Има ли връзка между двете събития е трудно да се

Има ли връзка сред двете събития е мъчно да се допусна. Блиц настояват, че арбитър реализатори са отишли да гонят Марин Тодоров от жилището му и до момента в който се разправяли няколко часа, той паднал и починал “ –

През 2020 година бащата на Крисия блъсна човек на пътя Русе – Варна наоколо до шуменското село Струйно и пешеходецът почина. Марин Тодоров пътувал с черен „Мерцедес“ GL320 в региона сред село Струйно и пътен възел „Диамант“ до Белокопитово.

Към 18.15 на 8 юни, съгласно формалното известие на Министерство на вътрешните работи, лидерът на колата със софийска регистрация не съобразил скоростта си на придвижване и блъснал стоящия на платното 60-годишен пешеходец, който се намирал в дейната пътна лента. Мъжът умрял на място.

Според възстановката на събитията от съдбовния понеделник пешеходецът, който е от каолиновското село Климент забелязал седнали от другата страна на пътя хора, помахал им и тръгнал да пресича, макар минаващите коли. Един автомобил съумял да го избегне, втора кола след него бил „Мерцедесът“ на бащата на Крисия, който го блъснал.

След произшествието Тодоров не спрял автомобила си. Имало обаче очевидци, които подали сигнал, от ОДМВР се свързали със притежателя на „Мерцедеса“ и му обяснили, че би трябвало да се върне. Марин Тодоров обърнал назад на местопроизшествието.

Според осведомени първичната му версия била, че вредите по автомобила му са от удар с колата пред него. Автомобилът обаче е открит и станало ясно, че няма никакво отношение към ПТП, а също така няма и вреди по колата.

Досъдебното произвеждане дълго време се води против незнаен причинител, само че съгласно източници на Блиц преди дни Марин Тодоров получил призовка, което напълно го раздрусало.

Разградският предприемач е обвързван с различен тежък случай – побой на бензиностанция край разградското село Гецово през 2010 година, при който на служителя Галин Тачев бе нанесена тежка телесна щета. Тогава Тодоров, който бил в бензиностанцията с млада дама, се ядосал от подкачанията на трима души и се обадил на свои гардове да се саморазправят с тях.

По-късно пред проверяващите излъгал, че даже не бил там на място, само че записите на камерите го уличили. За сметка на това трансферирал виновност на периферна фигура в спора – Тодор Григоров, който незаслужено бил наказан на 13 години и 3 месеца затвор. След няколко години укриване същият се разболял от онкологично заболяване и умрял.