Лесният начин да кажеш „Обичам те“
Има разумни неща на тоя свят и едно от тях е появяването на книгата „ Ритуали от моята кухня “ на Ирина Тенчева. Били сме в кухнята в дома й, били сме в дребния й слоуфууд ресторант Irituali, следим я в обществените мрежи, към този момент държим в ръцете си книгата й – удоволствието е наше, Ирини! Защо и по какъв начин се появи книгата ти? Как реши кои предписания да включиш и какво остана „ извън “? По време на първия, по този начин стресиращ за всички локдаун започнах да сготвям онлайн в Инстаграм. Правех го, с цел да разнообразя себе си и фамилията си, само че също и с цел да поддържам връзка онлайн с приятелите ни по тематика, която няма общо с епидемията.Храната основава свои истории и кара хората да мечтаят за споделено и вкусно време на масата… За няколко седмици „ компанията “ в тези събития се усили, а в пощата ми броят фотоси на сготвени по моя рецепта ястия се измерваше в стотици нови писма всеки ден. За година и половина се оформи сплотена общественост от няколко хиляди души, които все по-често започнаха да ме подканят да събера рецептите си в книга – „ с цел да ни е по-пригледно и да не би трябвало всякога да търсим из профила ти “. Не го одобрих съществено и дори започнах да се майтапя сама със себе си по тази тематика. 
Не съм нито готвач, нито писател… а и в днешно време всичко може да бъде намерено в Интернет. Но девойките бяха в действителност настоятелни и ме убедиха с това, че точно аз съм трансформирала настройката им към основаването на храна – и с отношението си, и с в действителност доста вкусните предписания, които „ постоянно се получават “. Казах си: какво пък, най-вече децата ми да се окажат с едно огромно книжно наследство… ха-ха-ха-… Селектирах рецептите, които са най-често приготвяните у дома и в ресторанта ми и за които бях безусловно сигурна, че са универсални, налични и усъвършенствани в подробност. Може би имам най-малко още 100 такива, само че събраните в книгата са ми изключително скъпи поради спомените и чувствата, които ми носят. Какво отличава твоята книга от останалата богата кулинарна книжнина? Това, че всяка рецепта е предходна през мен на доста равнища. Избрала съм да споделя освен стъпките и продуктите, само че и добавената стойност, която можем да получим от кулинарния си опит. Тя се показва в реализиране на прелестен покой, до момента в който готвим, в генериране на прелестни мемоари, в продан. Да приготвиш храната за някого е един от най-лесните способи да кажеш „ обичам те “. Надявам се, че, разгръщайки я, читателите ще изискат да кажат това и на себе си. 
Какво би сготвила на себе си в моменти на отчаяние, в случай че искаш да се „ вдигнеш “? Храната има вълшебен резултат освен поради изгодите за тялото ни. Приготвена с отношение и с прибавен смисъл в дейностите, тя в действителност може да бъде обред, след който да получим наслада, покой и разтуха. За мен месенето на самун е специфична процедура. Дори не толкоз потреблението му, колкото сътворяването му – постоянно ми дава вяра и ме прикрепя към сегашното, тъкмо както медитацията.Когато съм носталгично настроена, се връщам към моменти, в които съм била най-лека и безгрижна. Опитвам се да възпроизведа подтекста на тези положения. Тях най-често асоциирам с храни, приготвяни за мен от бабите ми. И знаеш ли, открих, че те (храните) влияят на паметта и сърцето по-силно от всяка фотография. Като машина на времето са. Приготвям, похапвам, претърпявам и по-късно се усещам като след „ психотерапия при баба “, която постоянно ми споделяше, „ че има и по-добри дни, само че има и по-лоши, по тази причина да не пропадам, а да благодаря “. Храната носи бърз резултат за страстите, само че персонално за мен въздържанието дава трайните резултати и възстановява апетита за живот. 
