които не знаете за „Давид“ на Микеланджело
Има малко скулптури на тази земя, които са толкоз емблематични, колкото „ Давид “ на Микеланджело (която попадна в новините през 2023 година, когато директорката на учебно заведение във Флорида е помолена да подаде оставка, откакто показава статуята на възпитаници от шести клас, което довежда до недоволства от родители поради голотата й).
Но до момента в който за огромна част от хората по света това е единствената скулптура, която познават (заедно може би с Венера Милоска), малко на брой знаят за странностите и куриозите, които са вложени в основаването й.
Давид пред Palazzo della Signoria преди 1873 година, с лист, покриващ гениталиите му
На пръв взор фамозният гол мъж на Микеланджело може и да не наподобява като „ древен воин “. Но в случай че се вгледате по-внимателно, Давид премята през лявото си рамо прашка, а в дясната си ръка стиска камък. Тези предмети и името на статуята разпознават обекта като оня Давид, който се изправя против жестокия исполин Голиат; Микеланджело просто не включва в скулптурата си страшния зложелател на бъдещия крал. Историците на изкуството също по този начин считат, че Давид е изобразен преди огромната си борба, частично поради паниката, която е ясно изписана на лицето му.
Статучта на Давид е висока над 5 метра, което е съвсем три пъти повече от размера на междинния човек.
Тя е прекомерно огромна по отношение на останалата част от тялото му. Смята се, че тази асиметрия е хитроумното намигван на Микеланджело към прозвището на Давид – manu fortis, което значи „ мощна ръка “.
Можете да разберете това, от мястото, където лежи прашката. Но необичайно, позицията на тялото му по-скоро подсказва, че е десничар…
Блокът мрамор, трансформирал се в един от най-известните шедьоври в историята, потвърждава остарялото факсимиле, че боклукът за един човек е богатство за различен. Микеланджело основава Давид от парче мрамор, което е било изхвърляно от други скулптори два пъти. Агостино ди Дучо се отхвърля от план, за който употребява блока, след което той престоява непокътнат 10 години. Тогава Антонио Роселино се захваща с материала, само че взема решение, че работата с него е прекомерно сложна. Когато Микеланджело най-сетне се снабдява с него, мраморът чака към този момент 40 години своя занаятчия.
През 1501 година градската администрация на Флоренция разпорежда на Микеланджело да сътвори творбата като част от поредност скулптури, предопределени да украсяват покрива на купола на флорентинската катедрала. Но след завършването му настойниците на създателя са толкоз изумени от хубостта на Давид, че вземат решение да се откажат от началния проект и да го слагат, където ще може да бъде оценен от близко. През 2010 година един живописен план във Флоренция демонстрира Давид по този начин, както е бил умислен, като слага копие високо върху външната част на катедралата, както и на всяко друго място, което е било препоръчано при завършването ѝ през 1504 година
Италианският художник и проектант от XVI в. Джорджо Вазари написа за Давид: „ Който е видял това произведение, няма потребност да се мъчи да вижда друго произведение, изпълнено в скулптурата, нито в наше, нито в друго време. “ При такава хвалба по какъв начин биха могли жителите на Флоренция да сложат статуята високо на покрива?
