Днес се навършват 100 години от рождението на оперната прима Катя Попова
Има персони, срещата с които постоянно е някакво изключително събитие. Такава персона за мен бе Катя Попова. Скромна и без блян за себеизтъкване и показност, тя носеше надълбоко в себе си огромното персонално обаяние както в живота, по този начин и на сцената. Думите са на оперния диригент Асен Найденов (1899-1995) във връзка 70-годишнината от рождението на огромната българска певица.
„ И може би едно от най-ценните ѝ качества беше това неотразимо обаяние, което бликаше от нея естествено и доброволно, без поза и превзетост, както в връзките ѝ с тези, с които общуваше и работеше, по този начин и на оперната сцена. Партиите и функциите, които тя осъществяваше, носеха белега на огромен и саморасъл гений, постановяваше се непринудено на фенове и сътрудници, очароваше най-взискателните слушатели. Много музикална, талантлива с отлична памет, в многочислените си срещи с нея като диригент, аз не помня паметта ѝ да е изневерила и тя да е позволила музикални неточности.... Такъв е жив и явен споменът ми за нея ", споделя Асен Найденов.
Катя Попова е родена в Плевен на 21 януари 1924 година, в фамилията на учителите Асен и Мария Попови, фенове на операта. Още от 7-годишна възраст взема уроци по пиано при тогавашния плевенски клавирен възпитател Мара Гайтанджиева. В гимназията към този момент е солистка на самодейни оперети, даже изнася концерт с Плевенския симфоничен оркестър.
Вместо в Медицинския факултет, където е призната, Катя Попова кандидатства още веднъж, и през 1944 година, след конкурс в Българската държавна консерватория, постъпва в класа на проф. Мара Маринова-Цибулка. Завършва през 1947 година с отличен триумф и златна значка.
След дипломирането си печели конкурс в Софийската национална опера за солист сопрано. На 3 ноември 1947 година е нейният дебют в ролята на Есмералда, в операта „ Продадена булка " на Бедржих Сметана.
През 1955 година и 1956 година Катя Попова специализира в „ Болшой спектакъл ", в Москва, където работи с вокалния възпитател Сергей Мигай и режисьора Борис Покровски.
НЕЗАБРАВИМИ РОЛИ, СВЕТОВЕН ТРИУМФ
В кариерата си Катя Попова основава цяла плеяда от облици с неповторима артистичност и характерност. Гастролира в над 20 страни, изпълнявайки централни партии в опери на Жул Масне, Джакомо Пучини, Шарл Гуно.
Триумфира на сцените на международните оперни театри в функциите на Наташа от „ Война и мир " на Сергей Прокофиев, Маргарита от „ Фауст " на Шарл Гуно, Йоланта от едноименната опера на Пьотр Илич Чайковски, Мими от „ Бохеми " на Джакомо Пучини, Микаела от „ Кармен " на Жорж Бизе, Татяна от „ Евгений Онегин " на Чайковски.
Нейната Манон от едноименната опера на Масне покорява и възхищава взискателната парижка аудитория в „ Опера Комик ".
Катя Попова основава неповторими облици от българския оперен репертоар - Милкана от „ Майстори " и Зорница от „ Луд гидия " на Парашкев Хаджиев, Кремена от „ Ивайло " на Марин Големинов.
Последното ѝ зрелище е в ролята на Мими в „ Бохеми " на Джакомо Пучини, в премиера на нова режисура на Софийската опера - на 20 ноември 1966 година
ПРИЗНАНИЕ
Певицата е носителка на награди от музикални състезания, измежду които първа премия от IV международен юношески фестивал в Букурещ (1953), втора премия на Международния музикален конкурс в Прага (1954).
Наградена е с медал „ Червено знаме на труда " и „ Народна република България " - трета степен (1959). Удостоена е с Димитровска премия - първа степен, за функциите си на Наташа във „ Война и мир " и Маргарита във „ Фауст " (1959).
ЗА ПЛЕВЕН
Катя Попова работи интензивно за одобряването на родния си град Плевен като културен и музикален център. Тя е измежду създателите на Плевенския симфоничен оркестър и взе участие в първия концерт на оркестъра на 6 септември 1953 година под диригентството на проф. Саша Попов. Катя Попова е един от създателите на основания през 1966 година в Плевен интернационален музикален фестивал „ Лауреатски дни ", който след това е наименуван на нейно име.
Оперната прима умира на 24 ноември 1966 година при злополуката на българския пътнически аероплан „ Ил-18 " край Братислава в някогашната Чехословашка социалистическа република. Самолетът прави постоянен автобус София - Будапеща - Прага - Берлин.
След загубата на Катя Попова, в нейна памет поетът Павел Матев написва сетен стих „ Ти сън ли си? Или те има? ", който Лили Иванова извършва в едноименната ария по музика на Тончо Русев.
През 1989 година сестрата на Катя Попова - Диана, подарява на Историческия музей в Плевен 1200 предмета и документи, владеене на оперната певица, събирани повече от 20 години. Сред предметите са два нотни албума, преписани саморъчно от Катя Попова, девет албума със фотоси, както и фамилен албум с родителите ѝ и най-близките хора на фамилията.