Казвала си, че една от фантазиите ти за щастливо безвремие е да прекарваш дълго време в обичаното ти гръцко село и да приказваш с локалните за новата годишна продукция маслини... Впрочем – по какъв начин е реколтата тази година? О да, последната годишна продукция е извънредно вкусна и свежа. Специфичното е, че маслините тази година узряха някак внезапно и поради дъждовете започнаха да потъмняват безусловно за дни. Обичайно се берат зелени, тъкмо преди да придобият цвят… Беше необичайно за всички, само че усетът и киселинността на зехтина са съвършени, а цветът му е една концепция по-наситено жълт. По-добре да спра дотук, тъй като за зехтин мога да приказвам с часове. И един значим въпрос – зехтинът става ли за пържене и въобще за приложимост при високи температури? Когато зехтинът е 100% екстра върджин, т.е. извлечен единствено механично от маслините, той е изцяло безопасен и при термична обработка. Според международните правила за произвеждане на зехтин обаче vergin olive oil може да се назовава всяко маслиново масло, което е най-малко 70% машинален извлек… Останалите 30% се извличат с химическа стимулация на остатъчните първични материали от маслините след първите преси. Зехтин с над 30% химически извлек към този момент не е vergin и изрично не е подобаващ за пържене. Според моите другари, които създават маслиново масло, единствено 100% чистият зехтин е подобаващ за термична обработка, само че те са издигнали маслината в фетиш и са крайни, а и малко консуматори имат достъп до подобен зехтин. Когато зехтинът е създаден от млади зелени маслини, той се назовава агурелио и също не се употребява за готвене, само че повода е друга – ароматът му е толкоз магически и бездънен, че, минавайки през огъня, рискуваме да изгубим част от него. Затова го прибавяме в края на готвенето. 
Какво си открадна от гръцката кухня? Културата за подготвяне на морска храна и мезета. Научих се на някои дребни трикове, които качествено трансформират усета на привидно семпли храни като печената риба да вземем за пример. Научих се от морски блага да сготвям съществени ястия – вид яхнии (едно такова ядене е фасул с октопод и калмари). Преоткрих приложението на зехтина и в десертите, а също и плодовите съставки в дресингите за салати. Подаряваш ли храна на празници? За японците това е един от най-ценените дарове. А на теб подарявали ли са ти? Много обичам да получавам такива дарове. Получавала съм всевъзможни занаятчийски артикули: сушени меса, сирена, билкови отвари, етерични масла, подобаващи за кулинария, зехтин, шоколад… Мило ми е, когато отида на посетители на майка ми и на потегляне тя ме изпрати с тристепенно меню за огромното ми семейство. Хубаво ми е и различен да ми сготви вкусно, домашно…Аз също обичам да правя подарък както приготвена от мен храна, по този начин и забавни качествени артикули, които внасят многообразие в кухнята. Правя такива изненади без причина. Най-често подготвям печива и сладкиши – споделих ти за огромната ми обич с хляба, нали! Храната приказва на език, който всеки схваща. Ако я натоварим с спомагателен смисъл, тя може да накара човек да се усеща обичан, може да е лек за душата му. Подсещам всеки, който има опция, да не пропуща тази форма на продан. Много е удовлетворяваща! 
Животът е низ от открития. Каква рецепта откри през последната година? Трудно ми е да назова единствено една рецепта… Последната доста хубава композиция, която сътворих за празника на една дама, която не консумираше месо, беше кисело зеле и киноа с азиатски зеленчуци. Направих ги на сарми и комбинацията в действителност ни впечатли… мисля, че скоро няма да се върна към класическата рецепта за постни сарми. В по-философския аспект – преоткрих рецептата на „ стартирането “… (Learning to live is learning to let go) Не си обожател на бързите храни, само че в случай че би трябвало да хапнеш нещо небрежно, какво ще е то? Не съм обожател на бързото хранене. Но обичам елементарна бърза храна. Хубав самун, козе сирене, маслини, доматена салца. След като съм прекарала 10 часа в кухнята на Irituli, когато се прибера вечер, ми се яде нещо семпло, с което да превключа в режим „ вкъщи “. Слагам си в една паница малко от изброените артикули, безусловно по две хапки, сипвам си половин чаша вино, Иван и децата сядат да ми вършат компания и, да … ето това също може да се назова съвършената вечеря. Най-любимата храна на твоето семейство е…? А има ли нещо, което не би поднесла? Впрочем, смири ли се с мусаката? С мусаката с тиквички, патладжани и агнешка кайма сме в чудесни връзки. Другата, за която питаш – не ни е тематика на трапезата, ха-ха-ха… У дома най-малко веднъж в седмицата се хапва паста, палачинки и риба. От теб съм запомнила едно благопожелание, което извънредно доста ми харесва – да ти е тясно у дома. Колко индивида би трябвало да седнат на масата у вас, с цел да стане в действителност тясно? Ха-ха-ха… в затворено положение масата ни е за 8 души, а ние сме 6, значи единствено още трима и ще ни стане тясно, ха-ха-ха… Истината е, че това „ тясно “, за което питаш, го има и в този момент и си поисквам постоянно да го има. С Иван си представяме времето, в което всяко от четирите ни деца ще седи на масата ни със своето семейство… Ако е писано да сме живи и здрави, тогава в най-тесен кръг ще сме над 15. Как звучи! Това е тясно. Това е благословия.
