Има лица, които киното обсебва. Лицето на Лив Улман е

Има лица, които киното завладява. Лицето на Лив Улман е такова лице. Карта на човешката накърнимост, по която десетилетия наред се ориентират режисьорите – търсачи на смисъл. Днес, минала 80-те, тя ме посреща в лятната си къща в Норвегия. Тук няма тежки пердета или кино искра. Има единствено светлина, дърво, фотоси по стените и наличието на една жена, която най-сетне е намерила своя кей. Филмите с нейно присъединяване като „ Персона “, „ Викове и шепот “, „ Сцени от един фамилен живот “, „ Есенна соната “ бележат цяла ера в света на киното – епохата на Ингмар Бергман. За Лив Улман това е най-интимният откъслек от живота ѝ – любовта на остров Форьо, раждането на единствената ѝ щерка Лин. Страст и пустота. Еуфория и потиснатост. След тази връзка тя ще порасне. Ще бъде жена. Една концепция по-смела и неуязвима.„ Благодарна съм за тази среща. За любовта и самотата, за пристрастеността и уязвимостта, които опознах добре. Киното беше избавление от вътрешния пъкъл, в който живеех. Бергман ме научи да се обичам, да предпочитам себе си пред другите. Труден урок, получен в точния момент. “ Наградата  Неотдавна светът още веднъж затаи мирис, когато Жулиет Бинош излезе на сцената на Европейските кино награди, с цел да връчи на Лив Улман наградата за повсеместен принос към киното. Две генерации киноикони се срещнаха в една прегръдка. Бинош, със сълзи на очи, я назова „ пътеводна светлина “, а Лив, със своята неподражаема невзискателност, отвърна на любовта с думи, които отекнаха в залата: „ Мисля, че към този момент би трябвало да мога да приказвам за предишното без страсти, само че от време на време не съумявам. Може би тъй като това, което ни се случва, когато сме млади, остава с нас като огромна част от това кои сме в действителност. Да бъда пред публиката – това е моят живот. Ако съм покрай този живот, аз съм прочувствена “.

Къщата на спомените Лятната ѝ къща е материализирана биография. Купена за щерка ѝ Лин, разширявана с хонорарите от книгите ѝ, отдадени на смяната ѝ като жена и актриса. Къща, знак на независимостта на Улман.                                             „ Навремето къщата се състоеше единствено от тази стая, нямаше даже вода. Не струваше безусловно нищо – спомня си Лив, до момента в който гледа към градината. – С парите, които печелех от всяка книга, строях по една стая. Сега е доста съвременно, само че се строеше от година на година. “ Тук, измежду природата, тя намира покой, който липсва в суетата на Холивуд. В началото на 70-те години триумфът я води в Америка. Тя снима няколко кино лентата, партнира си със забележителни артисти, дебютира на Бродуей, появява се на кориците на международни списания като TIME, номинирана е за „ Оскар “, само че тъкмо когато всичко наподобява прекомерно идеално, тя взема решение да се върне към корените си – европейското кино. „ Имах потребността да играя, не да участвам на екран. Дългата ми руса коса щеше да побелее, а лицето с лунички да се покрие с бръчки. Не желаех да остана в плен на външната хубост. Трябваше да работя във вътрешността, със себе си, с душата си. Осъзнавах, че тялото ми, лицето ми, природата ми се трансформират. Имах нуж-да от смяна. Върнах се в Европа. “ Лив довършва своята дървена къща, където през днешния ден обича да прекарва лятото. Тя приказва за дърветата и гъбите с съвсем набожен боязън: „ Дърветата се местят отсам до сърцето на Испания, тъй като знаят по какъв начин да се движат. А ние, които като човешки същества се чака да имаме схващане по какъв начин да живеем в естетика, постоянно не се интересуваме от останалите. Дърветата схващат какъв брой е значим всеки субект, само че ние считаме, че земята е тук единствено за нас “.

Островът и отшелникът Разговорът непроменяемо стига до Ингмар Бергман. Тяхната обич се ражда измежду камъните на остров Форьо по време на фотосите на „ Персона “. Улман си спомня момента на тяхното свързване с тактичност, която времето не е изтрило: „ В края на фотосите стояхме на един куп с камъни. Тогава той сподели: „ Вярвам, че ти и аз, ние сме мъчително свързани “, и това беше същинската обич. Той беше аскет. Аз не бих могла... в случай че бях траяла да пребивавам на този остров, самата аз щях да се трансформира в остров. Отчуждена… “Тази потребност да бъде измежду хора, да бъде част от „ общия пулс “, я кара да напусне острова след пет години, само че Бергман остава в нея. Дори когато той посещава новия ѝ дом в Норвегия с тогавашната си брачна половинка Ингрид, духът на Форьо ги следва: „ Той легна на леглото, погледна през прозореца и сподели: „ Това е Форьо “. Разчувства ме, тъй като беше усетил, че е пренесъл част от оня свят тук “. Въпреки бурния им взаимен живот, почнал като класическа любовна история сред изгряваща скандинавска театрална звезда – Лив, и одобрен, по-възрастен режисьор с награди – Ингмар, техният 5-годишен романс завършва с крясъци и шепот и появяването на едно момиченце Лин, през днешния ден известна писателка. Едно от 9-те публични деца на Бергман, което в никакъв случай не получава като благословия бащината фамилия.Лив се развежда с първия си брачен партньор Ханс Якоб Станг, норвежки доктор, с който живее 5 години, с цел да се посвети на огромната си обич Бергман. И тяхната връзка устоя едвам 5 години, само че двамата остават свързани до края на живота на известния режисьор. Лив е актрисата, която ще изиграе Жената в последния му филм „ Сарабанда “, тя е и режисьорът, на който той ще повери един от последните си сюжети – „ Невярна “, с цел да се трансформира във филм.