В памет на Катя Попова концертната зала в Плевен, както и улицата, на която е живяла, носят нейното име.
Регионалният исторически музей (РИМ) в Плевен приготвя разнообразни начинания, които ще бъдат отдадени на стогодишнината от рождението на оперната прима Катя Попова. Вече е излязъл от щемпел първокласен календар за 2024 година, в който на обособен лист за всеки месец са показани разнообразни фотоси от персоналния списък на Катя Попова и от нейни известни функции.
През годината ще бъде квалифициран и азбучник, в който ще се показват персонални фотографии, фотоси на движимости и документи на оперната певица.
" Идеята ни е да се покаже освен създателят Катя Попова, а да се показа нейният витален път - от раждането й в Плевен до израстването й и качването й на международните оперни подиуми. Разбира се, няма да пропуснем връзката, която тя основава с плевенската общност през годините ", сподели за Българска телеграфна агенция Десислава Близнашка - Георгиева, началник на отдел " Нова и най-нова история " в РИМ - Плевен.
Друга самодейност на музея, която се чака да притегли доста гости, е образуване на огромна галерия, с цел да може плевенчани с всички сетива да се допрян до Катя Попова.
Гордост за културния институт е и извоюваният в края на предходната година план към Министерство на културата " Нечуван глас и невиждана картина - цифровизация и изобретение ", също отдаден на оперната прима. Екипът, който ще работи по него, е формиран от експертите от отдел " Нова и най-нова история ", а създател е Анелия Първанова.
" Чрез плана желаеме по още един метод да дадем опция на феновете на оперното изкуство да се допрян до този необикновен глас. Проектът ни е обвързван с цифровизация на над 60 магнетофонни ленти, грамофонни плочи и аудиозаписи, които в днешния 21 век няма по какъв начин да пресъздаваме. Те ще бъдат показани и налични в непрекъснатата ни експозиция. Това ще бъде и една опция да се дообогати и интернет платформата на музея " Плевенска музикална популярност ", добави Георгиева.
Тя акцентира, че не рядко в музея идват гости, които пазят свои мемоари, свързани с Катя Попова - било то персонални истории, фотоси, нейни изяви. Сред впечатляващите експонати, съхранени в музея и ситуиран в центъра на зала " Културен живот на Плевен и района от началото на 20 век до през днешния ден ", е нейният роял.
Част от експозицията в залата е отдадена на Катя Попова, където може да се видят костюми на оперната певица от разнообразни нейни функции, фотоси, персонални движимости, а посредством особено устройство посетителите могат да чуят някои от нейните изключителни осъществявания.
Източник:БТА
„ И може би едно от най-ценните ѝ качества беше това неотразимо обаяние, което бликаше от нея естествено и доброволно, без поза и превзетост, както в връзките ѝ с тези, с които общуваше и работеше, по този начин и на оперната сцена. Партиите и функциите, които тя осъществяваше, носеха белега на огромен и саморасъл гений, постановяваше се непринудено на фенове и сътрудници, очароваше най-взискателните слушатели. Много музикална, талантлива с отлична памет, в многочислените си срещи с нея като диригент, аз не помня паметта ѝ да е изневерила и тя да е позволила музикални неточности.... Такъв е жив и явен споменът ми за нея ", споделя Асен Найденов.
Катя Попова е родена в Плевен на 21 януари 1924 година, в фамилията на учителите Асен и Мария Попови, фенове на операта. Още от 7-годишна възраст взема уроци по пиано при тогавашния плевенски клавирен възпитател Мара Гайтанджиева. В гимназията към този момент е солистка на самодейни оперети, даже изнася концерт с Плевенския симфоничен оркестър.
Вместо в Медицинския факултет, където е призната, Катя Попова кандидатства още веднъж, и през 1944 година, след конкурс в Българската държавна консерватория, постъпва в класа на проф. Мара Маринова-Цибулка. Завършва през 1947 година с отличен триумф и златна значка.
След дипломирането си печели конкурс в Софийската национална опера за солист сопрано. На 3 ноември 1947 година е нейният дебют в ролята на Есмералда, в операта „ Продадена булка " на Бедржих Сметана.
През 1955 година и 1956 година Катя Попова специализира в „ Болшой спектакъл ", в Москва, където работи с вокалния възпитател Сергей Мигай и режисьора Борис Покровски.
НЕЗАБРАВИМИ РОЛИ, СВЕТОВЕН ТРИУМФ
В кариерата си Катя Попова основава цяла плеяда от облици с неповторима артистичност и характерност. Гастролира в над 20 страни, изпълнявайки централни партии в опери на Жул Масне, Джакомо Пучини, Шарл Гуно.
Триумфира на сцените на международните оперни театри в функциите на Наташа от „ Война и мир " на Сергей Прокофиев, Маргарита от „ Фауст " на Шарл Гуно, Йоланта от едноименната опера на Пьотр Илич Чайковски, Мими от „ Бохеми " на Джакомо Пучини, Микаела от „ Кармен " на Жорж Бизе, Татяна от „ Евгений Онегин " на Чайковски.