Не съм нито готвач, нито писател… а и в днешно време всичко може да бъде намерено в Интернет. Но девойките бяха в действителност настоятелни и ме убедиха с това, че точно аз съм трансформирала настройката им към основаването на храна – и с отношението си, и с в действителност доста вкусните предписания, които „ постоянно се получават “. Казах си: какво пък, най-вече децата ми да се окажат с едно огромно книжно наследство… ха-ха-ха-… Селектирах рецептите, които са най-често приготвяните у дома и в ресторанта ми и за които бях безусловно сигурна, че са универсални, налични и усъвършенствани в подробност. Може би имам най-малко още 100 такива, само че събраните в книгата са ми изключително скъпи поради спомените и чувствата, които ми носят. Какво отличава твоята книга от останалата богата кулинарна книжнина? Това, че всяка рецепта е предходна през мен на доста равнища. Избрала съм да споделя освен стъпките и продуктите, само че и добавената стойност, която можем да получим от кулинарния си опит. Тя се показва в реализиране на прелестен покой, до момента в който готвим, в генериране на прелестни мемоари, в продан. Да приготвиш храната за някого е един от най-лесните способи да кажеш „ обичам те “. Надявам се, че, разгръщайки я, читателите ще изискат да кажат това и на себе си. Какво би сготвила на себе си в моменти на отчаяние, в случай че искаш да се „ вдигнеш “? Храната има вълшебен резултат освен поради изгодите за тялото ни. Приготвена с отношение и с прибавен смисъл в дейностите, тя в действителност може да бъде обред, след който да получим наслада, покой и разтуха. За мен месенето на самун е специфична процедура. Дори не толкоз потреблението му, колкото сътворяването му – постоянно ми дава вяра и ме прикрепя към сегашното, тъкмо както медитацията.Когато съм носталгично настроена, се връщам към моменти, в които съм била най-лека и безгрижна. Опитвам се да възпроизведа подтекста на тези положения. Тях най-често асоциирам с храни, приготвяни за мен от бабите ми. И знаеш ли, открих, че те (храните) влияят на паметта и сърцето по-силно от всяка фотография. Като машина на времето са. Приготвям, похапвам, претърпявам и по-късно се усещам като след „ психотерапия при баба “, която постоянно ми споделяше, „ че има и по-добри дни, само че има и по-лоши, по тази причина да не пропадам, а да благодаря “. Храната носи бърз резултат за страстите, само че персонално за мен въздържанието дава трайните резултати и възстановява апетита за живот. Казвала си, че една от фантазиите ти за щастливо безвремие е да прекарваш дълго време в обичаното ти гръцко село и да приказваш с локалните за новата годишна продукция маслини... Впрочем – по какъв начин е реколтата тази година? О да, последната годишна продукция е извънредно вкусна и свежа. Специфичното е, че маслините тази година узряха някак внезапно и поради дъждовете започнаха да потъмняват безусловно за дни. Обичайно се берат зелени, тъкмо преди да придобият цвят… Беше необичайно за всички, само че усетът и киселинността на зехтина са съвършени, а цветът му е една концепция по-наситено жълт. По-добре да спра дотук, тъй като за зехтин мога да приказвам с часове. И един значим въпрос – зехтинът става ли за пържене и въобще за приложимост при високи температури? Когато зехтинът е 100% екстра върджин, т.е. извлечен единствено механично от маслините, той е изцяло безопасен и при термична обработка. Според международните правила за произвеждане на зехтин обаче vergin olive oil може да се назовава всяко маслиново масло, което е най-малко 70% машинален извлек… Останалите 30% се извличат с химическа стимулация на остатъчните първични материали от маслините след първите преси. Зехтин с над 30% химически извлек към този момент не е vergin и изрично не е подобаващ за пържене. Според моите другари, които създават маслиново масло, единствено 100% чистият зехтин е подобаващ за термична обработка, само че те са издигнали маслината