Има ли властта воля за премахване на преференциалните ставки за

Има ли властта воля за унищожаване на преференциалните ставки за ДДС; ще спре ли компенсацията на цените на електрическа енергия за бизнеса от началото на идната година; кои планове по Плана за възобновяване и резистентност ще могат да стартират идната и по-следващата година - това са част от въпросите които основният икономист в Института за пазарна стопанска система Лъчезар Богданов задава във връзка със идващия бюджет на страната.

Богданов стартира с това, че Бюджет `23 е основал исторически казус - Народното събрание одобри бюджета на 28 юли по развиделяване, което е най-късната дата за одобрение на държавния бюджет за настоящата година въобще.

Приетият бюджет задава рамка, само че тя е единствено за оставащите пет месеца до края на 2023 година Затова и Богданов приканва да се огледа към бюджета за 2024 година и към цялостните структурни ограничения, които ще предопределят фискалните параметри за идващите най-малко няколко години.

Според него доста от значимите решения предстоят, като не проличава да има консенсус за рационалното разрешаване на значими проблеми с огромен бюджетен резултат. Това се е видяло от дебатите по параметрите на бюджета, от една страна, а от друга, в още по-голяма степен, от неналичието въобще на оферти в някои насоки.

Главният икономист на Института за пазарна стопанска система задава 10 въпроса към финансовия министър Асен Василев и към представителите на подкрепящото държавното управление парламентарно болшинство:
Какви дейности ще има, с цел да се избегне недостиг от над 3% освен за 2023 година, само че и за идващите (поне) три години?
В тригодишната бюджетна прогноза, показана от МФ, напълно ясно се демонстрира недостиг от 3,6% за 2025 година А отвън това – плануван недостиг „ на ръба “, който при всяко по-неблагоприятно развиване може доста да нарасне.
Има ли изясненост в последна сметка кои планове за сметка на Плана за възобновяване и резистентност ще могат да започват и да се финансират през 2024 година и 2025 година?
Става въпрос за нетривиални над 11 милиарда лв.. В подобен порядък – върви ли и до каква степен е стигнало планирането и осъществяването на стратегиите от новата многогодишна рамка на еврофондовете и какво ще бъде осъществено през идната година?

Всичко това е в подтекста на планирането на финансовите разноски – с цел да не се стига, като в последните дни, до фриволно задраскване или прибавяне на стотици милиони по убеждение и ей по този начин „ на око “. В този ред – възнамерява ли държавното управление да вкара многогодишно финансово бюджетиране?
Има ли подготвеност да показа цялостен лист на капиталовите планове, които ще бъдат включени в бюджета за 2024 година, и на тази база да се гласоподава бюджетен таван за финансовите разноски?
Има ли воля за нормализация на режима на облагане с Данък добавена стойност и унищожаване на преференциалните ставки, въведени сякаш като краткотрайно ограничения през пандемията и малко след началото на войната на Русия против Украйна?
Чухме, че не било времето в средата на годината (а точно тогава бяха въведени преди, само че както и да е) – хубаво, значи ли това, че от 1 януари идва времето? Има позиция в болшинството?
Ще има ли пакет ограничения за изсветляване на стопанската система, откакто част от първичните хрумвания бяха отхвърлени?
Трябва да е ясно, че в случай че желаеме ниски данъчни ставки това може да се поддържа стабилно единствено в случай че събираемостта е висока и властта предотвратява измамите.
Ще бъдат ли дефинитивно прекъснати схемите за отплата на цените на електрическа енергия за бизнеса от началото на идната година?
Как ще се ползва Директивата на Съвета на Европейски Съюз за гарантиране на световно минимално ниво на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и огромните национални групи?
Ще се вкара ли в допълнение облагане за попадащите в обсега огромни предприятия и от кой момент?
Ще има ли общ метод при бъдещи нараствания на заплатите в бюджетната сфера?
С отчитане на инфлация, оценка на относителни дефицити на фрагменти, персонални достижения на чиновниците, промени в метода на работа и въвеждане на електронно ръководство и така нататък – или още веднъж през декември ще се даде на който има най-силно лоби и плаши с най-гласовит митинг?
Остава ли устойчива формулата за установяване на минималната работна заплата – на половина на междинната – или ще има нещо ново?
Предвижда ли се въвеждане на механизъм за автоматизирана смяна в минималния и оптималния застрахователен приход? В този ред на мисли – ще отпаднат ли минималните осигурителни прагове и в случай че няма, ще бъдат ли обновени?
Ще има ли смяна в правилата на обществено подкрепяне, които да регистрират приходите, имуществото и потребностите на получаващите, или ще се задълбочи неефективния метод на широкообхватни стратегии, които дават минимална и незадоволителна поддръжка?
Това се отнася за всички обществени помощи – от енергийните, през тези за хора с увреждания и се стигне до тези за деца. Ще има ли формулировка на „ енергийна беднотия “, която да разреши по-ефективно обществено подкрепяне на фактически нуждаещите се?

Списъкът може да бъде удължен, написа още Лъчезар Богданов, тъй като държавният бюджет е самичък по себе си една аритметическа сметка, която отразява резултатите от всички останали стопански, здравни, обществени и данъчни политики.

И до момента в който в този момент новото болшинство, министърът на финансите и целият кабинет можеха да се измъкнат с извинението, че няма време и би трябвало да се бърза, през есента всички тези, а и доста други въпроси ще бъдат основа на оценката на полезността на това ръководство, приключва икономистът.