Нейната Манон от едноименната опера на Масне покорява и възхищава взискателната парижка аудитория в „ Опера Комик ".
Катя Попова основава неповторими облици от българския оперен репертоар - Милкана от „ Майстори " и Зорница от „ Луд гидия " на Парашкев Хаджиев, Кремена от „ Ивайло " на Марин Големинов.
Последното ѝ зрелище е в ролята на Мими в „ Бохеми " на Джакомо Пучини, в премиера на нова режисура на Софийската опера - на 20 ноември 1966 година
ПРИЗНАНИЕ
Певицата е носителка на награди от музикални състезания, измежду които първа премия от IV международен юношески фестивал в Букурещ (1953), втора премия на Международния музикален конкурс в Прага (1954).
Наградена е с медал „ Червено знаме на труда " и „ Народна република България " - трета степен (1959). Удостоена е с Димитровска премия - първа степен, за функциите си на Наташа във „ Война и мир " и Маргарита във „ Фауст " (1959).
ЗА ПЛЕВЕН
Катя Попова работи интензивно за одобряването на родния си град Плевен като културен и музикален център. Тя е измежду създателите на Плевенския симфоничен оркестър и взе участие в първия концерт на оркестъра на 6 септември 1953 година под диригентството на проф. Саша Попов. Катя Попова е един от създателите на основания през 1966 година в Плевен интернационален музикален фестивал „ Лауреатски дни ", който след това е наименуван на нейно име.
Оперната прима умира на 24 ноември 1966 година при злополуката на българския пътнически аероплан „ Ил-18 " край Братислава в някогашната Чехословашка социалистическа република. Самолетът прави постоянен автобус София - Будапеща - Прага - Берлин.
След загубата на Катя Попова, в нейна памет поетът Павел Матев написва сетен стих „ Ти сън ли си? Или те има? ", който Лили Иванова извършва в едноименната ария по музика на Тончо Русев.
През 1989 година сестрата на Катя Попова - Диана, подарява на Историческия музей в Плевен 1200 предмета и документи, владеене на оперната певица, събирани повече от 20 години. Сред предметите са два нотни албума, преписани саморъчно от Катя Попова, девет албума със фотоси, както и фамилен албум с родителите ѝ и най-близките хора на фамилията.
В памет на Катя Попова концертната зала в Плевен, както и улицата, на която е живяла, носят нейното име.
Регионалният исторически музей (РИМ) в Плевен приготвя разнообразни начинания, които ще бъдат отдадени на стогодишнината от рождението на оперната прима Катя Попова. Вече е излязъл от щемпел първокласен календар за 2024 година, в който на обособен лист за всеки месец са показани разнообразни фотоси от персоналния списък на Катя Попова и от нейни известни функции.
През годината ще бъде квалифициран и азбучник, в който ще се показват персонални фотографии, фотоси на движимости и документи на оперната певица.
" Идеята ни е да се покаже освен създателят Катя Попова, а да се показа нейният витален път - от раждането й в Плевен до израстването й и качването й на международните оперни подиуми. Разбира се, няма да пропуснем връзката, която тя основава с плевенската общност през годините ", сподели за Българска телеграфна агенция Десислава Близнашка - Георгиева, началник на отдел " Нова и най-нова история " в РИМ - Плевен.
Друга самодейност на музея, която се чака да притегли доста гости, е образуване на огромна галерия, с цел да може плевенчани с всички сетива да се допрян до Катя Попова.
Гордост за културния институт е и извоюваният в края на предходната година план към Министерство на културата " Нечуван глас и невиждана картина - цифровизация и изобретение ", също отдаден на оперната прима. Екипът, който ще работи по него, е формиран от експертите от отдел " Нова и най-нова история ", а създател е Анелия Първанова.
" Чрез плана желаеме по още един метод да дадем опция на феновете на оперното изкуство да се допрян до този необикновен глас. Проектът ни е обвързван с цифровизация на над 60 магнетофонни ленти, грамофонни плочи и аудиозаписи, които в днешния 21 век няма по какъв начин да пресъздаваме. Те ще бъдат показани и налични в непрекъснатата ни експозиция. Това ще бъде и една опция да се дообогати и интернет платформата на музея " Плевенска музикална популярност ", добави Георгиева.
Тя акцентира, че не рядко в музея идват гости, които пазят свои мемоари, свързани с Катя Попова - било то персонални истории, фотоси, нейни изяви. Сред впечатляващите експонати, съхранени в музея и ситуиран в центъра на зала " Културен живот на Плевен и района от началото на 20 век до през днешния ден ", е нейният роял.
Част от експозицията в залата е отдадена на Катя Попова, където може да се видят костюми на оперната певица от разнообразни нейни функции, фотоси, персонални движимости, а посредством особено устройство посетителите могат да чуят някои от нейните изключителни осъществявания.
Източник:БТА
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