в фетиш и са крайни, а и малко консуматори имат достъп до подобен зехтин. Когато зехтинът е създаден от млади зелени маслини, той се назовава агурелио и също не се употребява за готвене, само че повода е друга – ароматът му е толкоз магически и бездънен, че, минавайки през огъня, рискуваме да изгубим част от него. Затова го прибавяме в края на готвенето. Какво си открадна от гръцката кухня? Културата за подготвяне на морска храна и мезета. Научих се на някои дребни трикове, които качествено трансформират усета на привидно семпли храни като печената риба да вземем за пример. Научих се от морски блага да сготвям съществени ястия – вид яхнии (едно такова ядене е фасул с октопод и калмари). Преоткрих приложението на зехтина и в десертите, а също и плодовите съставки в дресингите за салати. Подаряваш ли храна на празници? За японците това е един от най-ценените дарове. А на теб подарявали ли са ти? Много обичам да получавам такива дарове. Получавала съм всевъзможни занаятчийски артикули: сушени меса, сирена, билкови отвари, етерични масла, подобаващи за кулинария, зехтин, шоколад… Мило ми е, когато отида на посетители на майка ми и на потегляне тя ме изпрати с тристепенно меню за огромното ми семейство. Хубаво ми е и различен да ми сготви вкусно, домашно…Аз също обичам да правя подарък както приготвена от мен храна, по този начин и забавни качествени артикули, които внасят многообразие в кухнята. Правя такива изненади без причина. Най-често подготвям печива и сладкиши – споделих ти за огромната ми обич с хляба, нали! Храната приказва на език, който всеки схваща. Ако я натоварим с спомагателен смисъл, тя може да накара човек да се усеща обичан, може да е лек за душата му. Подсещам всеки, който има опция, да не пропуща тази форма на продан. Много е удовлетворяваща! Животът е низ от открития. Каква рецепта откри през последната година? Трудно ми е да назова единствено една рецепта… Последната доста хубава композиция, която сътворих за празника на една дама, която не консумираше месо, беше кисело зеле и киноа с азиатски зеленчуци. Направих ги на сарми и комбинацията в действителност ни впечатли… мисля, че скоро няма да се върна към класическата рецепта за постни сарми. В по-философския аспект – преоткрих рецептата на „ стартирането “… (Learning to live is learning to let go) Не си обожател на бързите храни, само че в случай че би трябвало да хапнеш нещо небрежно, какво ще е то? Не съм обожател на бързото хранене. Но обичам елементарна бърза храна. Хубав самун, козе сирене, маслини, доматена салца. След като съм прекарала 10 часа в кухнята на Irituli, когато се прибера вечер, ми се яде нещо семпло, с което да превключа в режим „ вкъщи “. Слагам си в една паница малко от изброените артикули, безусловно по две хапки, сипвам си половин чаша вино, Иван и децата сядат да ми вършат компания и, да … ето това също може да се назова съвършената вечеря. Най-любимата храна на твоето семейство е…? А има ли нещо, което не би поднесла? Впрочем, смири ли се с мусаката? С мусаката с тиквички, патладжани и агнешка кайма сме в чудесни връзки. Другата, за която питаш – не ни е тематика на трапезата, ха-ха-ха… У дома най-малко веднъж в седмицата се хапва паста, палачинки и риба. От теб съм запомнила едно благопожелание, което извънредно доста ми харесва – да ти е тясно у дома. Колко индивида би трябвало да седнат на масата у вас, с цел да стане в действителност тясно? Ха-ха-ха… в затворено положение масата ни е за 8 души, а ние сме 6, значи единствено още трима и ще ни стане тясно, ха-ха-ха… Истината е, че това „ тясно “, за което питаш, го има и в този момент и си поисквам постоянно да го има. С Иван си представяме времето, в което всяко от четирите ни деца ще седи на масата ни със своето семейство… Ако е писано да сме живи и здрави, тогава в най-тесен кръг ще сме над 15. Как звучи! Това е тясно. Това е благословия. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